Кратки бележки за учителя и духовника Петър Чернаев

Петър Черняев /Чернаев/ е роден на 22 декември 1878 г. в Трявна *. Първоначалното и средното си образование получил в родния си град и в Самоков, а висшето – в Петроградската духовна академия. В продължение на 17 години заемал различни длъжности във „ведомството“ на Просвещението: учител в Шумен, Силистра, Попово, Пловдив, преподавател в русенския висш педагогически курс, директор във Втора софийска девическа прогимназия, а от 1 септември 1916 г. бил назначен за директор на Трета софийска мъжка гимназия. Петър Черняев писал учебници за прогимназиалните класове, занимавал се с преводачество и редовно публикувал свои статии в разни ежедневници и списания. „Като обществен работник той се проявил главно като борец срещу стария ред на нещата в управлението на българската православна църква“ – четем в юбилейното издание на сп. „Илюстрация Светлина“ /1918 г./. През 1916 г. П. Черняев бил част от комисията, назначена от „Министерството на външните работи в Изповеданията“, на която било възложено да провери сметките на Синода. Макар и „спъвана от разни страни“, комисията успяла да събере редица факти, на база на които изготвила „обемист доклад“ до министъра на изповеданията. Ценните сведения дали основание за реформи в църковното ведомство.

Във въпросния брой на сп. „Светлина“ е публикувана и кратка статия от П. Черняев, която публикуваме без редакторска намеса.

***

НАШЕТО БЪДЕЩЕ

България е предопределена от самата природа да бъде първа и господствуваща държава на Балканския Полуостров. Силата и могъществото се проявиха стихийно пред очите на цял свят вече няколко пъти. Постигнатото народно обединение днес се пази с оръжие в ръка срещу неприятелите от българските храбреци.

Тук, обаче, не трябва и няма да спрем. И не за нова военна слава и подвизи е главно моята дума, а за бързи и всестранни реформи в целия наш вътрешен държавно-стопански и културен живот. Никой здравомислящ обществен мъж не би оспорил нуждата и навремеността от рефорви в всички области и направления на живота. Никой не би оспорил значението на вътрешното преустройство при постигането на далечните задачи на нашия народ. От тук и нуждата да се отърсим част по-скоро от всички отрицателни прояви в обществения живот. Взаимните ежби, леността и много други спомени от продължителното наше робство трябва незабавно да отстъпят място на ПРАВДАТА и на ТРУДА. Две са, следователно, максимите в реда на тъй построените наши мисли: СТРОГАТА ЗАКОННОСТ и ИНТЕНЗИВНАТА РАБОТА.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Петър Димов Чернаев /Черняев/ е син на Димо Петров Чарнаев /1833-1889 г./ и съпругата му Мария. Семейството има и две дъщери – Мона /р. 1876 г./ и Тодорица /р. 1882 г./. Синът Петър се жени за Кина х. Цанева Димиева от Трявна /р. 1879 г./ и двамата имат син Стефан, роден през 1904 г., който умира същата година

Петър Черняев
сп. "Илюстрация Светлина", юбилейно издание 1918 г.