Преди 170 години тревненци местят пазарния ден в понеделник

Част II

 

Най-оживени били пазарите от Архангеловден до Никулден. В началото на XX век Общината забранила на продавачките да носят и предат на хурка, за да не пречат на „правилното движение“

 

Пазарите в Трявна са бивали и по-силни или по-слаби в зависимост от: а) годишните времена и б) от благоприятното или лошо време.

От Малка Богородица (8 септември ст. стил) пазарите са почвали да се засилват, понеже мъжкото население е започвало да се прибира за зимуване. Най-силни ставали пазарите от Архангеловден до Никулден, когато е настъпвал и местния сбор, за който ще говорим друг път. През зимата пазарите са били също оживени. С пукване на пролетта пазарите са започвали да заслабват постепенно, до като през месеците: май, юни, юли и август – лятото, стават твърде анемични.

Големината на пазарите са бивали във връзка и с благоприятното време: зиме, в силни виелици и дълбоки снегове, пазаргати не са слизали по липса на пъртини; същото е и в проливни есенни или пролетни дъждове. Често пъти в хубаво време есен или пролет, виждало се е слаби пазари, тогава, когато „времето дава ръка“ да се оре, копае, сее или въобще се наложи кърска работа след благотворен дъжд.

Най-слаби пазари са били: понеделник от първа пост (Велики пости), когато на пазаря се е изнасяло само ряпа; и понеделника след Великден.

Населението от колибите, което е слизало в Трявна на пазар, в болшинството си е бивало жени и стари мъже; по-малък процент са идвали мъже, което се обяснява от обстоятелствата, че мъжете са ангажирани по-вече с външен труд и че жената е разполагала с домакинството, тя познава нуждите и знае излишеците от стопанството, които ще се отнесат на пазаря. Участието на мъжете в пазаря е ставало за по-крупни покупки – продажби и то из областта на мъжката компетентност.

Наранина в понеделник из пътеките на околните хълмове ще се забележат върволици жени да слизат към Трявна натоварили на гръб човалчета, отоварници /малка торба, домашно тъкана, с въжено или плетено превезло/ и цедилки, пълни с разни продукти с назначение да се продават. Жените обикновено ще вървят със затъкнати на колан хурки и ще предат и разговарят. Мъжете колибари пък при слизане „в село на пазар“ обезателно носят преплещени през рамо конска торба или козенови дисаги, ще карат натоварени коне и кола. Благородството, което балканския колибарин си е присвоил не му позволява да се задява и товари макар и с най-леки товари.

Тревненският пазар в миналото не е имал локално значение за продоволствуване населението в тоя край; по силна търговия тревненци са развивали в разнасяне на стоки вън от Трявна по панаирите, касабите и чужбина: Романия и Русия.

Артикулите, които населението е предлагало на пазаря за продаване, са съставлявали излишеци от стопанството, изнесени според сезона и търсенето. По главни продукти са:

Плодове (пресни): череши, вишни, горчивки череши (дивечки), ябълки разни сортове (летни и зимни), круши и присади разни сортове, дренки, мушмули, оскруши, дюли и др. Плодове (сушени и печени): череши, сливи, круши, ябълки, орехи, дренки, лешници диви, варени круши, маджуни, пестил и пр. Други растителни продукти: гъби – разни видове, според сезона и пресни и сушени, боб, бакла, леща, картофи, тикви, папури (царевица), дини, пъпеши и пр. Зеленчукови: миродия, тархус (особена ароматична трева), самардър, чушната меродия, чубрика, джоджан, мащерка, червен пипер, пипер, моркови, зеле, ряпа и пр. Лековити билки: чернокос, подабиче, волски език, липов цвят, ружа, тинтява, пилин, въртига и пр. пр.

Животни и животински продукти: кокошки, патки и гъски, пуяци и пуйки, гълъби диви, охлюви, раци, прясна риба, пойни птичета, мляко пресно и квасено, ишумик, катък, сирене прясно и солено, блажно масло (топено), свинска мас, сланина, яйца и пр. Вълна, козина, мед, восък, пашкули, коприна, кожи разни и пр.

Мъжете обикновено са докарвали за пазаря: дърва за горене с кола, шейна или конски товари, вървен кюмюр в човалчета, строителен дървен материал, ости, спици, наплати: изработени: топоришки, лопати, вили, станове, кросна, ватала и разни части към стана, чакръци, хурки, въртежчета, мотовилки, клюви; бъчварски: бурета, ведрици, бъкели за вода, каци, качета, медарки, ютии, конски бурии и пр. Други: кошове за пчели, кошници от повет и пр. Според сезона са докарвали едър и дребен добитък: овце, агнета, овни, кози, ярета, телета, крави, волове, коне, катъри, свине за угояване и прасета за клане.

На пазаря са донасяли от вън – Килифарево, Дебелец и Самоводене зеленчуци, обикновено есенно време. Странствующи цигански семейства са донасяли: корита, вретена, лъжици, совалки, скрипци, кошници и др. Колибари от Габровско са донасяли: ножове, свирки и кавали, бъклици (плоски), танури и др. стругарски и железарски стоки. От Габрово са идвали сапунджии, свещари, табаци и папукчии, а от разни места – тенекеджии, бакърджии, златари и галантерийни продавачи, както и продавачи на етерически масла и балсами. В последно време идат и пътующи амбуланти, както и народни певци – трубадури.

Според сезона тревненски колибари кираджии са донасяли от Бургазко: скомрии, чирози, скариди, както и разни видове солена дунавска риба.

В малко количество е излагано на пазаря и храни: жито, овес, папур, просо и разни видове брашна и трици. Продавачите повечето са или воденичари или колибари, които имат излишеци от набавените из „полето“ храни.

Колониал, манифактура, галантерия се е продавала обикновено от тревненските дюкяни, без да се изнасят на пазаря, като неудобно. Питиета на дребно за местна консумация са продавани по кръчмите, които в понеделник след разтуряне на пазаря са бивали препълвани от колибари и граждани до късно. Към 4-5 часа сл. обяд, когато почнат да си разотиват колибарите по колибите, ще се чуват от всички страни песни, свирни и викове, придружавани от гърмежи на пушки и пищове. В турско време тревненското население е имало право да носи оръжие във всяко време.

За всеки род артикули, като че ли се е определяло и известно място за продавача. Жените обикновено са разполагали своите сергии на една страна до моста или до църковните порти. Колибарката продавачка ще нареди пред себе си гърне с мас, маджун или торбички орехи, круши, боб и пр., ще приклекне или стои права, като непрестанно ще преде. В последно време градската община забрани преденото и носенето на хурки, понеже пречат на правилното движение. Няколко продавачки си обслужват с едни и същи везни. Везните в турско време са били твърде оригинални – местна направа: едно дървено блюдо на 4 върви е привързано в тънкия край на дълга до 50 см. пирамидална кобилица. Кобилицата заедно с блюдото и поставените продукти за мерене се уравновесява посредством 3 връвчици, закрепени на кобилицата тъй, че дават три равни рамена на лоста. Отмервания могат да стават за тежести 1 ока, ½ ока и ¼ ока (100 драми). За измерване по-големи тежести се е прибягвало да се вземе за услуга кантарчета на местните дюкянджии.

Бивали са в употребление и обикновените везни с две дървени блюда и дървена кобиличка (местна направа), а за драми са служили изоблени речни камъни: 1 ока, ½ ока и 100 драми.

Семепродавачките са си служили с мерки: лула, която напълвали със семето. От там е произлязла, вижда се, пословицата: „струва една лула орехи“. За червения пипер, за чушнатата миродия, и др. се е отмервало с дървена лъжица.

За някои артикули са прилагали за мерки и естествените такива, останали от дядово Адамово време. Така, за сушени череши или дренки на момиченцета се е давало една кривач, една шъпа, с две шъпи: за една, две или повече пари. Една кривач е съдържаемото върху дланта и четерите пръста без палеца; една шъпа е съдържанието на цяла една ръка с палеца, а „съ две шъпи“ е съдържанието на две шъпи, съединени една до друга.

В миналото не е имало на пазаря прекопувачи ангросисти. Многобройни случаи има, когато колибарката не ти продава цялата торба с круши или орехи, макар и да даваш цената, която тя продава и на дребно. Тук са докарвани в по-големи количества и купувани на склад: коприна, восък, мед, кожи, вълна и пр., обаче тия сделки обикновено са се уговаряли само на пазаря предварително и докарвали „през денете“.

Цените на стоките са варирали различно, според годините, берекетя, търсенето или предлагането, обаче стойността е била несравнено по-ниска от сегашните цени. В специална брошура за търговията, ще дадем цените на известни продукти в разни времена, но ще приведем за куриоз една продажна цена на житото, която поп Йовчо в летописа си е записал:

„1794 г. Стана гладъ ока жито 16 пари (0.08 лв.).

1795 г. Изобилие крина жито 15 пари (0.075 лв.)“, а днес четем:

1924 г. 31.VIII. Цените на зърнените храни продължават да спадат; житото се движи между 7 – 7.20 лв. килограма.

В 1794 г. глад, 1 кгр. жито по-малко от 0.07 лв. 1924 г. спадане 1 кгр. жито около 7 лв., разлика – 100 пъти, а с 1794 г. – 1000 пъти по-скъпо днес от преди 130 години.

След освобождението пазарът в Трявна измени съвършенно физиономията си. Откриването на църкви по колибите, минаването на трансбалканската ж.п. линия и ред още условия засилиха в едно отношение и измениха значително продоволствения характер на пазаря.

 

Богомил Даскалов

Из книжката „Пазарът“ /1924 г./ от поредицата на Б. Даскалов „Трявна в миналото“

Пазарът в Трявна в началото на миналия век.
Худ. Стоян Василев

Пазарът в Трявна в началото на 20-ти век, худ. Никола Кръстев Златев.
Източник: СМРЗИ - Трявна

На пазаря в Трявна, 1933 г.