Кратки сведения за Станчовханските селца и махали. Част I

Станчовханската община била създадена през 1885 г., като преди това, едни от селищата били към тогавашната Дишколска община, други към Бахрешка. Около селото са заселени и приобщени 22 колиби /махалички/, за които интересни сведения дава краеведът Кольо М. Прозорков в своята „История за създаването, бита и нравите на Станчовханска община“ /1968 г./ *.

КОЛИБИ АЛАДЖИ /дн. Сливово/, се намира на 5.5 км. от Станчов хан. Коренните родове в това село били: Аладжови и Наневи. От данните в летописната книга на църквата „Св. Пророк Илия“ ** в Ст. хан е видно, че във времената на робството по тия места идва да дири жътвари един драгоманин от търновското село Раданово на име дядо Иван. Мястото му харесва и се заселва там. Имал син, който се казвал Пеньо. Той бил неграмотен и бележел сметките си на една тояга /сопа/, която била нашарена и изписана с разни знаци. Турците я нарекли „аладжа сопа“ /шарена тояга/ и оттам махаличката получила името си. Така бил кръстен и хребета Джуровци-Кръстец, на който в турско време имало хан и митница и затова го нарекли „Аладжов хан“. От тия колиби е Пеньо Златев Аладжов, който бил кмет на Станчовханска община /1891-1904 г./. По негово време бил построен общинския дом и престроено училището. През 1960 г. бил построен обор и сеновал от ТКЗС, а през 1958 г. било открито и магазинче. Още през 1911 г. местните и жителите на съседните селца – Малчевци, Радоеви, Спанци, Узуни, Неновци, Фъртуни и Бахреци построили и открили начално училище. В комитета по организацията и осъществяването на това високохуманно начинание били: Петко Нанев, Цаньо П. Аладжов, Марко Цанев Кралев, Илия Колев и др.

КОЛИБИ БАХРЕЦИ се намира на 4 км. от Станчов хан. Към него принадлежат и трите махалички – Галуни /1887 г. са присъединени, като квартал на Бахреците/, Костовци /от 1943 г. присъединени като квартали на Бахреците/ и Стеевци. През турско време в Галуните живял един състоятелен човек на име Димитър. Хайдути узнали за това и една нощ отишли в дома му, да му искат пари. Предложили му да ги даде доброволно, но той отказал и започнали да измъчват него и жена му с нагорещени железа. Не успели да изтърпят мъченията, те им предали имането си от златни лири. Народната памет е съхранила в песен тази история. От Стеевци бил първият кмет на новосъздадената Станчовханска община /1885 г./ - Никола Димитров Стеевски /1885-1891 г./. Той бил роден през 1847 г. Полуграмотен човек. Когато станал кмет събирал всички данъци и берии, които отчитал в държавното ковчежничество в Търново. Един ден отнесъл събраните данъци, но не открил ковчежника и на доверие оставил парите на друг служител. Отишъл отново, за да вземе документа за предадената сума, но не открил нито ковчежника, нито служителя, на когото оставил парите. Поради това се принудил да продаде една хубава голяма гора на Петко Д. Топчев, за да възстанови от собствени средства въпросната сума. А мястото, където била тази гора носи името „Стеевската кория“. След тази злополучна история Никола Стеевски получил нервно разстройство и скоро починал. По време на неговото кметуване било построено началното училище в Станчов хан. 

Дядо Станчо Колев Мазников от к. Бахреците, който също бил кмет през 1922-1923 г. разказал една интересна история на краеведа К. Прозорков. През турско неговият прадядо Никола Мазников отишъл в Анадола, където с един турчин правили овчарлък 10-12 години. Събрали голямо овче стадо, припечелили доста пари и дядо Никола най-после решил да се завърне в България при семейството си, да докара стадото си и да принесе парите. Облечен в скъсани турски дрехи, с 2-3 магарета, натоварени с окъсан багаж и припечелените пари в кожените дисаги, с няколко овчарски кучета потеглил за родината. След дълго скитане по друмищата, той най-после успял да се завърне у дома си с цялото непокътнато стадо и парите. Предал дисагите със златните лири на жена си. Тя ги приелас думите: „Хубави печалби носиш, но младините отлетяха“… През 1907 г. Георги Иванов Камбуров, от тая махала, заминал за Америка. През 1961 г. в тази махаличка ТКЗС-то построило хамбар за 500 тона и обор за 30 глави едър добитък, а през 1963 г., чрез самооблагане, селяните си построили и скромна читалищна сграда. Коренни родове от това село са: Русинови, Халачеви, Мазникови, Табаците, Камбеви, Камбурови, Хубчеви, Маркини, Манолови, Костови, Димитрови, Галуни, Глушкови, Иванови, Караиванови.

Според едно старо предание и сведения от летописната книга на църквата „Св. Пророк Илия“, първият заселник на махалата бил някой си дядо Белопад от с. Раданово, Търновско, който заедно с двамата си братя – Радан и Спанец дошли тук и заселили това селце, което получило името си Бахреци. Единият от братята - Радан се заселил и създал махала Радоеви, а Спанец – Спанците, съседни на Бахреците…

БЪЗОВЕЦ отстои на 4-5 км. от Станчов хан. Намира се на ж.п. линията. Селцето е заселено през 1921 г. от кантонера Генчо Чопов и търговците Тодор Тахов и Кольо Димов. Селото било водоснабдено през 1938 г. На Бъзовец имало начално училище, открито през 1924 г., първоначално в сградата на Кольо Димов. Учител бил Пенчо Дамянов. През 1926 г. започнало строителството на новата сграда, паянтовият градеж бил съборен при една силна буря и още през следващата година сградата е построена наново. В селото били и сградите на секцията по строежа на ж.п. линията Трявна-Плачковци-Кръстец-Борущица. Спирка Бъзовец е свързана с коларски път за Станчов хан още през 1921 г. и с телефон през 1948 г. През същата година в селото бил открит и магазин. В съседство на ж.п. спирка Бъзовец имало базалтова кариера, която до 1965 г. се експлоатирала от ТКЗС – Ст. Хан. Коренни родове в селото няма, всички били придошли от другаде, като: Генчо Цанев Чопов, Кольо Димов, Тодор Тахов, Христо Стоянов, Грозьо Петров, Кънчо Ив. Мурджев, Георги Иванов.

 

(Следва)

 

По сведения на Кольо М. Прозорков

Подготви

Галина Иванова 

 

*Данните, събирани в продължение на „50-годишната служба“ на Кольо М. Прозорков в община Ст. хан, както и архивите, документите, сведенията от възрастни хора, от Летописната книга на църквата „Св. Пророк Илия“ в Ст. хан, стоят в основата на това краеведско изследване

**Летописната книга на храма е писана от свещ. Александър П. Райков през 1920 г.

с. Бахреците, снимка - Кольо Маринов

с. Бахреците, снимка - Кольо Маринов

с. Бахреците, снимка - Кольо Маринов

с. Бахреците, снимка - Кольо Маринов

с. Бахреците, снимка - Кольо Маринов

с. Бъзовец, снимка - Стоян Марков

с. Бъзовец, снимка - Стоян Марков

с. Бъзовец, снимка - Стоян Марков

Изглед от връх Бъзовец, снимка - Галина Иванова

Изглед от природния феномен "Стената" край вр. Бъзовец,
снимка - Галина Иванова

Къща в с. Бахреците, строена 1720 година, снимка - Жоро Хаджиев

Параклисът "Св. София, Вяра, Надежда и Любов" в Бъзовец, снимка - Галина Иванова 

По пътя за "Стената" над Бъзовец, снимка - Галина Иванова 

Сливово, снимка - Жоро Хаджиев

Сливово, снимка - Жоро Хаджиев

Сливово, снимка - Жоро Хаджиев

Сливово, снимка - Жоро Хаджиев