„Бащата на българската космонавтика“ е син на първата жена – телеграфист в Трявна

Катина Тодорова Серафимова /по мъж/ е родена в Трявна през 1899 г. Коренът й е повече от бунтовен: майка й Балуна е дъщеря на Кольо Лафчията * (укривателя на тревненски въстаници), баща й Тодор, син на хайдутин, е пришълец от Серско, намерил в Трявна убежище и нищожно препитание (зовяли го Македонеца, но и Батаклията, защото бил представен от довелите го със себе си местни търговци, като „останал жив след кланетата в Батак“).

Средното си образование най-голямата дъщеря на Батаклиеви получава в родния си град. И още като ученичка попада под влиянието на пламенния оратор-социалдемократ Георги Арнаудов, председател на местната партийна организация. Материалните затруднения на семейството я лишават от възможността да продължи образованието си. Катина завършва кратък курс по телеграфия и две-три години, след Първата световна война, постъпва на работа в Тревненската телеграфо-пощенска станция. Тя е първата жена – телеграфист в града. За тогавашните представи постъпката й е необяснима и своенравна – по това време подобни служби са били заемани само от мъже. Решителна роля за идейното й израстване има Стефана Бакалова /съпруга на Георги Бакалов/ от Трявна, сестра на именитата артистка Марта Попова.

Местната реакция, възглавявана от директора на фабрика „Св. Георги“ Илия Димитров, включва Катина в списъка на заподозрените противници на властта. Това я принуждава да напусне града и да потърси работа отначало в Горна Оряховица, а по късно и в Павликени. Там тя се запознава с телеграфо-пощенския работник Борис Серафимов, член на тогавашната комунистическа партия, в чието лице намира не само верен другар по убеждения, но и спътник в живота. Подгонени от мизерията, двамата се преместват в София, където Катина започва работа като телефонистка. Същевременно тя става активистка на Пощенската профсъюзна опозиция, която се бори срещу казионните профсъюзи.

Подложена на непрекъснати репресии – разпити, преместване от работа, уволнения. Това обаче, не е в състояние да сломи духа й. В годините на всенародната съпротива срещу монархо-фашистката диктатура Катина Серафимова работи активно в помощната организация за подпомагане на жертвите на фашизма.

След 9 септември 1944 г. Катина Серафимова се включва в работата на Българо-съветските дружества у нас. Работи доброволно по линията на Отечествения фронт и женските организации в столицата. В периода 1944-1953 г., когато Борис Серафимов е партиен секретар на бившето Министерство на ПТТР, тя поема голяма част от задълженията му.

Катина възпитава децата си в духа на своите политически убеждения и идеи. Въпреки лишенията и тревогите, тя ги насърчава в овладяването на избраната от тях професия. Синът й акад. Кирил Серафимов ** добива световна известност, като член на международната астрономическа академия в Париж, всепризнат специалист в изследването на космическото пространство.

Катина Серафимова завърши безшумно жизнения си път през 1986 г., оставяйки незаличими спомени в съзнанието на всички, които я познаваха и ценяха.

 

Богдан Морфов

в. „Тревненски зов“, 1987 г.

 

* Всъщност, по сведения на Цаню Захариев, съпругата на Кольо Лафчията – Кина, родом от с. Ошаните, го е укривала по време на Априлското въстание, за да не го издаде мъжа й на турците. А дъщеря им Блуна е родом от Новаковци. Бащата на Катина - Тодор първо бил Бойлиев, а после станал Батаклиев

Катина Серафимова

Акад. Кирил Серафимов