Тревненски бУдил: Кратки сведения за Станчовханските селца и махали. Част V

КОЛИБИ РУЕВЦИ се намира на 3.5 км. от Станчов хан и се състои от две отделни махалички – Горни и Долни Руевци.

Коренните родове са: Пърчеви, Влаеви, Милкови, Бошнакови, Топчеви, Стоянови и Маркови.

От тия колиби бил и дядо Иван Цанев Пърчев /1844-1924 г./. Бил буен и смел човек, и на стари години дори плашел хората със своята дълга пушка. Никой не смеел да мине покрай неговото имение, особено с добитък. Той споделил пред краеведа К. Прозорков, че през турско „участвал в избиването“ на няколцина турци и кадъни по време на Руско-турската освободителна война. Откарали кадъните на една поляна между Селце и Кръстец и ги изклали, оттогава тя носи името „Кланите кадъни“.

Брата на дядо Иван – Димитър пък бил един от видните общественици в селото. Участвал в комитета по строежа на църквата и при сключването на заем от 6490 гроша за нейното доизкарване и украсяване с Георги Тодоров от Трявна. При едно пътуване с кон, натоварен със стоки от Стара Загора, преминавайки река Тунджа при с. Софиларе, той паднал във водовъртежа на реката и се удавил. След няколко дни окрили тялото му. Като църковен дарител бил погребан в двора на старото училище до църквата в Станчов хан.

По сведения от летописната книга на църквата „Св. Пророк Илия“ в Ст. хан, първият заселник в селото бил някой си Руйо, дошъл от Южна България и на него било кръстено селото.

В миналото дядо Петко Топа бил най-големият производител на сливова ракия, която продавал в Търново и Попово.

КОЛИБИ РАЛЕВЦИ отстои на 2.5 км. от Станчов хан.

Коренните родове са: Ботеви, Михови, Хаджиите, Цуцеви, Върлакови, Ханзите и Недялкови. От тези колиби бил прочутият в миналото хайдутин Хаджийчето, който извършвал много обири и кражби, не само в района на Станчевханско, но и другаде. Бащата на Митьо К. Прозорков бил обиран цели три пъти от въпросния хайдутин.

От същото село бил и известният из цяло Тревненско цигулар /гъдулар/ Васил Минев Недялков.

Старо предание твърди, че по време на турското робство тук дошли трима братя – Рали, Илчо и Широкорад. Последните двама умрели и останал само Рали, който дал и името на селото.

КОЛИБИ УЗУНИТЕ /дн. Планинци/ се намира на 6 км. от Станчов хан, закрито в едно дере.

Коренни родове са: Колеви и Узуните.

Липсват сведения за името на селото, но според старо предание, първият му заселник бил висок /тур. – узун/ и оттам – Узуните.

КОЛИБИ СПЪНЦИТЕ /заличени през 1959 г. и присъединени като квартал на к. Радоевци/, отстоят на 4 км. от Станчов хан, разположени ниско в едно дере.

Коренни родове са: Деневи, Фезеви, Колеви и Хаджиите.

Първи заселник и основател на това село бил дядо Спанец, единият от братята заселници на Бахреците /Белопад/ и Радоевите /Радан/.

КОЛИБИ СВИРЦИТЕ се намира на 1.5 км. от Станчов хан.

Коренни родове са: Глушкови, Ненови, Дончеви, Рашкови, Михови, Топалови, Стойнови, Василеви, Тодорови и Златеви. От това село бил добрият майстор-строител Пейко Тодоров Дончев, който работил до дълбока старост. Той построил 12-15 големи каменни сводови мостове, обществени сгради и частни строителни обекти из Карнобатските села. Работил е и по реставрацията на стари постройки и паметници в Трявна и на други места. Не случайно, местните го наричали „Станчовханското Фиче“. Неговият баща Тодор Дончев също бил майстор-строител, който вдигнал сградата на общината в Станчов хан.

По сведения, първите заселници били от с. Свирците, Килифаревско и на тях селото дължи името си. Това били братята Минчо, Стоян, Иван и Смил, а синът на дядо Минчо – Станчо заселил Станчов хан.
В миналото в селото имало 5-6 души „свирачи“ – гъдулари: Стойно Бонев, Дамян Бонев, Цаньо Т. Глушков, Цаньо Ив. Глушков, Пеньо Кънчев Станчев и др.

КОЛИБИ ОЛАНИ /дн. Гайдари/ се намират на 3.5 км. от Станчов хан. Първите му жители се заселили до реката, наречена „Оланска“.

Коренни родове са: Каршакови, Кокошините, Пампорите, Деневи, Кузумите, Похлупакови, Шунанови и Димиеви.

Според преданията, тези колиби били заселени около м. „Бряста“, но после били изместени на сегашното си място, за да пазят прохода от нашествията на кърджалии и даалии. Друга легенда разказва, че тук Исак II Ангел, идващ от Трявна, бил насочил войските си, за да премине отвъд Балкана.

В миналото в селото имало най-много многодетни семейства: Деневи, Кузумите, Похлупакови и др., които имали по 5-6 синове и 4-5 дъщери.

В летописната книга на Станчовханската църква е записано, че първите му заселници били дядо Кръстьо от Ески Заара /Ст. Загора/ и дядо Илчо от Червена вода, Русенско. Няма конкретни сведения за името на селото, но по време на турското робство турците отвличали красивите моми „Кьочеци – Олани“ и вероятно оттам идва името му.

КОЛИБИ ФЪРТУНИ се намира на 5.5 км. от Станчов хан.

Коренни родове тук са: Касърите и Влаеви. През 1958 г. в селото било открито магазинче за хранителни продукти.

Първите му заселници били буйни и бунтовни хора и при най-малка разпра се сбивали, профучавали като фъртуна и се усмирявали. Оттам идва и името на селото.

По сведения на Кольо М. Прозорков

Подготви Галина Иванова

с. Руевци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Ралевци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Ралевци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Ралевци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Ралевци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Ралевци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Ралевци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Узуни

с. Узуни

с. Узуни

с. Свирците, снимка - Жоро Хаджиев

с. Свирците, снимка - Жоро Хаджиев