История на тревненското село Долни Томчевци

Най-крайното село до с. Бижовци, на запад от Трявна, сгушено между два високи баира – Черни връх и Рогачка, е с. Долни Томчевци /Дълбоки Томчевци/. И тук миграцията е оставила мълчаливите къщи, празните дворове и заключените порти. Но в замяна на това - асфалтов път и улици, стегнати къщи и дворове, оградени с дувари и заключени порти, които търпеливо чакат да дойде пролетта, за да посрещнат своите стопани, изморени от синкавия дим и шума на градския живот. Лете в Томчевци е красиво и приятно - гори, бистри изворчета и поляни, напоени с мирис на акация, златистия прах на липите, разцъфналите треви по ливадите. Истинска наслада за сетивата е песента на птиците и щурците вечер. Липсва само лаят на кучетата, глъчката на ранобудните в миналото селяни, на момите и момците край чешмата, жетварските песни на младите невести по нивите…

Село Томчевци било заселено преди повече от 300 години от трима братя, дошли от Батошево. Те отседнали в сегашните местности Вишните и Сенилковци. Заселниците били чобани, пасли овце по тучните ливади. По-късно мястото, което заселили, се оказало тясно и тук останал само единият брат на име Томчо. Вторият харесал мястото на югоизток и основал с. Генчевци. Името на третия не е запазено за поколенията, вероятно, защото бил много хитър и всички му викали Хитрьо. Най-напред той се спрял някъде около Черни Връх, на чийто южен склон извирало изворче, което обаче замръзвало през зимата. Това го принудило да се премести по-надолу към Трявна, където от една пещера /днешната Змеева дупка/ извирал извор, който не замръзвал зиме. Близо до него Хитрьо си построил къща. И нарекли селото на името на своя първи заселник – Хитревци, днес квартал на Трявна.

Отначало всички се занимавали с животновъдство и земеделие. По-късно дошли и други заселници от полските райони, избягали от турските поробители. Развило се и дюлгерството. Томчо от Томчевци станал бъчвар. Днес махалата, в която се заселил, се нарича Бъчвари. Постепенно селото се разраснало и се появили и нови родове - Каманарите, Арнаутите, Караивановите. От рода на Арнаутите са Симеон и Генчо Гоеви. Арнаутите имали воденица /Арнаутската воденица/ в сегашното Томчевско дере, което някога било много пълноводно. Край него били построени и други воденици – караджейки. През 1902 г. станало голямо наводнение и водениците били завлечени от придошлата вода. По-надолу по дерето, в близост до местността Пепелянски бостани, имало и едно малко селце, от три къщи, наречено Пепеляна. Днес, на това място, се виждат останки от зидове и градини, в които още цъфтят лалета. Родом от това село е покойният Марин Пепелянов. По сведения на дядо Белчо Семов *, хората от въпросното село заболели от някаква заразна болест, поради което го напуснали и се заселили в с. Стояновци, където и днес има фамилия Пепеляните.

По посока на село Куманите се намира една римска могила, съборена и ограбена от иманяри. На юг от Томчевци е местността Марчева ливада, а под нея – Манастирището, където има останки от големи, оформени камъни. Преданието гласи, че там, по времето на цар Иван Шишман, бил построен манастир, в който се пазели царските съкровища. Поради свличане на почвата, манастирът изчезнал. За други предания разказва Илия Пехливанов в статията си „Гореща пепел“, публикувана в сп. „Отечество” /16 октомври 1985 г./. Според легендата, след падането на Търново под Турско робство, царската хазна била тайно изнесена, за да бъде спасена. Решено било да я заровят в стария манастир край Пепелина. После го запалили, за да заличат следите. Другото предание гласи, че след опожаряването на Търновград, жителите на Пепелина видели как в близката горичка навлязла една конница. Пътниците наклали огън, за да пренощуват. Свалили от конете си някакви сандъчета и ги подложили под главите си. Селяните помислили, че тези хора карат тежко имане и ги избили, за да им вземат сандъчетата. Когато ги отворили, видели, че в тях има само родна пръст. Като разбрали какво са направили, запалили къщите си. От тях останала само горяща пепел - пепелина. И двете предания имат една и съща основа. Данните се допълват с малки разлики.

Преди повече от 35-40 години, габровският фабрикант Белчо Семов пристигнал в местността Манастирището край Томчевци със земекопачни машини и започнал да копае, и да търси заровеното имане, но не намерил нищо.

Дядото на Белчо Семов от Томчевци, му разказвал и за руските войски, които минали през тяхното село. Било февруари на 1878 г. Имало сняг до пояс. Те преспали в прадядовата му къща. Селяните събрали хляб и сланина за войниците и сено за конете им. Имало хора с яки волове, които доброволно се включили и превозвали храни, боеприпаси и др. Създадена била цяла верига, чак до фронта…

На финала на тази история, ще Ви разкажа накратко и за дядо Белчо Семов, който е роден  през 1889 г. в Томчевци. Учил в първо и второ отделение на старото училище, а трето и четвърто в новото, в с. Скорци. Дванадесетгодишен, твърде малък и слабичък, тръгнал по полето с дюлгерите да им носи вар, кал и камъни. Били представени (пазарени) от Гергьовден до Димитровден да работят като ратаи и ратайкини на по-богатите селяни. А децата, които оставали при родителите си, пасели добитъка, шетали, носели вода, събирали класове и снопи по нивите.

Малкият Белчо стигнал по-далеч. Чичо му Иван го завел в Румъния, където работил 5-6 месеца. Като се завърнал през зимата, баща му го пазарил на чорбаджията – Газда Слави Калинков от с. Чаир, сега Камен. Потеглили за Русия. До Варна пътували с каруца, а след това с параход до пристанището в Новорусийск. Там срещнали наши градинари на път към България. Те били облечени в кожени кожуси и руски калпаци, които много се харесали на Белчо. В Новорусийск работил 8 години. Дошъл си у нас за отбиване на военната служба. Най-напред служил във втори артилерийски батальон в Шумен. Но започнала Балканската война /1912 г./ и потеглили за Одрин с биволски коли. Там, в местността Чаталджа срещу Цариград, били наблюдатели в продължение на два месеца. После заминали за Мраморно море, гр. Текида до Одрин, а оттам - за Сливница. Обявили Междусъюзническата война /1913 г./. След края й, се върнал да отслужи трите години редовна военна служба. После дошло уволнението, след това избухнала Първата световна война /1914-1918 г./ и дядо Белчо отново бил мобилизиран... След войната, понеже нямал определена професия, се заловил да работи към една фирма за износ на плодове и зеленчуци. Тогава направил и най-голямата грешка в живота си. Подписал полица за 1 милион лева на един мошеник от с. Куманите. Същият фалирал и дядо Белчо останал да плаща до образуването на ТКЗС-то в Трявна. По това време излязло постановление за опрощаване на дълговете на членовете на ТКЗС и главният счетоводител на стопанството Кольо Томов му изготвил писмено изложение до Министерски съвет, и дългът му бил опростен. След 9 септември 1944 г. дядо Белчо Семов отглеждал крави с млечно направление в с. Бижовци. През 1960 г. станал член на ТКЗС и много активно, заедно с жена си, помагал и на звеното в с. Томчевци.

За заслуги в Балканската и Първата световна война, бил награден с орден от народната власт.

 

*Сведенията за историята на Томчевци са писани през 1987 г. от Ангел Денев от с. Неделкювци и дядо Белчо Семов, тогава 98-годишен

 

Подготвил

Пенчо Пенчев