Част I
Организирани са демонстрации по покупко-продажба,
включително и на едно магаре, което се препродава многократно, а накрая бива
откупено от собственика си. Всяка „продан“ е обилно поливана с вино…
Ако до 1850 г. Трявна е представлявала духовен
и просветен център на населението, то дори до началото на XX век градецът е бил единствения
търговско-продоволствен център на същото население. Дюкяни, работилници, даже
кръчми не е имало в цялата околност до освобождението ни. Нуждите на
колибарското домакинство са били удовлетворявани от тревненския пазар, а излишъците
от селското стопанство тъй също са се предлагали за продан на пазаря в Трявна.
Началото за установяване на пазаря в Трявна се
крие в много отдалеченото минало, още в XII век, при възобновяването на второто българско
царство.
Ангажирано в своя ежедневен труд, балканското
население не е можело да продаде или купи продукти във всяко време. Нигде в
околността не е имало по-удобно селище, в което да се открие пазар, освен в
село Трявна, там гдето е и единствената църква: духовна и културна връзка на
жителите от тоя край.
Най-удобни дни, в които тревненските колибари
могат да преустановят занятията си, да потърсят и задоволят своите религиозни,
духовни нужди, са били празниците. След шестдневна работа в седмия ден на
почивка и „отдание Богу“ – населението се е стичало в село да се черкува, да се
види с роднини и познати от други колиби, да се повесели, а най-сетне да уреди
и свои продоволствени нужди: да си купи необходимото и да продаде излишъците от
стопанството си. Неделните и празнични дни са били именно най-удобното време,
задоволяще нуждите на населението, ето защо и неделята става пазарен ден, а
Трявна става пазарището.
В големите Господски и Святителски празници,
като: Възкресение, Възнесение, Коледа, Архангелов ден, Никулден, Ивановден,
Гергйовден и пр., населението от тревненско се е стичало масово; Тревна от 2500
жители село се превръщала на 10-15 хилядна касаба. По сбора, по Коледа и
Възкресение, народа от колибите е оставал за 5-10 дни в село и тогава Трявна е
наподобявала библейския Ерусалим, със своя храм и пазарище.
Още в тъмни зори от околните колиби се виждат
групи колибари и колибарки да се движат към Трявна. Ако бихме се вслушали в
нескончаемите разговори на хората от тия групи, лесно ще си съставим понятие за
голямото значение на пазаря в Трявна във всеко отношение. В разговорите ще се
долови кое тласка това население да „слиза в село“! […]
Все в тия разговори ще се доловят разни
информации: где как отива коприната, восъка, меда, на кой панаир какво е имало;
кои са забогатели или пропаднали в известни предприятия; къде какви золуми са
станали от турците; как върви политиката вътрешна и външна; ще има ли бой с
московеца и пр. пр.
Трявна с църквата и пазаря си е била плът от
плътта на балканското население, органически свързана с неговото битие и
съществуване. Значението на това селище обема всички разклонения на живота на
населението в миналото, ето защо и Трявна е културен икономически център, който
е неотделим от балканското си население. Трявна без колибите, както и колибите
без Трявна е била същото, както глава без труп и обратно.
Ясно е, че Трявна е представлявала место, гдето
е трябвало балканското население да общува. Ако в разни дни през седмицата
слизат откъслечно от разни колиби, целта не се постига. Продиктувано и наложено
е било от ред причини в едни определени дни да се състои обща среща от
заинтересованите в цялата околност. Тоя ден не е бил друг и не е можал да бъде
друг, освен свободния от занятие ден – неделний.
До 1856 година пролетта, неделята е била и ден
за молба – отдание Богу, и ден за търговия – пазар. Тия две несъвместими и
противоречащи си отправления на човешкия дух, не можали да не указват лошо
влияние едно на друго. Църквата е бивала препълнена с богомолци, а пред
църквата пазарището препълнено с търговци: продавачи и купувачи. Това е
накарало някои от по-първенците тревненци да се замислят: „Как да се запази
светостта на неделята и църквата, но да не се увреди и интереса на пазаря“. Ред
още обществени, политически и икономически условия са продиктували нуждата да
се регламентира търговията в Трявна по отношение балканското население.
От историята е известно как в Кримската война,
която се приключи с мира през март 1856 г., настъпи в Югоизточна Европа
икономическа криза, която не можеше да не се отрази и на нашите големи панаири
и малки пазарища. Местно значение за тревненския пазар има и откриването на
долната църква „Св. Георги“ в 1852 г., а и откриването на църкви в к. Райковци
и Енчовци – около 1849-1850 г. Голяма част от населението в околността е
трябвало да прави избор: да остане ли в селището си, гдето има църква, да
задоволи своите религиозни нужди, или да предпочете и дойде в Трявна само
заради пазаря. Колибарите от долненски колиби, които са идвали да се черкуват в
Трявна, ставали енориаши на долнята църква, там посещавали богослужението, а и
там донасяли да продават продукти, или от долнята махала купували необходимите
неща. От изброените условия пазарът в Трявна претърпява една криза с изгледи да
се разпадне на два или три отделни пазари.
Ето кое е причинило да се загрижат по-сериозно
за положението нашите първенци: чорбаджии и попове в 1856 г.
По разказ на стари хора се знае, че се е
състояло общо събрание в голямата стая (взаимното училище) на общинското школо. Тук са присъствували
всички чорбаджии, попове, по-видни еснафи и търговци; разменили са мисли и
дошли до единодушно решение:
Неделята да бъде посветена на Бога, а за пазаря
да се посвети понеделника.
Това решение е изразено в следния писмен акт /* по сведения на Богомил Даскалов, съставен на 2
март 1856 г., петък/:
„1856 МАРТА
По общо единодушие. Общо и согласно.
Съ това наше общо и волноприсоветовано писмо
известяваме пред всяка съдба и лице ний жители Тревненски какво вознамерихме да
уничтожимъ противозаконния и злоупотребителния обичай когото имахме да ся
купува и да ся продава въ честния и светия по вярата и закона нашъ день
неделний. А за да можемъ да празнувами той день с истинно християнско
благочестие, решавами да бъде запретено от сега нататъкъ всяка продажба в
неделенъ день, следователно да ся не пофане тогасъ кантарь или каква да е друга
продавателна мяра; да ся не дава и са ся не зема през той ден нищо заръчано или
от напредъ или за подиръ. Допуща ся това само вино и ракия но отъ къщи, а не съ
отворенъ кепенкъ, еще ся допуща да може само хлябъ на фурнята и за нужда
мрътвецъ нещо или за болестникъ илачи що ся намервать по дюгени некои. Така
може да е опростено като за конь или волъ да си купи или продаде въ този день
но само отъ чужденецъ и пътникъ от наши си жители запретено е и то да не става
въ този день, освен тези работи сичко друго ся запрещава да ся не зема, да ся
не дава ама било какво да е за голема или за малка цена, за нашенецъ или за
пътникъ и това всичко е запретено, както за въ село тъй и за по колибите нийде
и никъде да не става продажба и купувание въ този день. Също така и въ 13 те
Господствени праздници и за да може да бъде това поздраво определявами общо
одобрено наказание който ся улови да купи и да продаде въ този день оствень
горе допущани-те работи друго какво да е нещо да има да претърпи наказание
таквози: Да му ся земи сиреч за черква-та 1 ока восък и за примеръ да му се
ударять 10 тоеги бой на средъ мегданя, ама билъ кой билъ да не може да отбегне
от това наказание и като общоодобрено от синца ни да не може да ся съди и
оплаква за това никой защо е станало като ся улови и докаже виноватъ. За
улеснение пакъ на алъшь вериша общо определявами единъ день от неделята, а
именно понеделника въ който да става пазарь средъ село, дето който има да
продава или да купува тамо да става.
Особено пакъ общо решавами и запрещавами
колкото неща въ този день додать от вънъ за продаване да са не купувать на
друго место освенъ на определено-то место до сахатя на мегданя дето ще и пазаря
да става, до тамо каквото и да е от вънъ тамъ да ся занесе и от тамъ да са
купува, а който ся покаже и на това не покоренъ да ся улови сиреч че на страна
купилъ нещо което идяло за пазаря да има да претърпи горезабележенно-то
наказание“.
Това общо и волноприветствувано решение е било
четено в двете тогава тревненски църкви на 4 март – след божествената литургия,
за да се разгласи между населението. Приложението на тоя декрет е следвало от
1856 г. до днес – по отношение на пазарния ден – понеделника; колкото се отнася
до запазване светостта на неделята и празниците, постановленията са нарушени от
времето, когато се изработи и узакони „Закона за праздниците“. От тогава
постепенно пазарът почва да се разширява и вместо само в понеделник, стана
двудневен; неделя и понеделник; неделя – за гражданите, понеделник – за
граждани и колибари общо.
Първият пазарен ден, който възможно е да е бил
в понеделник 5 март 1856 г., е станал по доста оригинален, весел начин. По
разкази на стари хора, това е било тъй:
На мегданя пред сахатя са се събрали
чорбаджиите, някои търговци и куп любопитни и са организирали демонстративно
купуване и продаване на стоки. Изнесени били няколко сергии със сапун и цървули
и продавачите високо са викали и рекламирали стоките си. Дядо Михал Тодоров е
довел своето магаре и го е изложил за продан. Тревненец някой се явява мющерия
за магарето и почва да се пазари; чорбаджиите се намесват в пазарлъка да се
скъса. Пият кръчма за проданта. Вторият стопанин на магарето го продава на
трети мющерия; третият – на четвърти и т.н., като при всеки скъсан пазарлък се
донася по оканица вино. Най-сетне дядо Михал става последен купувач, а
следователно и собственик на своето магаре.
След първия пазарен понеделник, поетапно
населението от колибите се е свикнало и пазарите са се засилвали все по-вече и
по-вече в последующите седмици, месеци, години.
Дали е подлаган някой нарушител на уставните
положения и претърпявал ли е предвиденото наказание: „да му се ударят 10 тоеги
бой на сред мегданя“, не можахме да научим, обаче в черковната кондика на „Св.
Архангел“ има записвани дарения по ока восък.
Неподвижните празници, като Гергйовден,
Петровден, Богородица и пр., които често пъти се падат в понеделник, не са
анулирвали пазаря, а напротив, в такива дни пазаря е бил много по-оживен.
Празникът Св. Дух (Св.
Троица), който
всякога е в понеделник след Петдесетница, се слави като най-голем пазар в
Трявна. За тоя пазар са идвали от Троян, Габрово, Казанлък, Дряново, Килифарево
и другаде търговци, повечето грънчари, и целия площад се е покривал с купища
грънци, които за 4-5 часа са се разграбвали от слезлите, по-вечето жени
колибарки.
(Следва)
Богомил Даскалов
Из книжката „Пазарът“ /1924 г./ от поредицата
на Б. Даскалов „Трявна в миналото“
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.