Из историята на тревненското село Войниците

На север от Трявна, точно на половината разстояние между Трявна и Царева Ливада се разклонява път, който след 500 м. ни отвежда във вече загубващото се селце Войниците. Този път продължава към селата Бижовци и Скорци, но е така изоставен, че съвременните превозни средства не могат да го ползват. Но моят разказ има друга цел, ще ми се да опиша до колкото мога това, което съм слушал от разказите на старите хора, които вече не са между живите, позовавайки се и на сведенията на Минчо Ненов от Войниците, писани през 1987 г. Не вярвам някой да се е сетил да напише нещо за това малко, но скъпо родно място на много добри строители, които в миналото стигнали до далечни, чужди страни, където показали и доказали своя майсторлък. Жителите на селото се занимавали и с градинарство, както у нас така и в чужбина, с „подвижна търговия“, земеделие и скотовъдство. От селото излезли учени и не на последно място - хубавите войнишки моми.

Селото е закътано в една хубава местност, която природата е дарила с два бистри извора и вероятно покрай тях, се заселили първите заселници. Кога е станало това и какви са били хората, отседнали тук, никой не може да каже със сигурност. От книгите на Константин А. Петканов и Стефан Цанев, разбираме, че в с. Куманите живеел богат царски род. И макар, че този въпрос остава неизяснен, остава преданието, а именно, че тези богати велможи имали нужда от охрана и поверили тази важната и отговорна мисия на техни верни и предани войници, които били заселени в района на Войниците, оттам идва и името на селото. Могат да се направят още много предположения в тази посока, но нито едно от тях не опровергава факта, че Войниците е създадено след Куманите и има пряка връзка с него. Вероятно в началото имало само няколко къщи, чийто брой непрекъснато се увеличава, за да стигне до 40. Те били строени от местни майстори. Оскъдната и бедна земя не привличала външни хора още в миналото, когато едно семейство имало от 8 до 10 деца. В района се развило скотовъдството. От моята баба съм слушал, че по нейно време, след Освобождението, във Войници имало три стада дребен добитък, разположени в три махали – горна, долна и Манушка, а един по-богат човек на име Христо Стойчев имал 300 кози. Той бил търговец и произвеждал ранни пастърми и суджуци.

Местните построили и няколко воденички, чийто основи и до днес стоят. Така например, Делийската и Сербеската воденици били построени близо до селото. Караджейките обслужвали и други села. По-надолу, по течението на дола, се намирала и прочутата Царска воденица, която дала и името на местността. В близост до селото има три могили, които служели като ориентир за важен предбалкански път още през римско време.

Напролет мъжете заминавали по строителство и търговия, за да изкарат някой грош, а жените, децата и старците оставали да орат и сеят слабите, не толкова плодородни земи. След като селото се разраснало и във всяка къща имало по 5-6 деца, назряла нуждата от училище. То било построено вероятно след Освобождението, с две класни стаи и една малка за учителя. В градежа му участвали и селяни от околните села – Стайновци и Тодореци, чийто деца учели във Войнишкото училище. В непосредствена близост до него, след 9 септември 1944 г., със собствени сили и средства, бил построен и читалищен салон. Организирани били детски представления, редовно се провеждали обичаите - коледуване, лазаруване и др. По наше време, нашите връстници и младежите, организираха хорото в с. Войници, седенки, червени вечери, забавни програми и др.

В хода на времето, един по един младежите се изселиха, последвани от възрастните, докато най-подир в селото останаха да живеят само няколко човека на преклонна възраст. Но историята е запазила спомена за будните жители на това красиво балканско селце, сред които: майстори-строители, работили в Персия, Турция и Индия. Известни са имената на Михо Христов Пенчев, строил редица обекти в Персия, Иван Винаров – разузнавач в Цариград и Техеран, Иван Колев Тачков – майстор-строител в Индия, построил и университета в Техеран. Други строители, минали през Турция, Индия и Персия са: Христо Кънев Коев, Ангел Кънев Коев, Боньо Марков Бонев. Станьо Пенчев работил, като градинар в Одеса и Стара Загора. От с. Войници е Митьо Пешев, който също се занимавал със строителство. Осиновил едно сираче на име Кирчо /Кирил/, който по-късно заминал на фронта с Първа българска армия и загинал геройски в с. Обрени – Унгария. Подофицер Кирил Дочев е единствената жертва в Отечествената война (1944 – 1945 г.) от кметство Бижовци.

Родом от Войниците е и лекарят Деньо Станев Пенчев, който умира около 1960 г. в гр. Бърно – Чехословакия, учителят и адвокат Цаньо Христов Колев, доц. Неньо Станев Пенчев /Лесотехнически университет – гр. София/ и др.

 

Подготвил

Пенчо Пенчев

 

Снимки от село Войниците – Галина Иванова