Тревненски бУдил: Кратка история на село Куманите

След завладяването ни от Османската империя, старата българска столица Търново задълго загубила значението си на административен, политически и духовен център на България. Като унищожили и изселили голяма част от завареното българско население и разрушили църквите и дворците, завоевателите съсредоточили в Търново османската администрация и войска, и превърнали града в средище на обикновена каза (околия). В цветущия преди град, останали малцина българи и техният брой до към 18 век непрекъснато намалявал. Подобна била съдбата и на другите градски центрове и по-големите села. По това време в опора на българската народност и крепител на свободолюбивия и непримирим български дух, се превръщат селата, отдалечени от османското военно-административно средище. Трявна, наред с Габрово, Дряново, Елена и някои други селища в Търновската каза се превърнала в траен притегателен център на българите, не само от района, но и от по-отдалечените краища на българските земи. Така били създадени стотиците селца в планината. Писмени сведения за повечето от тях не са запазени, до наши дни са достигнали само редица спомени и предания, предавани от поколение на поколение.

След жестокостите в Търново, много от болярите напуснали града и се отправили в различни посоки. По сведения на Станчо Дабков Станчев – майстор-резбар и сърцат краевед, родом от с. Куманите, който дълги години изследвал историята на селото, двама боляри Куман и Теодор, напуснали Търново и се отправили на юг със семействата си. След няколко седмици скитане се добрали до днешните земи на селото. Мястото им се видяло много красиво, а и били впечатлени от двата обилни извора. Да се ненагледаш на гори, бистри изворчета, поляни напоени с мириса на акацията, разцъфналите полски цветя, мелодията на птичките и щурците вечер. Харесали те това място и отсекли: „Оставаме тук“. В района един овчар пасял стадото си. Посрещнал ги с радост и им помогнал да се устроят с подръчни материали и инструменти. По-късно пристигнали и други боляри, и образували т.н. „Болярска махала“. Така поставили основите на селото. Нарекли го Куманите, на името на най-възрастния болярин Куман.

След няколко години дошли и още семейства от полските райони. Заселили се в горния край на Куманите и образували другата махала - „Бодуровската“. Пристигайки тук те донесли голямо количество лозов разсад. Засадили обширните пасища и ливади с лозя. Дълги години беряли вкусно кехлибарено грозде. Правели вина и ракии, които се леели по сватби и тържества. След дългото им използване обаче, лозята заболяват от „Филоксера“ и загиват. Местата били превърнати в ниви, които местните хора засели с житни растения. Днес тази местност носи името „Лозята“.

Има и още няколко легенди за образуването на селото. За една от тях ще разкажа накратко. От историята знаем, че цар Калоян се оженил за куманката Целгуба, сестра на куманския вожд Йона, прекръстена на Мария. Легендата разказва, че когато започнал войната с Латинската империя, на това безопасно място, отдалечено от столицата Търновград, заселил целия род на царицата, куманка и така селото започнало да се нарича Куманите.

В новообразуваното село с голяма бързина се развило дюлгерството (строителството). Почти във всяка къща имало строител. Най-известните майстори-дюлгери през епохата на Възраждането са: Иван Давдата, Митьо Цанев и Георги Денев. Техните имена са записани на паметните плочи до паметника на строителите, който се намира в близост до жп-гарата в Трявна. Майстор Иван бил известен с това, че говорел бързо, лютял се и преплитал думите. Оттам му прилепили името Давдата. При него учил занаят и майстор Колю Фичето. Давдата, заедно с Наню Тотев и Русин Бодурина, строили моста в Куманите, свързващ двете махали, както и чешмата на дерето в селото. По-късно, с доброволен труд, било построено и училището. Резбарят Станчо Станчев, роден през 1907 г., разказва в спомените си, че завършил четвърто отделение в това училище през 1918 г. при учителя Стефан Марчевски от Дряново. Години по-късно то било закрито, поради липса на деца и превърнато в читалище, където младежите провеждали събрания и вечеринки, на които изнасяли театрални представления. Децата от селото, както преди откриването му, така и след закриването, учели в село Бучуковци, а по-късно - в Скорците.

Подготвил

Пенчо Пенчев

Прекрасните снимки от Куманите са дело на Жоро Хаджиев

Когато Иван Давдата – първоучителя на Уста Колю Фичето строил моста и чешмата на дерето в Куманите, заедно с Наню Тотев и Русин Бодурина, имал на сърце, първом по него изгората му Русана да мине, шарени поли да не изкаля, кога ходи за вода на студения Болярски кладенец… Чували го комшиите му често да си тананика: „Русано, русо момиче, що честиш често за вода с това стомне шарено, с бели менци ковани…“. На същия мост има зазидан встрани каменен релеф. Централната фигура представлява - мъж със скръстени на кръста ръце, снажен българин, нападнат от двете страни от разярени зверове, символизиращи робството. Предполага се, че този релеф е правен по замисъл на Давдата.