Георгий Даскалов (Генко Хаджи Христов)

Георгий Даскалов или Генко Хаджи Христов е бил третий син на Хаджи Христа Хаджи Кънчев /починал 1830 г./ и седмото му дете. Той се родил около 1812 г. или 1813 г. Генко в детинството си учил в Трявна по Български, според тогавашното килийско учение. Нито баща му, ни брат му Хаджи Кънчо, не са можли да го накарат да отиде в Търново да учи гръцки. Той от малък се отличавал в буйност и упрямост, той не можел да търпи укор от никого; той си отмъстявал всекиму, който го докачи в нещо; той не можел да търпи даже укорите на баща си: единствено от когото се боял бил брат му Хаджи Кънчо, но и той с кротост можел да го накара да направи нещо. До колко Генко е бил лют, (…) и отмъстителен показва следющето, което той извършил йоще в 15-та си година: Аргатите на Х. Христа, баща му, казали, че някои биволи пасли в нивата на „Маркова могила“. Генко взема шишенето и една нощ, без да го знае някой, отива на нивата да варди. Ето, че по едно време задават се два бивола, прескачат лама и захващат да пасат. Генко, без да му мисли повече, замерва едина и коршуна право в челото на бивола, а бивола се гиврътва мъртав. Генко си взема шишенето и без да отиде даже при бивола и да пропъди другия, отива си у тях и си ляга. Сутринта, когато се разстанали всички, и Генко с гордост расправял за нощното си юначество, дохожда аргатина и казва, че едина бивол нямало в яхъра. Всички се спогледали и осетили, каква е работата, че Генко е убил техний си бивол. Това било съвършена истина: аргатите отишли и донесли само кожата на бивола.

Тази му буйност и непокорност, както големий инат /Бел. Хр. Д. – Който голям хинаетин у нас, в Трявна, казват, че имал „Априлов инат“/, що имал го накарали да напусне Трявна и България, да се пресели във Влашко и да се закълне, че няма да се върне в България, докато има турци. Ето как станало това:

Около 1834/35 г., Генко отишел с брата си Станчо на Севлиево по някаква търговия. В Севлиево, като излизали из хана, някой си бабаит – турчин, пристигнал, слязъл от коня си и, като бил Генко насреща му, турчинът му подал коня си и заповедателно и презрително му казал: „Гездир бейчири, бре Гявур!“ („Разведи коня, бре Невернико!“). Генковата натура не можла да понесе това и той испсувва турчина. Турчинът замахнал с юларя и ударил Генка по врата, като му е казал, види се, и няколко псувни отгоре. Генко се похванал за пояса, но на пояса му нямало нито едно черкесче ножче. Върнал се Генко назад да си земи пищовите в одаята, но брат му, Станчо, не го оставил да направи скандалът, а го задължал в одаята. Подир един час турчинът си заминал, но Генко от срам не излязал от одаята, а щом мръкнало вечерта, качил се на коня си, че в Трявна. След три дни той заминал, без да го знаят на къде е. Станчо, когато се върнал във Влашко, намерил брата си в Браила. Генко се заклел да се не връща вече в България и испълнил клетвата си. Двамата братя задружно захванали да търгуват във Влашко, но скоро след загубата от виното, те се разделили. Двамата братя били със съвсем противоположни характери: колкото Станчо бил добър и кротък, толкова, напротив, Генко бил лют и упрям. Той във всичко намервал махана (махна) на брата си и най-после двамата братя се скарват и разделят. Генко до толкова се разсърдил на брата си, щото той с него не е искал да се срешне даже, не влизал в това кавене (кафене), дето случайно бил брат му. Умразата към брата му се продължавала до самата му смърт: когато бил болен Генко, Станчо поискал да отиде при него, но Генко не го приел. В завещанието си Генко завещал на брата си Станча 250 гроша. При всичката си обаче буйност и упрямост Генко бил много по-сполучлив в търговията от брата си: в късо време Генко станал един от най-богатите търговци, него време в Браила. Генко се уженил доста стар, на около 40-годишна възраст, за една Сливненка Марица, но нямал деца. В последните години от живота си Генко се встрастил в картоиграене, според казванието на жена му, с която се виждах в (…). Генко играял карти по цели нощи, без да гледа, че бил болен, и че бил нервен и с това увеличавал болестта си. Генко боледувал от гръдна болест, която и най-после, в 1857 г., го завлякла в гроба. Големий си имот, движим и недвижим, Генко завещал на църквата, която правил баща му в Трявна „Св. Архангели“, дето исказва желание да му се принесат костите. Но този имот той оставя на жена си, да се ползува от приходите му, докато е жива, а само след нейната смърт, църквата има право да завладее имотите му: девет дъсчени маази (магазии), две каменни (По сведения на Б. Даскалов, в книжката му, посветена на 100-годишнината на Тревненското училище /1936 г./ - каменните дюкяни били три, а сред завещаните имоти имало и „една градина“) и една къща, недвижими и всичко движимо. На сестрите си: Ивана завещава 200 минца, на Кина – 100, на Анастасия – 100, на брата си Станча – 250 гроша и на другите наследници, ако се покажат, по 250 гроша всекиму. Жената на Генча Даскалова, Марица Даскалова, е йоще жива, тъй щото желанието на Генка Х. Христов да помогне на отечеството си йоще не се е сбъднало *.

 

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

 

* В книжката си, посветена на 100-годишнината на Тревненското училище /1936 г./, Богомил Даскалов отбелязва още, че „част от приходите на тия имоти, са били изпращани по благоусмотрението на г-жа Даскалова в Трявна“. А през 1874 г. училищното настоятелство, по желанието на Тревненската община, е пренесло костите на „благодетеля Георги Даскалов“ в Трявна. Това е видно и от цитираната от Б. Даскалов „сметка“, която прилагам, като снимков материал