Тревненски бУдил: Актрисата Марта Попова

Тя е от онова забележително и талантливо поколение актьори, свързано с развитието, укрепването и разцвета на българския театър. Родена е на 17 февруари 1891 г. „Родена съм в Трявна, в това малко, скътано в Балкана патриархално градче, разказва Марта Попова. И макар почти цялото ми детство да е свързано с Велико Търново, аз съм съхранила в душата си и обич, и благодарност към малкото родно гнездо”. От скромното семейство на тревненския учител Иван Богданов Попов не само тя, но и двете по-големи нейни сестри – Златина Недева и Невяна Тенева поемат пътя на голямото драматично изкуство.

Едва 19-годишна стъпва на театралната сцена, а главната виновница за това е сестра и Златина Недева, нейната първа и най-голяма учителка в театъра. След конкурс, на който се явяват над 100 кандидатки, комисията, в която влиза и артистичния секретар П. К. Яворов , одобрява Марта Попова. Постъпва в театъра, но съвсем не смята решението си за окончателно. Проявява и музикални заложби, а страстта към пеенето я подтиква да се яви на обявения от Министерството на народното просвещение конкурс за стипендии по пеене в чужбина. Подготвя се при прочутите вокални педагози Константин Михайлов - Стоян и Иван Вульпе. Представя се блестящо, каквото е мнението на повечето оперни певци, но главният секретар на Министерството Андрей Протич изпраща в Париж свое протеже. Това е първото голямо разочарование на мечтаещата за оперно поприще начинаеща актриса. През 1911 г. е командирована в Прага в известната консерватория на Пиводова. Посещава курсове по драматично изкуство при знаменитите чешки актьори Е. Войан и М. Хюбнерова. През 1912 г. на Славянския събор в Прага впечатлява всички с прекрасния си глас, а поетът Кирил Христов, казва за нея: ”Марта Попова представи българската песен така, че и чехи, и руси, които се смятаха за по-музикални от нас, бяха смаяни и от песните, и от музикалността на младата българска артистка”. Въпреки спечеления конкурс в Пражката опера, въпреки бляскавото бъдеще на певица, което и се предрича, тя отказва ангажимента и се завръща в Народния театър в София. Омъжва се за актьора и режисьор Георги Александров Стаматов, а неговото отрицателно отношение към операта завинаги я отказва от пеенето.” И така, аз замлъкнах. Престанах да пея, престанах да летя, загубих моето младежко безгрижие. Театърът стана за мене всичко”. След раздялата си със Стаматов, актрисата има втори брак с темпераментния актьор Кръстю Сарафов, който също се разпада.

На сцената на Народния театър Марта Попова твори в продължение на 50 години. Пресъздава десетки образи, съдбата я среща с интересни творци: Адриана Будевска, Сава Огнянов, Вера Игнатиева, Владимир Трендафилов, Васил Кирков, Елена Снежина, Иван Димов, Константин Кисимов, Маргарита Дупаринова, Апостол Карамитев, режисьорите Н. Масалитинов, Павел П. Ивановски, Юрий Яковлев – баща. Талантът и е многостранен, владее до съвършенство изкуството на превъплъщението. Трудно е дори само да се изброят постановките, в които М. Попова е участвала, героините, които е представила пред публиката. Тя е жизнерадостната Мария в „Дванайсета нощ” на Шекспир, умната и волева Дорина в „Тартюф” на Молиер, нежната и силна Катрин от „Мадам Сан-Жен” на Сарду. С дълбоко психологическо проникновение са пресъздадени от нея образите на Маша от „Живият труп” на Толстой, Соня от „Престъпление и наказание” от Достоевски, Настя от „На дъното” на Горки, Лиза „От ума си тегли” на Грибоедов. Играе комедийни и трагедийни образи, млади момичета и старици - от 12-годишната Герда от „Снежната царица” на Андерсен до 75-годишната Виржини от „Чудото на Св. Антоний” на Метерлинк. Получава и роли, свързани с музикални изпълнения. Една от любимите е Офелия от „Хамлет”, а композиторът Панайот Пипков написва специално музиката за песните й.

30-те – 40-те години на 20 в. е времето на най-големите сценични успехи на Марта Попова. През 1939 г., когато се чества нейната 25-годишна театрална дейност, е наградена с Орден за гражданска заслуга „Златен дамски кръст II степен”. Директорът Владимир Василев и поднася лавров венец, а Съюзът на артистите в България – Пръстен на изкуството. Тревненци и тревненската дружба „Родно огнище” в София отбелязват юбилея и подаряват на своята съгражданка малък „Тревненски кът” /софра с трикраки столчета и бъклица/, за да й напомнят винаги за родния град. „Истинският артист е на сцената, казва в словото си тревненецът Димо Казасов. Неговата слава, неговият живот е на самата сцена”.

По същото време съдбата и поднася нелеки изпитания. Губи майка и сестра, през 1933 г. в Берлин е арестувана и изпратена в затвора Моабит нейната племенница Лора Бакалова. Студентката по медицина е обвинена в подпалването на Райхстага, заедно с другите българи, между които е Георги Димитров. Марта Попова заминава с адвокат за Германия, където прекарва четири месеца до освобождаването й. Мъчителна за актрисата е годината 1940, когато след изпълнение на стихотворението „Предсказание” от Лермонтов, по повод 125 години от рождението на поета, е уволнена от Народния театър и интернирана за една година в Момчилград.

„Силата на Марта Попова е в нейната непосредственост, жизнерадост, в умението да внушава на хората, че е рядко щастлив човек. Тези толкова редки достойнства на една необичайна човешка личност, пише театралната критика, са предметно осезаеми както дървените слънца, цветя и птици от майсторите резбари на нейния роден градец”… Когато след 50-годишна театрална дейност през 1963 г. взема тежкото решение да се раздели със сцената, насочва цялото си внимание към написването на своята мемоарна книга ”Марта Попова на сцената и в живота”. С нея голямата актриса иска да се издължи пред българския театър с всичко, което паметта й е съхранила и осмислила през годините. „Една откровена изповед, пише тя, няма да е излишна за младите. За тези, на които предаваме нашия скъп национален театър да го пазят, да го развиват и да го обогатяват със своя талант”.

До края на дните си Марта Попова търси връзки с театъра и живее чрез театъра. Умира на 11 април 1978 г. в София. През 2008 г. по повод 30 години от смъртта й, Столичният общински съвет поставя плоча на ул. „Кръстю Сарафов” 1 в памет на голямата актриса, лауреат на държавни отличия и награди.

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна