148 години от Освобождението на България. 216 тревненци в Българското опълчение

В последвалите априлските събития месеци международните отношения и събития довеждат до обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 година. Отделни тревненци и населението на този край като цяло отново е в орбитата на събитията. С това завършва тяхното участие в непрекъснатата революционна линия, преминала през всички политически събития, приела съответната форма и изява, наложени от конкретния момент условия. Установи се, че в Българското опълчение участват 216 души от Трявна и Тревненско. За съжаление, липсват документи за всеки от тях – кой, кога и къде е записан в Опълчението, в кои боеве е участвал, откъде и т.н.

Известно е, че трима тревненци се записват за опълченци в Русия; 5-ма са измежду живеещите в Румъния; 48 се записват в Плоещ. Четири от тях са участници в Сръбско-турската война. Общо първоначално в Опълчението се записват 55 тревненци. Те преминават р. Дунав заедно с руските войски. Тази цифра показва, че по-голямата част от опълченците – тревненци се записват допълнително, когато се събират нови доброволци. По това време са обходени Търново, Дряново, Габрово, Лясковец и Трявна и са записани общо 1200 доброволци за опълченци (от които по-късно остават 1000). Един от главните агитатори в тази обиколка е капитан Райчо Николов от с. Райковци, Тревненско.

Уволнителните билети в запазените преписки по пенсионните дела показват, че в кръвопролитните сражения при Стара Загора на 31 юли 1877 г. участват 10 тревненци. При безпримерната по своя героизъм защита на Шипченския проход, 21-25 август, участват 16 тревненци. В решаващото сражение на 9.01.1878 г. при Шейновския укрепен лагер участват 15 тревненци. Естествено, че и във всички други сражения, извън посочените върхови и решаващи като в Предния отряд на ген. Гурко, в тежките преходи през летните горещини и особено в зимното преминаване на Старопланинските проходи, също участват тревненци.

Освен като опълченци, тревненци участват и като офицери в руската армия и командири в Опълчението. Най-прославеният от тях е кап. Райчо Николов. […]. Между офицерите е и подпоручик Илия Шиваров, командир на IV опълченска дружина. Той участва в първото освобождение на Казанлък, където организира градската милиция. Офицер е и Никола Бонев от Плачковци. Рачо Петков Славейков от началото на войната е преводач при полк. А. Скобелев. Не може да се подмине и разностранната и огромна дейност на Петко Р. Славейков, който по това време е в Трявна и се поставя изцяло в услуга на руското военно командване. В рамките на тази статия тя не може дори да бъде очертана. Особено активен е П. Р. Славейков при събирането на сведения за разположението на османските войски, при съставянето на скици-карти на Старопланинските проходи и като водач. Неговото мото на една от картите „Балканът вред може да се мине“ е в противовес на мнението на чуждестранните консултанти на османското главно командване, че Балканът зиме е непроходим, е лаконична, но синтезирана характеристика не само на самия Славейков, но и на ентусиазма на българския народ в ония дни. Цялата си дейност Петко Славейков планира и реализира с помощта на местното население – предимно хора от Трявна и особено от тревненските колиби, които познават планината много добре.

Участието на тревненци във войната не се изчерпва с приведените факти. То става особено масово, когато военните действия наближават своя край.

Известно е, че руското Главно командване по военни съображения обръща особено внимание на Шипченския и Хаинбоазкият проходи, които стават обект на важни и активни военни действия. Тревненският проход остава между тях, но близостта му до Шипченския, който от юли 1877 г. до началото на януари 1878 г., играе изключително важна роля, поставя като резерв Тревненския район в плановете на ген. Радецки за евентуални действия. Макар, че Тревненско и Тревненският проход не стават поле на големи военни сблъсъци, те са през цялото време не само резерв в бойна готовност, но постоянно проучван район, от който са правени наблюдения на юг от прохода. Във всички документи от този период Тревненският проход и регионът му се именуват „ляв фланг“ на т.н. Шипченска позиция и Шипченски отряд. […]

При подготовката и провеждането на зимното преминаване на Старопланинските проходи Трявна и Тревненският проход влизат във военните бюлетини, а оттам и във военната история трайно и завинаги. Това се дължи на обстоятелството, че зиме тия проходи са били непроходими, а към това се добавя и особено суровата зима на 1877-1878 г. Само изумителните, почти нечовешки усилия са преодолели непреодолимото за нормалните човешки възможности.

В генералния замисъл на руското командване за преминаване на Централна Стара планина са предвидени две колони, за да се осъществи стратегическият обход на Шипченската турска позиция и се разчисти пътя на руската армия към Одрин и Цариград. Дясната колона, командвана от ген. Скобелев, трябва да премине през Химитлийската пътека и тя успява, водена от Петко Р. Славейков. Лявата колона, командвана от ген. Св. мирски, трябва да мине през Тревненския проход, да се срещне с Дясната и заедно да атакуват от юг турските части, отбраняващи Шипка.

За Лявата колона се предвиждат: три полка от IX дивизия, IV стрелкова бригада, една планинска и две полски батареи, пет сотни от 23 Казашки полк, една рота от V сапьорен батальон, IV, VI и IX опълченска дружина.

Всички части до 5 януари 1878 г. са събрани в околностите на Трявна. Малко по-късно се включва и цялата 30 пехотна дивизия. Сумирани са: 26 батальона, 24 оръдия и 6 сотни. Преходът на войската, запасена със сухари за 6 дни и с по 100 патрона на пушка, започва на 5 януари сутринта и завършва на 7 януари вечерта. Част от припасите трябва да се пренасят с товарни коне. За тези две и половина денонощия Лявата колона трябва да измине 55 км. Телеграфна връзка с Главната квартира има само до м. „Кръстец“. Връзка с Дясната колона не се предвижда. От сведенията на местното население и от своето разузнаване, русите знаят, че Тревненският проход се състои от тясна, стръмна балканска пътека, проходима само лете и то пеша. От Трявна до м. „Кръстец“, в продължение на 19 км., пътят е сравнително по-лек, по-утъпкан от поддържането на връзка с войсковите части, които са там от лятото. Най-тежката част на пътя започва от „Кръстец“ до с. Селци, където се редуват извънредно трудни стръмнини и спускания. При с. Селци пътеката се разделя на две еднакво трудни стръмнини. Източната пътечка води до с. Мъглиж, а западната – до с. Долно Гюсово (с. Изворово). Този път, който трябва да се премине при изключително трудни, сурови зимни условия – дълбок сняг и голям студ – е повече от два пъти по-дълъг от пътя на Дясната колона.

В помощ на руските войници идва местното население и бежанците, избягали от Южна България и приютени в Тревненско. На 5 януари 1878 г. рано сутринта – в 4 часа, повече от 2000 тревненци и бежанци тръгват от Трявна, заедно с авангарда на колоната, състоящ се от 4-та стрелкова бригада, планинска батарея, една сапьорска група и три казашки сотни, с командир полк. Крок. В м. „Кръстец“ към тях се присъединява опълченска дружина. Въоръжено с дървени лопати, населението разчиства от снежните преспи пътя пред авангарда на Лявата колона. Първият етап на това разчистване е до с. Селци – 41 км. Това е невероятно трудно, защото студът е нетърпим, а снегът с дълбочина почти човешки ръст. Без тази помощ задачата не може да се изпълни в определения срок, а всяко закъснение може да се окаже фатално.

Веднага след авангарда тръгват главните сили – една казашка сотня; 33 Елецки полк; 34 Севски полк с 4-фунтова батарея; 36 Орловски полк с 9-фунтова батарея. След тях тръгва авангардът от две казашки сотни. Същият ден вечерта, на 5 януари, пристига 30-та дивизя, преспива в Трявна и на другия ден тръгва към с. Селци. По време на прехода се налага 4-фунтовата батарея да бъде изоставена, защото е невъзможно да се влачи и забавя движението.

Турците откриват придвижването на Лявата колона едва на 7 януари. На авангарда и IX дивизия остават само около 15 км., за да излязат от прохода в долината. Но това излизане е особено важно и рисковано, затова ген. Св. Мирски решава да дочака всичките си сили. Рано сутринта на 6 януари сапьорната група и групата от тревненци и бежанци, пристъпват към разчистването на пътя към с. Долно Гюсово, а полк. Корк тръгва, за да заеме позиция на последния южен гребен от планината пред тях.

На 7 януари става дебуширането на Лявата колона. Завзето е с. Мъглиж, с което навреме и успешно завършва преходът й през Тревненският проход. Това осигурява успеха на следващите събития, които, макар и с огромни жертви, довеждат до победата при Шейновския укрепен лагер, с което пътят към Цариград е открит.

 

Иванка Бонева

Из доклада „Тревненци в борбата за Освобождението на България“, сб. „Трявна“, 1982 г.

 

* Бел. Г. Иванова. В допълнение към публикацията, помествам и списъците с имената на опълченците от Трявна и тревненските села, който е част от доклада на Иванка Бонева.

Дълбок поклон и вечна им памет!

Списък на опълченците от Трявна и района
Източник: сб. "Трявна", 1982 г.

Списък на опълченците от Трявна и района
Източник: сб. "Трявна", 1982 г.

Списък на опълченците от Трявна и района
Източник: сб. "Трявна", 1982 г.

Списък на опълченците от Трявна и района
Източник: сб. "Трявна", 1982 г.

Петко Р. Славейков
Худ. Ботьо Грудев

Рачо Петков Славейков.
Източник: НБКМ

Капитан Райчо Николов.
Източник: НВМ

Полк. Никола Бонев Колев
Източник: СМРЗИ - Трявна

Илия Шиваров /мъжът с мустаците на преден план/
Източник: "Тревненското училище 1836-1936 г.", Б. Даскалов

Схема за зимното преминаване на Балкана през
Химитлийската пътека и Тревненския проход.
Източник: РИМ - Габрово

Снимка от изложбата "Последното сражение -
победата при Шипка-Шейново",
организирана от НПМ Шипка-Бузлуджа.
Източник: БТА