Тревненски бУдил: Кратки сведения за Станчовханските селца и махали. Част IV

КОЛИБИ МРЪЗЕЦИ се намира на 3.5 км. от Станчов хан. В селото и околностите му има изобилни извори с питейна вода. То е водоснабдено през 1936-1938 г. от близките извори „Дучев чучур“ и „Полянката“. През 1960 г. ТКЗС построило овчарник за 320 броя овце, а през 1964 г. – воловарник за 30 глави и сеновал за 200 тона. Магазинчето в селцето било открито през 1969 г.

Сред коренните родове тук са: Костови, Миневи, Василеви, Дамянови, Стойнови, Косеви, Николови, Койчеви и Дучеви.

Преди повече от 100 години в селото живели двама братя Миньо и Стойно Койчеви. Обичали да си попийват, след което ставали смели и буйни, и често се биели. Веднъж Стойно продал някакви общи волове, без да пита брат си, и по пътя за селото, до Прозорковата воденица, се сбили и дядо Миньо заклал брат си.

Не се знае и от къде идва името на селото. Преданието гласи, че през зимата било толкова студено, че всичко замръзвало и оттам дошло това наименование. Според други легенди, първата заселничка тук била някоя си баба Мраза, която дала името на селото.

На насрещния хребет има местност, която се казва „Гроба“. Името й също е свързано със старо предание. Този гроб бил на някакъв турчин, който пътувал с кон за Южна България. Хората в Мръзеците се събрали на сватба. Един от селяните взел пушката, прицелил се и гръмнал, и макар отдалеч – убил турчина. Друго предание разказва, че много отдавна в това село живяла една мома, която била черна и постоянно имала кавги и разправии с братята си. При едно сбиване, тръгнала за Трявна да ги съди. Братята я настигнали по пътя, убили я и я заровили. Мястото на зловещото убийство носи името „Чернин гроб“.

КОЛИБИ МАЛЧОВЦИ отстои на 5.5 км. от Станчов хан и се намира по-близо до село Белица. През 1960 г. ТКЗС построило тук обор за 30 глави едър добитък и сеновал.

Коренни родове са: Тодорови, Минчеви, Коеви, Белчеви, Кожухарови, Щъркови, Недеви, Узунови, Ангелови, Дедеви, Табакови. По сведения от Белчо Тодоров, колибите били заселени още по времето на кърджалии и даалии. Първите заселници били ковачи. След това в селото дошъл някой си Стоян от колиби Павлевци. По онова време той работил в Трявна, на строежа на голямата Даскалова къща, и казал, че и той ще си построи такава. Неговите съселяни му казали, че няма толкова пари, но той все пак построил подобна къща, но много по-малка.

По думите на дядо Белчо, през турско по това време живели двама безгрижни, хайлаз, младежи – мокър Петко и безгрижен Добри. Като ергени те постоянно дружели по сборове и седенки, били неразделни. Добри свирел много хубаво на гайда и цигулка. Ходели на седенките чак в Креслевци /на 7-8 километра/ и се връщали на разсъмване със свирни и песни, когато хората вече били излезли на работа по полето. Добри бил много влюбен в някоя си мома Дена от Креслевци, която обаче не го любела и по повод на това била измислена следната песен:

Добри на Дена думаше –

защо ме Дено не рачиш?

Защо ме Дено не любиш?

Дали си немам гащи кичести

или пояс кармъзен,

както другите ергени,

или не зная да свиря

на гайда и на цигулка?

А сега се уча и ще се науча

и на свирка още да свиря.

Дена му отговаря:

Не ща те, Добре, разбери.

Аз имам друго либе -

хем по-хубаво, хем по-работно

и на него ще пристана… и т.н.

От тези колиби бил и дядо Недьо Иванов – самоук резбар, който правил дървените полилеи на църквите в Белица и Ст. хан.

В миналото жителите на това селце се занимавали с дюлгерство, земеделие и овощарство. Добивали и хубава сливова ракия.

КОЛИБИ НЕНОВЦИ се намира на 5.5 км. от Ст. хан.

Коренни родове са: Маркови, Ненови, Калчеви, Кралеви, Николови, Цаневи и Иванови.

Според едно предание, селото носи името на своя първи заселник Нено. По сведения на дядо Иван Узуна, през турско, той обучавал няколко младежи на четмо и писмо в къщата на Дончо Цанев.

КОЛИБИ РАДОЕВИ /Радоевци/ отстои на 4 км. от Станчов хан.

Коренни родове са: Маркови, Димитрови, Стефанови и Раданови.

В летописната книга на станчовханската църква е записано, че първият му заселник бил някой си Радан от с. Раданово, Търновско, който дошъл тук с двамата си братя – Белопад, който се заселил в Бахреците и Спанец – в Спънците.

Жителите на селото се занимавали със земеделие и овощарство.

(Следва)

По сведения на Кольо М. Прозорков

Подготви Галина Иванова