Тревненски бУдил: „Културен център” на наивизма в сърцето на Стария град

От години една тревненска къща, наполовина скрита зад каменния зид на Калинчева къща привлича вниманието на посетители и гости, въпреки че остава малко в страни от емблематичните сгради на Старинната улица. Историята на красивата възрожденска къща, която преди години е приютявала картините на талантливия художник Иван Попдимитров (1850-1944 г.) и днес е обвита в тайнственост. Единственото, което се знае със сигурност е, че от частен дом някога, тя се превръща в картинна галерия на тревненския музей, след което - отново се връща при собствениците си. Освен загадъчното си минало, старинната къща пази още една „тайна”. Оказа се, че върху една от дървените колони на първия етаж е изрисувана странна рисунка, а на прашния дъсчен под е „застлано” пъстро килимче с причудливи фигури. Любопитната гледка, на която се натъкнах съвсем случайно, докато снимах различни ракурси на къщата, буквално ме изуми. Дори и през прашния прозорец, потънал в паяжините на забравата си личеше, че рисунката принадлежи към по-ново време, но кой знае защо много ми заприлича по стил на творбите на Никола Казаков... За мой късмет, успях да открия собствениците на старата къща и да видя с очите си двете рисунки. Уви, не бяха на Казаков, а на негов приятел от годините на пребиваването му в Трявна, както правилно беше предположила Даниела Райкова от Музея, който помагал на трудно комуникиращия по това време Никола Казаков. Художникът, по-известен с прякора си Рошпака, се беше подписал върху дървената колона с името „Росен връчанину”, а посланието му към „бъдните поколения” буквално гласеше:

„Напраил Росен връчанину коги живел у тая къща в зиме господне 1995-ту зъ споменъ”. Артистичният подпис се намира между краката на огромната човешка фигура с две глави - „неелитъ” и „T.V.” с „престилкя писънъ” и „скръшени криле”, която бе заобиколена от „човек рубот” и „човекур” „фърчуплани”, „лунатици”, жилищни блокове-убийци, зверове и увиснало над тях „дебелу слънце”. Върху дъсчения под, със сигурност, същият художник бе нарисувал пъстър килим. Централната фигура в средата е мъжката, която лежи върху червено „легло” и е изрисувана в бяло. Тя е видимо по-голяма от женската, която е лежи от дясната й страна и е изрисувана в червено. Вляво на белия мъж е изобразен ликуващ, също червен на цвят, дявол. Трите фигури са заобиколени от птици, цветя, дървета и хора, а последния детайл от рисувания „килим” са ресните...

За разлика от служителите в музея не бях чувала за художника-наивист Росен Рашев - Рошпака преди да „открия” неговите рисунки в старата къща. Оказа се, че изкуствоведите го сравняват по-скоро с големия Димитър Казаков-Нерон, а не с брат му Никола. Но, както се оказа впоследствие и в моето предположение имаше известна логика, защото ето какво споделя художникът от Враца в едно свое интервю: „Мечтая да обикалям света, да живея в една къща 2-3 години, да я изрисувам и украся цялата, да й изтъка хубави килими, да украся стените с картините си, да изпиша таваните, да обогатя ъглите й с пластиките си. Мечтая тези къщи, докоснати от мен, да се превърнат в културни центрове. Такива опити правих с къщи в Копривщица и в Трявна, но идеята ми не се осъществи докрай поради спънки от административно-формално естество. През 1994 г. в Трявна живях 7 месеца с брата на Димитър Казаков - Никола, голям скулптор-наивист. Бях командирован от фонд "13 века България". От Никола научих доста неща, докато той скулптираше, а аз рисувах».

Днес Рошпака, роден през 1970 г. във Враца, възпитаник на художествена гимназия в София, която завършва през 1989 г., има зад гърба си хиляди творби от всякакъв материал – «шие» картини, рисува с маслени бои, прави пластики от глина, дърво, камък... А богата му творческа биография побира десетки участия в общи изложби в галерия «Витоша» (от 1992 г.), международното бианале за наивистично изкуство в Ягодина, Сърбия (1995-2003 г.), Световното трианале на инситното изкуство, Братислава (2000 г.), изложба «Българско наивистично изкуство» - галерия «Ромфея", Пловдив (2001 г.); участие в дните на Българската култура в Лондон (2003 г.) и др. Самостоятелните му изяви са много. Носител е на наградата за цялостно творчество на фондация "Св. Св. Кирил и Методий" (1994 г.) и голямата награда за чуждестранен автор на триеналето за наивистично изкуство в Ягодина, Сърбия (1995). Автор е на десетки самостоятелни изложби в страната, а негови произедения са в редица престижни колекции по света, като 35 негови творби са притежание на Art Center Hugo Voeten, Белгия. Живее и твори във Враца.

След наивизма в българската иконография и иконописта, пред големия разцвет на зографското изкуство, нарисуваното от Росен Рашев-Рошпака свидетелства за оцеляващата и развиваща се и до днес наивистична линия в живописта.

Галина Иванова