Бележки за възникването на село Носеите

Село Носеите, Плачковско, е разположено на високото равнинно плато, под височина, наречена „Чукара“. Намира се на разстояние 3 км. от Плачковци и 10 км. от Трявна и само на 1 км. от Енчовци, което до 1970 г. е било общински център с църква и основно училище. Село Енчовци е община още през турско време, когато сегашният гр. Плачковци е бил махаличка с 2-3 къщи. Църквата там е построена през 1848 г. от големия тревненски майстор Уста Димитър Сергюв, а резбата й е произведение на поп Кою Витанов, считан за основоположник на Тревненската резбарска школа. Към църквата още от самото й създаване е имало и килийно училище. Тя представлява ценен паметник на културата от национално значение. Новото училище в селото е построено през 1923 г. с четири големи класни стаи. По спомени на хората, около 1956 г. в училището се обучавали над 80 деца от всички махали на общината. От равното плато, върху което е разположено с. Енчовци, се виждат почти всички околни селца. Имената на всички тези села произлизат или от собствените имена, или от поминъка на първозаселниците им. От първия тип са селата: Цоневци, Радковци, Маренци, Енчовци, Йововци, Маруцековци, Киселковци и др. по-отдалечени. От названието на поминъка им, пък идват имената на селата: Табаци /табак – кожар/, Бърдари /бърдо за тъкане/, Бъчвари /бъчва/, Ножери /нож/ и др.

Имената на местностите в района са свързани с особеностите им, с някаква случка или хрумване. Местности към землището на село Носеите са: Веселиново /по-късно преименувано в Зеленково/, Плочешки трап, Бяло камъне, Сухи кладенци, Завоя, Кръстопътя, Говедарски рът, Мандрището, Черковището, Локвата, Пладнището, Коев трап, Урвата, Тъпана, Пряспата, Лагера, Мъхченица и др.

По спомени на местни хора, първите заселници са били двама братя – Дамян и Стоян, които около 1750-1760 г. дошли от с. Зелено дърво /Габровско/, намиращо се на пътя от Габрово за местността Узана, на някогашния Химитлийски проход.

Преданието разказва, че двама турци на коне заварват край извора до селото мома да налива вода в менците. Те спрели да напоят конете си и единият поискал да напие водата на момата. На тръгване турците й казали, че през есента ще дойдат да я искат и да я вземат за кадъна. Тя разказала за случилото се в къщи и всички много се разтревожили. Дошла есента. Турците пратили хабер, че за Димитровден пристигат на гости да вземат момата. Двамата й братя заедно с другари завардили в уречения ден прохода, скрити в гората. Причакали турците и ги убили. То това не останало в тайна задълго. Започнали да се носят слухове за убитите турци и момата набързо била сгодена в друго село, а бащата казал на синовете си след зимата да натоварват покъщнина и да бягат. Единият бил женен и тръгнал с цялото домочадие. Първо се заселили някъде около Царева ливада, после сменили мястото, като търсели хубави гори, вода и пасища, каквито имало около родното им село Зелено дърво. А може би сменяли на няколко пъти местонахождението си, за да може добре да прикрият следите си, след убийството на двамата турци. Най-накрая се установили на това място, където днес се намира селото. Построили си дървени колиби и шатри, разорали земята, отглеждали много овце, сечали дърва от гората и с това се препитавали. Мястото им харесало и повече не се пренасяли. Но от тези пренасяния дошло и името на селото „Носеите“, т.е. нося, пренасям се.

Двамата братя поставили началото на няколко фамилии:

-      От рода на Дамян – Кючуците, камбурите, Дългите

-      От рода на Стоян – Скрежевци, Каракичи, Сердари.

Според друга версия, записана от краеведа Тодор Нейков, първите заселници се казвали Колю и Стоян. Името на селото, според него, идва от това, че първите заселници много се „носили“, докато останат на мястото, на което днес се намира селото.

Първоначално поминъкът им бил овцевъдство, което се потвърждава от запазените наименования на някои от местностите – Пладнище, Мандрище, Юрта /шатра/. Постепенно се развива и земеделието, усвояват се земи чрез изсичане на горите, разорават се пасища. Землището на селото се простира до връх Мъхченица. Там имало вековни гори, но от 1850 г., с разрешение на султана, част от тези гори са изсечени за добив на дървени въглища. Около 50-те години на 19 в. селото вече имало 5-6 хубави къщи, покрити с плочи. Постепенно към животновъдството и земеделието се развило и овощарството. Засаждали се предимно сливи, круши и много ябълки. Във всяка къща през лятото, след приключването на вършитбата, започвал да се прави пестил, сушели се сливи, варила се сливова ракия. През късна есен пестилът бил изкупуван от търговци, а сушените сливи и ябълките се търгували в полските села срещу жито, царевица, вино или пари.

Развит занаят бил и бубарството: „… дългогодишни майсторки са били Мара Стефанова, Елена Кънева Кючукова и Стояна Иванова Стефанова“.

С постепенното разрастване на селата, напредъка на стопанството, замяната на стоковите взаимоотношения с парични и невъзможността да се изхранват само със земеделие, хората били принудени да търсят и други препитания. Мъжете отивали на гурбет до далечни градове. Дюлгерлъкът става основен занаят на мъжете в почти всички тревненски махали и селца. Откъм 1900-та, та чак до 1960 г., всяка пролет от селото излизали по 10-12 мъже на дюлгерлък. От Носеите най-голям и прочут майстор бил Къню Дамянов Кючуков. Той бил майстор на орнаментираните барокови мазилки. Негови шедьоври има в Русе, Шумен, Плачковци, Казанлък. Негово дело е чешмата, която се намира в селото. Някои от тези майстори през зимата упражнявали шивачлък, други сечали дърва от горите и ги продавали в Трявна, подготвяли материали за нови къщи и плевни.

В село Носеите кипял бурен живот, изпълнен с цели, стремежи и надежди.

В личния архив на Богомил Даскалов е записано, че към Енчовска община се числи и село Носеите, което има 80 жители.

Данните от преброяването на населението през 1934 г. сочат, че в селото живеят 68 души. С годините, след развитието на стопанския живот и липсата на работа, в селището се наблюдава миграция към по-големите градове. Има преселници от Носеите в Габрово, Велико Търново, Пловдив, Плачковци и Трявна. При последното преброяване на населението през 2011 г. е отбелязано, че постоянно в селото живеят 5 души.

Наблюдава се заселване на външни хора през последните години, например от Русе, които си купуват стари къщи и прекарват известен период от годината в селото, заради чистия балкански въздух.

 

Павлина Дамянова

 

На финала на своето проучване, което публикуваме със съкращения, авторката споделя, че това са само „кратки бележки“ за историята и развитието на Носеите, откъдето произлиза бащиния й род. И изразява надежда в бъдеще тази тема да се доразвие и доработи, въпреки липсата на достатъчно сведения. Докладът й е публикуван в сборника „Народна култура на балканджиите“, т. 10, АЕК „Етър“, 2014 г.

Чешмата в с. Носеите, снимка - Жоро Хаджиев