Църковните метрически книги – безценен извор на сведения из миналото

Безценен извор на сведения из миналото на Трявна са и църковните регистри /метрически книги/ за кръщавки, венчавки и смърт. За съжаление, малко храмове /и в Тревненско/ пазят тези ценни документи или не са ги съхранили във времето в пълен обем. И все пак как изглежда един запис в църковната метрическа книга? За илюстрация използвам две страници от регистъра за „кръщения, венчания и погребения“ на църквата „Св. Архангел Михаил“ за периода 1878-1882 г., където под № 4 /в книгата за кръщавките/, е записано името на едно дете - „Мария“, родена на 18 януари 1882 г. /кръстена на 24 януари 1882 г./, дъщеря на Цаню Димитров Сергюв и съпругата му Минка П. Димова *. Кръстница на детето е Хуба Златева, а свещеникът извършил ритуала по кръщавката е поп Койчо Витанов.

Може би, за повечето от Вас ще е интересно да узнаете, че още преди Освобождението на България от османско иго е съществувала система за регистрация. Тя включвала поименно описание на лицата по домакинства. Турските административни власти стриктно спазвали регистрацията. Успоредно с гражданската регистрация, предприета от турските власти, на някои места в България, се въвежда и църковна поименна регистрация на населението. Регистрацията  в църковните книги включвала, отразяване на настъпили събития по гражданско състояние: раждане, брак, разтрогване на брак и смърт.

Само няколко години след освобождението на България, с Указ от 10.12.1880 г., се утвърждава Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията /ЗЗРЖУ/. Съгласно този закон, регистрите по гражданско състояние се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите /еврейски свещеници/, които се задължавали да отбелязват в особен регистър всяко раждане, женитба и смърт. Факт е обаче, че редовното водене на Метрическите книги на християнските църкви в България започва от 1862 г. В тях са се записвали ражданията, браковете и смъртните случаи.

Реално действието на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията, се отразява едва след въвеждане на официални регистри по гражданско състояние през 1892 г., когато ЗЗРЖУ, възлага на общинските съвети дейността по регистрацията на населението.

Актовете за гражданско състояние са въведени от 1.01.1893 г. със Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г. Фактическите регистри започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. Според този правилник  доказателство за настъпването на събитие по гражданско състояние /раждане, брак и смърт/ е само съставеният съгласно закона и правилника акт за гражданско състояние.

 

* Цаню Димитров Сергюв /1837-1920 г./ е син на Архитектон Димитър Сергюв и съпругата му Кубра. Той имал трима братя – Серги, Петър и Григорий и две сестри – Мария и Венета. Със съпругата си Минка /р. 1844 г., дъщеря на поп Димо Алексов/ Цаню имал девет деца – Алекса, Серги, Димитър, Димо, Петър, Георги, Мария /за която стана дума по-горе/, Пена и Ноьо.

 

Подготви

Галина Иванова

* Снимките са из метрическата книга за Кръщения, Венчания и Погребения /1878-1882 г./ на църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна