История на колиби Урвата

По пътя за село Вонеща вода, североизточно от Трявна, на около десет километра, има голям каменен мост на рекичката-дере /Коевското дере/. От моста, на север, по обрасъл калдъръмен път, на около километър се намират колиби Урвата. Селището, като че ли е захвърлено на това място.

По предания на стари хора, няколко години след поробването ни от османлиите, от Пловдивско идват двама души със семействата си – Бойчо и Цанко. Те поставят началото на селището. Около година-две по-късно, Цанко умира и Бойчо остава сам. По това време, подгонен от турците, заради бунтарство, от търновското село Драгнево, идва един човек на име Ралчо. Той бил приет радушно от Бойчо. Тогава селището още нямало име, затова двамата заселници го нарекли Драганчетата /по името на Ралчевото село/. Дълги години колибите носели това име, което е видно и от стари топографски и административни карти. Но, по някаква причина, избухнал спор между Бойчо и Ралчо, и първият отхвърлил вече утвърденото име на селището, което нарекли „Урвата“ /по названието на местността, където се намирало/.

Близо до рекичката дере били построени три къщи – колиби, покрити с папрат и трева. Основният поминък на населението бил земеделие и скотовъдство. Местните развъждали овце, кози, волове и крави. По-късно давали козина на търговците казаси в Трявна. От земеделските култури отглеждали предимно боб, картофи и най-много – ръж.

С много труд и несгоди, почти изолирани от други селища, жителите на Урвата живели повече от 150 години. Но с времето селото нараснало, а нуждата от по-добър живот, принудила хората да се преместят по-нагоре… Започнали да строят зидани къщи с кирпич, гредоред, покрити с плочи.

Пътеката между Урвата и Килифарево /на 12 км./ била връзката между двете селища. Местните пренасяли с магарета дърва до Килифарево, а оттам купували газ, сол, свещи и др. В близост до Урвата имало и воденица – караджейка.

Колиби Урвата се състои от три главни рода: Бойчеви, Цанкови – Цаневи, Ралчо – Ралеви. Строго се спазвала традицията имената да на се променят цели векове, предавани от поколение на поколение. Има много названия на местности, които са във връзка с тези родовете, като: „Ралчева кория“, „Бойчева рътлина“, „Върбанчева полянка“, „Батинов рът“, „Усоето“, „Къмчуката“ и др. 

Родовете се ръководели от Съвет на старейшините, който се състоял от трима души. Старейшината, който ръководел съвета, бил избиран „на поста“, „докато може“ /докато е жив/. Другите двама членове се избирали на 2-3 години, а когато се налагало – ги „сменяли“, според нуждата.

Дълги, дълги години жителите на селото останали неуки и чак след Освобождението, няколко младежи започнали да посещават училището от 1-во до 3-то отделение в с. Бърдените. В края на 20-те години на миналия век, десетина деца посещавали и училището в с. Черновръх. Причината за тази безпросветност донякъде се кореняла и в тежките условия на тогавашния живот, отдалечеността на селото от училищата, тежката издръжка и др.

От Урвата обаче, „излезли“ не малко дюлгери, работници и др., които работили из цялата страна: Боньо Колев, Кольо Бонев, Белчо Белчев, Цаньо Цанев, Дончо Цанев – Урвата, ръководил и строил жилищни блокове. В селото имало и добри ковачи, като Райко Колев и Рали Цанев, един бояджия – Койчо Кънев, че и инженер - Кънчо Койчев.

Легендите разказват, че по време на турското робство в селото се укривал войводата Филип Тотю, заедно със свои другари. Имало скривалище в къщата на дядо Бойчо Цанев, майсторски направено и замаскирано, което останало в тайна, дори от жителите на Урвата. Друго скривалище имало в м. „Ралчева кория“. Войводата Филип Тотю оставял пари в скривалището, за които знаел само дядо Бойчо, те били използвани за благото на селото. Цаню Бонев /внук на дядо Бойчо/ разказва следната история, който е слушал от своя дядо: един ден в Урвата пристигнали трима турци и наредили на дядо Бойчо да заколи един овен и кокошки. Преди да си тръгнат яли, пили, буйствали до забрава и искали да изнасилят някои от жените. Турците принудили дядо Бойчо да ги води към Килифарево и да носи заграбеното. След като извървели 3-4 километра, обаче, внезапно се появил Филип Тотю с двама свои другари, избили турците и ги заровили на място…

Друга история, от по-ново време, разказва за събитията от май 1923 г., когато в с. Урвата се подслонили 12 души – партизани от Килифарево. В продължение на около четири дни те се укривали във воденицата край рекичката, собственост на Кольо Цанев Бойчев – Урвата, който впоследствие бил бит и изтезаван, защото предложил подслон и укритие на враговете на тогавашната власт. Воденицата била опожарена. А дядо Кольо, който не признал нищо, бил осъден на 15 години затвор във В. Търново. Излежал четири от тях и се разболял тежко. Поради това, бил освободен от затвора и починал през 1931 г. След 9 септември 1944 г. до мястото на воденицата бил издигнат паметник в знак на признателност пред паметта на „героите-бунтовници“, паднали за свободата на България.

 

 

Радослав Колев

Из „Краеведчески сборник“ /Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна/, 1989 г.

 

*Снимката е илюстративна