Мистичното село Стражата - една история за отминали времена

Живописното тревненско селце Стражата е разположено на малко плато, заобиколено от дефилето на два планински потока и множество хълмове: Чукара /на запад/, Стръмчински баир /на изток/, Липеня /на север/ и др. Землището на селото граничи със селата – Фъревци /на изток/ и Деветаци, Радковци, Попрайковци, Долни и Горни Еневец /на север/. През 1989 г., когато учителката Ирина Каменкина, чийто баща е от въпросното село, публикува тези сведения в Краеведческия сборник на Музея, селото наброявало 23 къщи, разделени на три махали: Долна Стража – 11; Средна – 5 и Горна – 7. Те били напълно „обособени“, като самостоятелни, независими една от друга, с отделни чешми, гробища и „райони на собственост“ върху земята.

Долната Стража се нарича още „Тревненската махала“, защото първите й жители дошли някъде откъм Трявна. На Средната Стража й викали още „Килифарска махала“, тъй като първите й жители дошли от тази посока, а Горната Стража била наречена така, защото е разположена в най-северната част на дефилето, на по-високо място в сравнение с останалите махали.

В района на Долната Стража се намират местностите – „Бойчов трап“, „Стайнов трап“, „Стояновата поляна“, „Момчевото“, „Дядовото Митево“, „Дядовата Съсева нива“ и др., носещи имената на своите собственици. Други, получили името си от някои особености на местността, като: „Трънливка“, „Каменливка“, „Липеня“, „Липянската гора“, „Бялата плоча“, „Брега“, „Чучура“, „Чукара“, „Черната круша“, „Горния кладенец“, „Дълги рът“ и т.н.

На юг от Стражата се намира т.н. „Хайдушка гора“. По сведения на Рачо Михайлов от Стражата и Михаил Ангелов от Стръмците, в тази гора имало големи скали с изсечени по тях „знаци“ с „форма на лък“, „кепче или тиган“ и „човешки фигури“. Те били разрушени от иманяри. На изток, в съседство с Хайдушката гора, се намира местността „Манастирището“. По местни предания, в миналото, на това място, жители на Стражата изкопали златни и медни монети, а Михаил Ангелов разказвал от първо лице за още една, зловеща „находка“. На това място той изкопал човешки скелет, на „сравнително млад“ човек с добре запазени зъби… Според друго предание, по сведения на Иван Райков от с. Фъревци, в м. „Манастирището“ някога имало манастир на името на Св. Йоан. Турците го опожарили и избили всички калугери, с изключение на един, който успял да се спаси и оставил писмо със следното съдържание: „Златото е закопано в олтаря. Който го намери да построи на това място нов манастир“… Провокирани от тези и други сведения и предания, през лятото на 1982 г. в м. „Манастирището“ започват археологически разкопки под ръководството на проф. Атанас Милчев и Иванка Бонева – тогавашния директор на Музея в Трявна и пом. научен ръководител на разкопките. В археологическият сондаж вземат участие и ученици от Славейковото училище, а за резултатите от тези разкопки ще ви разкажа в отделна публикация.

Местността „Чуката“ е най-високата точка в района на Стражата. Местните предания разказват, че там имало стража, която охранявала турските кервани, пътуващи от Търново за Цариград. Оттук произлиза и името на селото. На това място в миналото, на християнския празник „Петдесетница“, жителите на Стражата правели и кокаланска черква, а след 9 септември 1944 г. организирали землячески срещи. На запад от м. „Чуката“ се намира м. „Стражарската китка“, където всяка година, в петъка след Великден, се провеждал сбора на селото.

Няколко фамилии, дошли от различни краища на страната, поставили началото на село Стражата. Те дошли от Пловдивско, Великотърновско, Новозагорско, Оряховско. По-известните от тях са: Даалии, Кадии, Торбалани, Бангеи, Фартуни и др. Кадиите дошли от Великотърновско и смятали, че в техните вени тече болярска кръв. Торбаланите – „бивши просяци“ от Пловдивско, били тихи и скромни хора, доволни, че имат собствено парче земя, което да обработват. Хората от рода на Фартуните били пъргави и работливи, все бързали да изпреварят съседите си в работата, поради, което местните казвали за тях: „бързат, като фъртуни /виелица/“, откъдето дошло и името на рода.

По спомени на Дончо Димов, Даалиите дължат името си на следната история: Стойко, най-малкият син на дядо Димо, момче на около 8-10 години, било отвлечено от даалиите някъде по пътя за с. Килифарево. Няколко месеца живяло при тях и станало свидетел на жестоки безчинства. Момчето успяло да избяга и се завърнало в родното село. Оттогава започнали да му викат Стойко Даалията. С неизвестен произход от Стражата са фамилиите – Узуни, Кендьовци, Койруци и др.

Трудолюбието било пословична черта на жителите на селото, което било най-богатото в бившата Фъревска община. През периода 1948-1956 г. Стражата наброявала 115 жители, сред които и двама „местни“ съветници – Рачо Михайлов от Долна Стража и Ангел Иванов от Горна Стража *. По същото време селяните обработвали около 1000 дка земя, отглеждали около 150 говеда, над 400 овце, около 120 кози, 10-12 коня и др. В околните дерета работели 4 воденици-караджейки и 8 казана за ракия. Населението търгувало с дърва и дървени въглища, които продавали на пазара в Килифарево и Дряново.

През 1988 г. в Стражата живеели постоянно само четирима души: Дена /72 г./, Райко /74 г./ и сем. Калчеви.

По думите на г-жа Каменкина, причината за упадъка на Стражата се дължи на голямата отдалеченост от градските центрове, липсата на път до селището и електрификация /Бел. И. Каменкина – инициатор на електрификацията на Стражата е Райко Калчев/. Потомците на упоритите и трудолюбиви стражанци се пръснали по разни градове и села – Трявна, Русе, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Казанлък и др. Завръщали се в селото на дедите си само през празнични и почивни дни.

Народната памет е съхранила и спомена за дълголетниците от Стражата, като баба Минка Кънчева – родила и отгледала 10 деца, която починала на 92 г. през 1954 г. Съпругът й, Кънчо Димов, който починал на 95 г. Друг дълголетник бил Райко Витанов – участник в Шипченската епопея, починал на 97 г. през 1927 г. Синът му – Михаил бил убит на фронта на 25 октомври 1915 г. при с. Мучи Баба. Неговите синове – близнаци останали сираци на 4 години, израснали в мизерия и нищета, странствали дълги години из страната, като дюлгери, а на стари години се установили при децата си в града, но нещо все ги теглило назад към корените:

„Трудно ни е – споделяли те – да се разделим с мястото, където сме се родили, със земята, която с много труд и пот обработвахме, затова по-голямата част от времето си през годината прекарваме тук, на Стражата, под бащината стряха. Ей, тук, ни е по-хубаво от града. Въздухът е по-чист и по-спокойно се живее“…

 

Подготви

Галина Иванова

 

*Данни за населението на Стражата за периода 1926-1982 г. /справката е част от доклада на г-жа Ирина Каменкина/:

1926 г. – 129 души;

1934 г. – 129 души;

1936 г. – 112 души;

1956 г. – 91 души;

1965 г. – 15 души;

1977 г. – 4 души;

1978 г. – 3 души;

1982 г. – 2 души;

…

2011 г. – 0

 

**Снимките от с. Стражата са дело на фотографа Жоро Хаджиев