За тревненския корен на поета Лъчезар Станчев и брат му Емил Коралов

Донка Станчева е родена на 10 май 1878 г. в Трявна. Баща й Тодор Бояджиев бил съдия в града, а майка й Цветана била образована и будна за времето си жена. Двамата имали 12 деца, едно от които е Донка. Гост на семейството неведнъж е бил Петко Славейков. До завършване на прогимназията Донка учи в Трявна, а след това в търновската девическа гимназия. После става учителка и напуска завинаги родния си град. Свързва съдбата си с учителя Дончо Станчев и двамата посвещават целия си по-нататъшен живот на разпространението на социалистическите идеи и допринасят много за създаването на социалистическото движение в Северозападна България.

Семейство Станчеви – учители и общественици, работят предимно в някогашната Фердинандска /Монтанска/, Белослатинска и Берковска околия – Монтана, Вършец, с. Борован, Станчевци, Славотин и др.

В дома им чести гости са Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов, Георги Дамянов, Гаврил Генков, Замфир Попов, Ламби Кандев и др.

В тежките дни на Владайското въстание /1918 г./ участва и съпругът на Донка, който умира през 1921 г. от тежките рани, получени на фронта. По време на Септемврийското въстание /1923 г./ Донка е вече вдовица, но не се отказва от борбата. Заедно с децата си става ятачка и свръзка на търсените от властта ръководители и участници във въстанието. По партийно решение, на 21 септември 1923 г., тя укрива в дома си във Вършец /вила „Незабравка“/ Георги Димитров и Васил Коларов. Въпреки щателните проверки на полицията, водачите на въстанието не са открити. Те престояват в укритието си до превземането на Вършец от въстаниците. По-късно обаче, домът и огромната библиотека на сем. Станчеви е изгорен, като „огнище на комунисти“.

Следват години на интерниране, арести. Трудният път я води до София. Дъщеря й и тримата синове отдавна са тръгнали по пътя на родителите си. Малцина тревненци знаят, че двама известни българи – писателят Емил /Дончев Станчев/ Коралов * /Емил Коралов  е литературният му псевдоним/ и поетът Лъчезар Станев ** са синове на тревненката Донка Станчева.

 

Из статията „Бележита тревненка“ на Иванка Бонева

в. „Тревненски зов“, бр. 17/20 септември 1978 г.

 

* Писателят Емил Дончев Станчев – Коралов е роден на 2 ноември 1906 г. в с. Славотин, Монтанско. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си, Лъчезар Станчев, е издател и редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче, и техните летящи столчета в Страната на слънцето). След това работи в издателство „Народна младеж“ (1947 г. – 1966 г.) заедно с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. На 24 години Коралов става носител на наградата на Министерството на народното просвещение за романа си „Великата жажда“. Носител е на Димитровска награда от 1952 г. Първата му съпруга е Милка Петрова - Коралова, учителка по френски език, завършила Сорбоната в Париж, авторка на приключенския роман за юноши „Сама по света“. Заедно с нея издава дълги години вестника за деца „Весела дружина“. Имат трима синове: Ясен, Андрей и Любомир.

Вторият му брак е с известната оперна певица Иванка Митева, от която има дъщеря Емилия. Емилия Коралова-Стоева се занимава с теория и критика на художествения превод.

Сред по-известните му творби са: „Чинарите зашумяха“ /1965 г./; „Септемврийци“ /1945 г./; „Нова летопис“ /1953 г./; „Градът на светло“ и др.

Емил Коралов си отива от този свят на 29 юли 1986 г.

 

** Поетът - преводач Лъчезар Станчев е роден на 12 септември 1908 г. в с. Вършец, Монтанско. Завършва романска (френска) филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ /1937–1939 г./ с конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „Заря“ с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в църквата „Св. София“ през 1941 г., с филоложката Елена Бояджиева, кумува писателят Елин Пелин. За първи път печата през 1925 г. във вестник „Нови дни“ с псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата детска приказка в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания. Съредактор и съиздател /с брат си Емил Коралов/ на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933 – 1948); издател-редактор на библиотека „Герои“ (1940 – 1943) с илюстратор Вадим Лазаркевич, вестник за деца „Весело лято“ (1938 – 1941) и библиотека „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Ел. Бояджиева).

Лъчезар Станчев е автор и на текста на популярния хит на  група „Трамвай № 5“ - „Усмивката“ по музика на Митко Щерев.

Поетът, който е автор и на редица преводи на известни произведения от Молиер, Расин, Верхарен, Боске и др. си отива от този свят на 13 март 1992 г.

Писателят Емил Коралов

Поетът Лъчезар Станчев