Днес е ден за почит и памет пред саможертвата на героите от всички националности, пролели кръвта си за спасението на България от петвековния гнет на османския поробител. Независимо от това дали датата е удачно подбрана, неоспорим факт е, че след победата през 1878 г., е възстановена българската държавност. Донякъде, но все пак. Въпреки, че държава в истинския смисъл на думата, успяваме да случим доста години по-късно. Няма да припомням историята. Знайна е. Затова и мнозина от нас, днешните българи, трудно приемаме точно тази дата за Национален празник на България… И все пак, поривът и безпримерния героизъм на задушеното в кръв и нечовешки зверства Априлско въстание, достига своя апогей именно в не по-малко епичната Шипченска епопея. Дори и само заради този безпримерен героизъм и саможертва на хилядите знайни и незнайни български, чужди войни и доброволци, пролели кръвта си за освобождението на България, 3 март е свята дата. Дълбок поклон и светла им памет!
Дано никога не ни се налага да отвоюваме
свободата си с цената на подобна свята дан. Не мисля, че това би било постижимо
днес, когато срама и непукизма са ежедневие, а идеалите - стигма. Късата ни
историческа памет, дефилиращото „родолюбие“, бездуховните хоризонти, моралната
оскъдица и безметежната ни апатия, не са атестат за какъвто и да било героизъм.
Нито са повод за национална гордост. И дано из мъждукащите тук-таме сакрални
огнища на българщината, избуи пречистващия пламък на обновлението, за да случим
най-после онази достойна България, която и към момента, не заслужаваме…
Честита да е и свята!
Галина Иванова
* Илюстрацията е генерирана с AI
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.