Тревненецът Димо Кънчев /1862-1947/ - един от успешните поповски кметове

Проучването представя обществената деятелност на Димо Кънчев (Д. К. Алексиев) /1862, Трявна – 1947, Попово/ като кмет на Попово (1914–1920 г.). Член на делегацията, ходатайствала пред министър Михаил Маджаров ж.п. линията София– Варна да минава през Попово (1896 г.). Народен представител в 9-то ОНС. Със заслуги за благоустрояването на града, корекцията коритото на реката, преминаваща през него, развитието на учебното дело. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). Носител на орден „За храброст“ (1885 г.).

 

Повече от две десетилетия работя над един справочник за личностите, свързали живота си с Попово. Водил съм кореспонденция със стотици от тия личности или с техните наследници. Никога не можах да приема факта, че изключително грамотни, реализирани хора в обществото, толкова малко знаят за своите предци.

Започвам с тия думи, защото когато потърсих информация за родения в Трявна, но живял в Попово, където е бил и кмет на града, Димо Кънчев, за пореден път се сблъсках с този факт. В писмо неговият внук Димо Ив. Димов ми е написал едва 10 реда за дядо си, като част от информацията, която ми дава, е невярна, но завършвайки писмото споделя: „Срамувам се, че зная толкова малко за дядо си и се надявам да откриете в Попово повече данни и документи за този заслужил поповски гражданин. Мисля, че името му трябва да заеме полагащото се достойно място...“.

Използвайки протоколите на Градския общински съвет за периода 1914-1920 г., Регистрите за раждания, женитби и умирания на поповската църква „Св. Арх. Михаил“, „Български Алманах“ и снимковия фонд на музея в Попово, се опитах да очертая профила на една забележителна личност от историята на град Попово.

Димо Кънчев е роден в Трявна на 14 септември 1862 г. Син е на Кънчо Цанев Райков поп Николов. Дядо му е брат на бащата на съпругата на Петко Р. Славейков - Иринка. Точно кога той и брат му Алекси се преселват в Попово, не се наемам да твърдя. От отличията, с които е на една от снимките си е видно, че е участвал в Сръбско-българската война (1885 г.) и е носител на орден „За храброст“ (1885 г.).

Димо Кънчев се жени в Попово за дъщерята на местния свещеник Иван Стоянов – Радка на 30.08.1887 г. Първото му дете Иванка е родено в Попово през 1889 г., впоследствие семейството има още 4 деца. По занаят Димо Кънчев е обущар.

От „Български алманах“ за 1896 г. научаваме, че е един от петте кундурджии (обущари) в Попово. И, че вече е общински съветник.

Скоро след това е избран и за народен представител в IХ-тото Обикновено народно събрание от Поповска околия с 648 гласа.

Това са годините, в които поповската общественост полага сериозни усилия, за да мине трасето на ж.п линията София-Варна край града. Видният поповски гражданин Радой Козаров, който описва участието си в ходатайствата по прекарване и през Попово споменава, че делегация в състав Хрисанд Попов, Илия Бонев и Димо Кънчев осъществява среща в Разград с министъра на железниците Михаил Маджаров, който пътувал от Русе за Варна, и излага исканията на поповчани линията да мине през Попово. През есента на 1896 г. Министърът пристига в града, придружен от главния директор на железниците Стоянович и дава обещание на гражданите, че линията ще мине именно покрай Попово.

Оскъдните сведения от този период са показателни, че за едно десетилетие след преселването си, Димо Кънчев е с авторитет и обществено положение – общински съветник, народен представител. Преглед на снимките от архива на музея също показва, че мястото на Димо Кънчев е сред първенците на града.

С малки изключения той си остава в състава на Общинския съвет като един от десетте общински съветници до 1914 г. През тая година общинският кмет Станчо Симеонов заболява. Започва да взема отпуски, отсъства и отговорностите на общинския съвет се повишават.

На 26 март 1914 г. той подава оставка. На заседание на Общинския съвет той е освободен и се пристъпва към избор на нов кмет. По тогавашното законодателство кмета се избира измежду съветниците. От десет гласували 9 са „за“ избирането на Димо Кънчев за кмет. Има и една бяла бюлетина.

Какво представлява града по времето, когато Димо Кънчев става кмет? Ползваме едно описание на съвременник:

„За първи път влязох в гр. Попово през есента на 1912 г. да постъпвам ученик в І гимназиален клас /сегашния 8 клас/ в новооткритата Поповска неп. смесена гимназия.

… Градът разделен на две части от една с нечисти води криволичеща рекичка /днешния канал/ с обширно празно пространство от двете страни на реката по цялото и протежение през града.

… В благоустройствено отношение градът бе в плачевно състояние – прочут със своята кал по улиците. За поповската кал някой шегобиец бе измислил следния виц: „Един габровец се поскъпил да наеме файтон да го откара от хотел „Дунав“ до гарата и тръгнал пеша. През моста до хотела той нагазил в такава тиня, че си изгубил единия галош. За негова изненада, вместо галоша си, той намерил ботуш“.

Този виц напълно отразява благоустройственото и хигиенно състояние на тогавашно Попово. Само две улици бяха що годе шосирани – главната улица, по която минава шосето Търново – Разград, и улицата за гарата, днешния булевард „Ленин“ /сега „Михаил Маджаров“, бел. П.С./. Какви шосета обаче бяха те? Настилката им тънка, разбита, по платното ями, зимно време потънали в кал, а лятно време – в пепел.

…

Водоснабдяване и канализация бяха непознати понятия. Само една чешма с вода, докарана от паламарско землище и построена на югозападния ъгъл на двора на прогимназията, задоволяваше нуждите на гражданите от центъра. В кварталите имаше кладенци и чешма с извор на вода над училище „Кирил и Методий“ – „Поповата чешма“.

Бани нямаше“.

Съхранените, макар и с липси, протоколи на Градския общински съвет разкриват активната административна дейност на Димо Кънчев и общинския съвет. Посоките, в които той насочва усилията си и тези на Съвета, могат да се обобщят така:

ПО БЛАГОУСТРОЯВАНЕТО НА ГРАДА

- Корекции на регулацията на града, с оглед перспективите за стопански действия и оземляване на нови заселници;

- Корекция на реката. Едно изключително важно благоустройствено начинание. Балканските войни попречват то да започне по-рано, макар че Указ за заема, предвиден за това, излиза три години преди това. В края на 1914 г. е одобрен заем от 50 хил. лв. Работата по корекцията е възложена на предприемача Цоню Симеонов от с. Джуровци, Дряновско. Следващата година му възлагат да продължи новото корито на реката с 480 метра. Реката, която криволичела през централната част на града, заблатявала го, замърсявала го и пречела за свободното движение на населението, била вкарана в ново корито;

- Корекцията на реката е свързана и със строежа на мостове, които поради скъпотията, породена от войната, в началото са направени от дърво, въпреки изградените железобетонни основи.

- Водоснабдяването на града. В началото на януари 1914 г. е одобрено окончателното приемане доставката на каменинови водопроводни тръби за водоснабдяването на Попово от местността Гюрлюк чешме, Паламарското землище както и за работата по направата на каптажна галерия на изворните места в същата местност. Тези дейности са възложени основно на предприемача Димитър Цанков;

- Строеж на общински дюкяни и оформяне главната улица.

За целта през 1919 г. са отстъпени от 6 до 8 метра терен пред околийското управление /днес сградата на музея, бел. П.С./ за тяхното построяване.

През 1914 г. е възложена доставка на грубообработени камъни и направата на пробна улица в Попово;

- Същата година се иска промяна на Закона за отпускане на заем на поповската община от 300 000 лв. за постройка на доходно здание и прокопаване канал между двете махали / корекцията на реката/. Поради това, че са направени икономии от 160 хил. лв., се иска направата на резервоар и модерни водопроводни разклонения за водоснабдяването на града, улици и къщи. С част от парите се иска павиране на улиците и направа на градска баня;

- Не е забравен и градския парк, за който се дават пари за „закупуване  на разни дръвчета, декоративни храсти, разни семена е пр.“    

ПО ПОДОБРЯВАНЕ УЧЕБНОТО ДЕЛО

-      Построява се ново училище.

Димо Кънчев лично участва в комисията по избор на място за ново училище. Строежът му започва на 30 април 1914 г. и е завършено следващата година.

-      Разкрива се пълна гимназия.

Първият гимназиален клас е открит през 1912 г. През следващите години Общинският съвет подкрепя благородната и народополезна цел град Попово да се засили както в културно, така и в учебно отношение, като се разкрият всички гимназиални класове.

ПОДКРЕПА НА ЧАСТНИТЕ СТОПАНИ

- Определено е място за създаването на окръжен лозов и овощен разсадник. Подобни разсадници се създават през този период в България с цел подобряване на лозарството и овощарството. В началото той има 200 дка земя, която през следващите години е увеличена на 300 дка.;

- Поради стачка на хлебарите през 1915 г. и заплахата населението да остане без хляб общината подпомага финансово Братя Хр. Паламаркови, които да осигурят населението с хляб;

- Оземляват се нови граждани;

- Защитава се частната собственост и спокойствието на населението. През лятото на 1916 г. в града се настаняват няколко семейства гребенарски, чергарски цигани, жените на които скитат из града и крадат разни вещи от гражданите. Съветът разпорежда изгонването от града всички цигани, които са с временно местожителство докато не получат постоянно.

Почти през целия си мандат, от 1915 до 1918 г., Димо Кънчев е кмет в извънредна, военновременна обстановка. Протоколите на общинския съвет са отразили тези трудности и намесата на общината за разпределяне на реквизиции и снабдяване на населението.

Димо Кънчев е делегат и на първия конгрес на градските общини, който се провежда на 4-5 септември 1915 г. в София.

След като вече не е кмет той се оттегля от обществения и стопански живот на града. През 1920 г. един след друг умират тъста му поп Иван Стоянов и жена му Радка /52 г./. Допускам това оттегляне да е свързано с тия трагични за семейството кончини. През превратната 1944 г. двама от внуците му са убити без съд и присъда от комунистите.

Делата и името на Димо Кънчев не са забравени, ако съдим от некролога, издаден при неговата смърт през 1947 г.

В музея в Попово се пази и родословното му дърво, което е създадено от Свилен Протич през 80-те години на 20 век, като той ползва сведения на Георги Стършенов от София и Трифон Костов от Попово. Със Свилен Протич впоследствие допълнихме тази част, която касаеше поповските разклонения.

Тук няма да се спирам на родословието, събрало разклоненията на един значим за България род, участвал в нейното съзиждане и преживял погромите и.

 

Пламен Събев

Исторически музей - Попово

Димо Кънчев (Д. К. Алексиев) 1862, Трявна – 1947,
Попово като кмет на Попово (1914–1920 г.)