Кратки сведения за Станчовханските селца и махали. Част III

КОЛИБИ ЕНИЧЕРИ /дн. Горяни/ се намира на 3.5 км. от Ст. Хан и на 4 км. от Белица. Коренни родове от тези колиби са: Златеви, Николови, Тахчеви, Иванови, Добреви, Кънчеви и Петрови.

Според стари предания, първите му жители се заселили до реката срещу яза на Еничарската воденица, но поради факта, че оттам постоянно преминавали кърджалии и даалии, местните се принудили да напуснат мястото и се заселили на сегашното място. По сведения от летописната книга на църквата „Св. Пророк Илия“ в Станчов хан, първият заселник се казвал Стоян, който по онова време носел бяла аба, каквато носели еничарите и оттам селото получило името си. Неговият син – дядо Иван постоянно имал разправии, за нивите и пасищата срещу селото, с жителите на съседното село Глутниците. През едно лято той запалил и опожарил посевите, присвоил тези места, които и сега носят името „Пожарни рът“.

КОЛИБИ ИРИНЕЦИ отстои на 2.5 км. от Станчов хан. Заселено, югозападно под вр. Белновръх, на който в миналото имало каменовъглена мина. През 1963 г. ТКЗС-то построило овчарник в селото за 320 овце.
Коренни родове от тези колиби са: Гущерови, Бакоеви, Масуреви, Деневи, Стойнови.

Навремето в селото имало многодетни семейства, като Гущерови, Масуреви и др. – с по 5-6 синове и 4-5 дъщери.

Според преданията за селото, преди повече от 300 години в тия колиби дошла някоя си Ирина с двамата си сина и се заселили тук, оттам дошло и името на селото.

В тия колиби се намирало имението на чорбаджи Генко от Трявна, където днес една гора се именува „Генкова кория“. В колибите стояли и руините на имението – една кула в хармана на дядо Иван Гущера.

КОЛИБИ КРЕСЛЕВЦИ се намира на 4.5 км. от Станчов хан и на 2 км. от спирка Бъзовец.

Коренни родове в тия колиби са: Казанджиеви, Чилингирови, Стоянови, Станеви, Василеви, Добреви, Чопови, Радневи, Станчеви, Белчеви и Михайлови.

По време на строителството на ж.п. линията в тия колиби имало 4-5 кръчми, в които редовно ставали пиянски сбивания и побоища между работниците по ж.п. линията между черногорци, хървати, италианци, македонци и др. Веднъж буйните и пияни черногорци хвърлили бомба и вдигнали във въздуха кръчмата на Недьо Станев. През турско време субашия на това село бил Цаньо Ив. Чопов, на когото било възлагано събирането на правителствените данъци.

През 1936 и 1937 година селото със собствен труд и усилия се водоснабдило от „Белият извор“. През 1962 г. ТКЗС построило обор с 32 глави едър добитък, а през 1963 г., чрез самооблагане, под ръководството на Драган Станчев Стоянов, селото било електрифицирано от трафопост „Папурите“. Все по това време, по инициатива на Станчо Петков, Мито Маринов, Георги Недев и др., бил построен магазинът в селото.

В летописната книга на църквата в Станчов хан е отбелязано, че селото било заселено преди повече от 400 години, като получило името си от „крясък“. По онова време през балкана над това селище пътувал някой си владика, който чул долу в низините голяма глъч – крясък и оттам дошло и името на селото.

СЕЛО КРЪСТЕЦ /Гара Кръстец/ било създадено през 1913 г. след прокарването на ж.п. линията. То е възел и кръстопът на няколко стратегически пътища. През гара Кръстец минава един от проходите през село Борущица за южна България. Другият е Кръстец-Конарското-Лява река, както и Селце-Мъглиж, Стружнята-Солна поляна-Енинска стружня-с. Енина. През същата гара преминава туристическия маршрут Ком-Емине. Около гара Кръстец някога се намирали и частните каменовъглени мини „Лев“, „Бор“, „Извор“, „Царица Елеонора“. До 1915 г. гара Кръстец носила името „Мацина река“.

Под връх Кръстец имало малка постройка, която в миналото била митница. Там била и болницата на предприятието по постройката на ж.п. линията. На тоя връх още личат окопите на руските войски по време на освободителната руско-турска война. Тук цар Иван Асен Втори, заедно с много попове и владици, с кръстове в ръце, посреща мощите на Св. Иван Рилски на път за столицата Търново. Понеже строежът на църквата на името на светеца в старопрестолния град се забавил, мощите останали тук в продължение на седем дни и оттук гара Кръстец носи името си.

През 1953 г. тук било разкрито пълномощничество на ОбС в Станчов хан и пощенска станция.

КОЛИБИ КОНАРСКОТО се състои от няколко махалички. В по-стари времена в района имало само летни къшли на жителите на Бахрешка, Плачковска, Нейковска, Раданска и Станчовханска община. До национализацията на горите през 1947 година, училищните настоятелства в Ст. хан, Нейковци и Джуровци притежавали 12 000 дка гори, „дадени“ безвъзмездно от държавата през 1907 г. От тях получавали добри доходи. През 1930 г. в селото имало дори начално училище, което било неколкократно закривано, поради липса на ученици. Сред постоянните жители били фамилиите – Николови, Димитрови, Грозеви, Василеви, Илиеви, Дангулите, Пенчеви, Ненкови, Казанджиеви и Стоянови. През лятото местните излизали да косят, жънат и пасат добитъка и селището оживявало.

Липсват данни за името на селото, но стари предания разказват най-различни истории, като тази, че тук пасели конете на Асеневци, или пък, че в миналото тази местност се владеела от жителите на с. Конаре, Новозагорско. В близост до селото има и „Иванкова пътека“, като се предполага, че тя е кръстена на Иванко – убиецът на Асеня.

(Следва)

 

По сведения на Кольо М. Прозорков

Подготви Галина Иванова

с. Горяни, снимка - Жоро Хаджиев

с. Горяни, снимка - Жоро Хаджиев

с. Горяни, снимка - Жоро Хаджиев

с. Горяни, снимка - Жоро Хаджиев

с. Горяни, снимка - Жоро Хаджиев

с. Иринеци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

с. Креслювци, снимка - Галина Иванова

Гара Кръстец

с. Конарското, снимка - Жоро Хаджиев

с. Конарското, снимка - Жоро Хаджиев

с. Конарското, снимка - Жоро Хаджиев

с. Конарското, снимка - Жоро Хаджиев

с. Конарското, снимка - Жоро Хаджиев