Приказка за детството вместо история

Вероятно героите на тази история, разказана на страниците на тревненския вестник преди близо 30 години, вече не са между живите. Вероятно, все по-малко истории, като тази, биват разказвани от първо лице. Вероятно спомените за отминалото линеят между страниците на книги и записки, стари фотографии и свидетелства, вместо да живеят вечно, препредавани от уста на уста…

Докато работех в редакцията, много обичах да обикалям селцата на територията на общината и да издирвам възрастни хора, в чиято памет се е запечатала частица от историята на родния край. Това ми бяха любимите сюжети за интервюта, публицистика, очеркови скици… За съжаление, вече беше късно. Повечето от селцата бяха пусти. Наследниците се бяха пръснали в незнайни посоки да дирят препитание и в повечето случаи, на входа на къщите, някои от които, вече в плен на разрухата и забравата, ме посрещаха само некролозите на техните стопани… Затова реших да публикувам тази стара история, разказана ни от колежката Галина Стоянова, която е имала щастието и късмета да черпи сведения за едно от хубавите тревненски селца от „извора“… Надявам се, ако някой от Вас пази подобни безценни спомени, случки, снимки от родовата си хроника, или сведения за миналото на Трявна и селцата край нея, да ги сподели с нас. Защото е безценно. За всички ни…

 

Приказка за детството вместо история

 

Историята на Фъревци започва някъде през 1760-1770 г. Още през 1882 г. става седалище на община под името Караджовска селска община, Тревненска околия. Различни административни реформи са променили границите й, но тя продължава да съществува до 1934 г. През всички следващи години, до 1987 г., Фъревци е самостоятелна административно-териториална единица – пълномощничество, наместничество, община, кметство. Реформата от 1988 г., която обособи областите, окончателно заличи името на Фъревци от административната карта на страната.

 

Списъците от 1901 г. сочат население на Караджовската община – 1100 души, а през 1985 г. /на същата територия/ те са само 41. За още 2-3 години жителите намаляват наполовина. /* Населението на село Фъревци към 11.05.2020 г. наброява 3 души/.

В „Кратка история на Фъревци“ краеведът Петър Богданов е написал редове за отдавна минали години. Още през 1851 г. тук е открито килийно училище, което прераства в начално, с четири слети класа. От 1934 г. то става пълно основно училище, с начална степен и прогимназия. Следващият период Богданов е определил така: „Поради намаляването на децата, плод на масовото изселване на населението от махалите след изграждането на ТКЗС през 1959 г. и закриването на общинския съвет през 1955 г., училището бе закрито на 1 септември 1968 г., след просъществуване от 117 години“. И още: „Училище вече няма, читалище също. Седалището на земеделското стопанство е в Черновръх. Поп идва през неделя-две или за смърт, когато го повикат“.

На пръсти вече се броят хората, които помнят ония години.

Има във Фъревци една къща, не е в типичната за нашия край архитектура, голяма, красива и достолепна – с дюкяни и остъклен чардак. Голям род се е множил в нея, оттук са излезли свещеници, адвокати, учители, търговци. Имало е шивачница в къщата, железар, обущар, сладкарница. Конкуренция се е въртяла и с трите кръчми в селото. В тази къща са посрещали и народните представители преди 9 септември 1944 г. Сега /1992 г./ там живее свещеник Димитър Бонев, издънка на големия род. Много спомени пази той и за семейството, и за училището, и за историята на селото.

Тодор Тодоров живее в Дамяновци, но 30 години е бил кмет на Фъревци и може с часове да разказва де що е било.

Срещата с тях възкресява странички от живота. Те имат своя, неписана история за този край, спорят за несъответствия, нанасят поправки върху вече написаното от други. Например за църквата, за която е известно Желязковият род е инициатор, измолил е султански ферман за строежа и е дал мястото, те разказват още нещо. Имало в махалица Фалевци една баба Съба – комита била. Яхнала коня и отишла при пашата разрешение да поиска, а след това и мястото за строежа подарила. Нея смятат те за основателка на църквата. Хората от село събрали пари и направили къща към църквата, като дойде свещеник там да живее, на центъра.

Преплитат приказка и за детството си и за младостта. В село все големи къщи били. „От нашата – каза поп Димитър – осем деца излизаха“. „На вечеринка – не му остава длъжен бай Тодор – по 430 билета продавахме“.

И такива години е имало – в училището се учили над 180 деца, идвали от околните села. На съревнования били все първи. Отвсякъде идвали деца да лагеруват.

През 1927 г. прокарали пътя чак до Вонеща вода. Дядото на поп Димитър, Недю, бил адвокат. Имал връзки с военните, ходатайствал и изпратили тук трудоваци. По-късно, през петдесета година, асфалтирали пътя, а хората безплатно дали дърва за валяка, такова било горивото тогава.

И големият каменен мост преди Фъревци има своя история. По изборите дошъл народният представител Стойчо Мушанов с файтон, теглен от буйни коне. Стойо Босев още на срещане му казал: „Адаш, ние ще те изберем, а ти на нас мост ще ни направиш“. Така и станало. Депутатът дал дума и не я забравил. Отпуснали средства и дали разрешение. Местни майстори построили моста през 1937 г.

Шарени спомени, имена и хора всякакви помнят бай Тодор и поп Димитър. Но и те, като Петър Богданов, завършиха: „Основа се стопанството, започнаха масово да се изселват. Пръснаха се из България“. В по-нови времена един дядо от Фъревци по своя воля пазел църквата, с бастуна гонел ония, дето с вещо око оглеждали иконите. Сега /1992 г./ по стените в храма зеят празни рамки, стърчат пирони, където са висели ликовете на светии. Поп вече има в селото, но го викат най-вече за помен. И единствената кръчмица – смесен магазин събира само двама-трима. И все по-рядко нищят спомени. Във вторник чакат хляба, който понякога не идва…

 

 

Галина Стоянова

в. „Тревненска седмица“, бр. 9/1992 г. 

Поп Димитър Бонев

Тодор Тодоров

Църквата "Св. Димитър" в село Фъревци, снимка - Жоро Хаджиев

Църквата "Св. Димитър" в с. Фъревци тъне в забвение и разруха...
/Снимка - Жоро Хаджиев/

И още кадри от разрухата в храма...
/Снимка - Жоро Хаджиев/

Безвремие...
Снимка - Жоро Хаджиев

Порти за никъде...
Снимка - Жоро Хаджиев

Предполагам, по описанието, вероятно това е къщата на поп Димитър...