КОЛИБИ ВЕЛЧОВЦИ отстои на 2.5 км. от Станчов хан. През 1938 г. селото било водоснабдено, а през 1962 г. бил построен и овчарник за 320 глави овце.
Коренните родове в това село са: Сърневи, Славчеви,
Кънчеви, Караманите, Митеви, Цаневи, Василеви, Коеви, Грозеви.
По стари предания в началото тази махала била заселена в
местността „Станев рът“ и оттам се преселва до „реката под сегашното село“. Но
кърджалийските и даалийски набези принудили местните хора да се изселят „в
скалите, настрани от тоя проход“. На това място допреди години все още личали
части от гробищата и мястото се наричало „Селището“. Първият заселник бил някой
си Вельо от с. Свирци, Килифаревско и на него било кръстено селото.
КОЛИБИ ВЛАСАТИЛИ се
намира на 3.5 км. от Станчов хан. През 1921 г. в селото било открито начално
училище, което първоначално се помещавало в къщата на Георги Митев Посталов, а
през 1923 г. била построена новата му сграда. Поради изселване на жителите на
селото, през 1960 г. училището било закрито. През
годините, чрез самооблагане, личен труд и пари си построило скромна читалищна
сграда. Земята в село била плодородна, имало широки и пространствени земи, гори
и пасища. Под селото има изобилие на варовик, от който навремето се добивала
доброкачествена вар. От продажбата на дърва за варениците местните изкарвали
добри доходи.
Коренни родове от това село са: Ходжеви, Маджарите,
Кънчеви, Дончеви, Посталови, Богданови, Руеви, Баракови, Бижеви, Ингилинови,
Джукелови, Горанови и Коравците.
От това село бил дядо Бижьо, който с дядо Богдан през
турско време, облечени в турски дрехи, се „препоръчали“ за турски властници.
Минавали из селата във Видинския край, брояли овцете и събирали беглика.
Събрали доста пари, докато най-сетне били разкрити, осъдени и лежали във
Видинския затвор. Родом от Власатилите бил Маньо Каршака, който с Богдан
Ципераняка били страшилище за турските властници.
В летописната книга на църквата „Св. Пророк Илия“ в Станчов
хан е записано, че първият заселник на тези колиби бил някой си Васил от с.
Влашица, Горнооряховско. От там дошло и името на селото. Според други сведения,
първите му заселници били едри хора, които се занимавали с горянство и
каракачанство – власи от Румънско и от тия власи колибите получили името си –
Власатили.
КОЛИБИ ДАМЯНОВЦИ /Г.
Дамяновци/ се намира на 2 км. от Станчов хан и се състои от четири махалички:
Дамяновци, Пръдлевци, Папури и Прозорковци. В миналото жителите на Дамяновци се
занимавали с ковачлък. Изработвали мотики за градинарите, отиващи на гурбет в
Румъния, Русия, Чехия и др., селскостопански сечива – палежници, чересла за
дървените рала и домашни инструменти – лопати, брадви, свредли и др. Сутрин в
селото се чуваше само бученето на ковашките мехове и силните удари на чуковете
по наковалните. Селото носи името на първия си заселник Дамян.
Махала Пръдлевци се намира на километър южно от Дамяновци.
Над самата махаличка има две могили, може би от римско време. През турско до
тия могили през летния сезон са правени „беглишки хармани“. Жителите на тази
махаличка били добри дърводелци. През пролетта дядо Иван Пръдлето, със своите
петима синове, отиваха да дялат материали и дървени лопати в Карпатите
/Румъния/, а през есента със свирни и гайди, весел и доволен, дядо Иван се
завръщаше у дома си. Между тая махаличка и Дамяновци има следи на някакво
заселване в м. „Дядовото Стойново“.
Махала Папурите се намира до реката, идваща от с.
Креслевци. През 1958 г. в тая махаличка, чрез самооблагане, бил построен
трафопост за осветление на съседните махали. През 1960 г. ТКЗС построило обор
за 30 глави работен добитък, а през 1963 г. – два овчарника за 320 броя овце и
сеновал за 300 тона сено. Името на махалата дължи на първия си заселник, който
крадял папур /царевица/.
Махала Прозорковци се намира отляво на реката, идваща от Креслевци.
Според предание, дължи името си на прозорец. В минали времена нямало стъкла за
прозорци. Един от жителите на махалата, дядо Димитър намерил едно стъкло, което
поставил до къта при огнището, откъдето гледал навън и от това „прозорче“
махаличката получила името си. Нивите, североизточно от нея били на дядо
Димитър, оградени отвсякъде, в които той пасял само своя добитък и до днес тази
местност носи името „Дядовия Димитров чукар“.
Коренни родове от тези четири махалички са: Дамянови,
Шашкънови, Джурови, Недеви, Грозеви, Петрови, Казакови, Станчеви, Папуреви,
Златеви, Колеви и Прозоркови.
От този, последния род, е и краеведът Кольо М. Прозорков,
на когото дължим тези сведения за Станчовханския край, сред които и следващите
две интересни истории от неговата родова хроника. Неговият дядо Кольо имал
петима братя и три сестри. Почти всички се изселили в Шуменско и Поповско още
през турско. В селото останал само дядо Кольо. По време на робството той,
заедно с единия от братята си – Марко, се занимавали с търговия и кираджилък с
коне. Веднъж замръкнали в околностите на Сливен. Разтоварили конете, оковали ги
в букаите и ги пуснали да пасат, а те легнали до товарите с товарниците. През
нощта конете се подплашили и се насочили към тях. Братята се досетили, че ги
нападат турски разбойници. Взели товарниците и застанали нащрек. Забелязали, че
към тях в тъмнината се приближавали двама разбойници с насочени пищови. Братята
мигновено грабнали товарниците и с няколко удара ги убили на място. Веднага
натоварили конете и тръгнали. Дядо Марко обаче решил да се върне, за да вземе
турските пищови. Като се върнал с тях, брат му ги взел и захвърлил. Сбили се и
Марко успял да надделее, взел отново пищовите, скрил ги между товарите на
конете и ги занесъл в къщи.
Една от сестрите им на име Ружа, била красива и стройна
мома. През турско време била представена за слугиня в Ески Заара /Ст. Загора/.
Влюбил се в нея синът на един бей и поискал да я вземе за жена. Бил много
настоятелен. Тя веднага съобщила на братята си. Дядо Кольо и дядо Марко, с три
коня, мигновено заминали за Ески Заара. Открили сестра си и без да губят време,
още през нощта, тръгнали към село. На сутринта, влюбеният бейски син, като
узнал, че Ружа е избягала, с още един турчин, въоръжени на коне, тръгнали по
дирите на бегълците. Отдалече братята забелязали идващите след тях турци,
отстранили се от пътя, оставили конете си да пасат, а те се прикрили в
храсталаците. Турците ги отминали без да ги забележат. После бегълците отново
се качили на конете си и по други пътища се прибрали в селото си. Оставили
хубавицата Ружа при свои близки в друга махала. След като турците пристигнали в
Прозорковци и не намерили момата, се върнали обратно. След няколко седмици Ружа
се омъжила в с. Фъревци, далече от родното си село.
(Следва)
По сведения на Кольо М. Прозорков
Подготви Галина Иванова
Снимките от Горни и Долни Дамяновци, Пръдлевци,
Власатили, Свирците и Папурите са дело на Жоро Хаджиев
Велчовци Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Власатили Горни Дамяновци Горни Дамяновци Горни Дамяновци Горни Дамяновци Горни Дамяновци Горни Дамяновци Горни Дамяновци Горни Дамяновци Махала Папури Махала Папури Махала Папури Махала Папури Махала Папури Махала Папури Махала Пръдлевци Махала Пръдлевци Махала Пръдлевци Махала Пръдлевци Махала Пръдлевци Махала Пръдлевци Махала Пръдлевци Махала Прозорковци
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.