Евстатий Даскалов (Станчо Хаджи Христов)

Евстатий Даскалов, или както е известен в Трявна, Станчо Хаджи Христов, бил вторий син на Тревненский чорбаджия Хаджи Христа Хаджи Кънчов. Според присметанието ми Станчо не се е родил по-рано от 1800 г. Той, след като учил в Трявна български, пращали го в Търново да учи по Гръцки, от Търново го пращали в Букурещ да се учи. Вижда се Станчо е знаял добре гръцкий язик. (Аз притежавам един запис, който дал на сестра си Наца (Анастасия), че ще й даде 1000 гр. от бащиното си достояние, кога се разделят. Записът е писан на гръцки). След смъртта на Баща му Х. Христа (1830 г.) и на брата му Х. Кънча (1833 г.) против Х. Христовата фамилия се повдигнало голямо гонение от Търновските беюви, които подпомагани и от някои тревненци, до толкова наплашили кроткия Станча, щото той, без да гледа на влиятелните си роднини в Търново (Станчо бил зет на Х. Парашкева), побягнал във Влашко, дето завел и жена си и се заловил за търговия. Наскоро след това го последвал и по-малкият му брат Генко и двамата се захванали за търговия с вина. От първо всичко вървяло на добре, но еднаж, в една буря гимията се пробила и намокрените обръчи бъчовите се испукали, щото всичкий им капитал, като пропаднал, останали и длъжни. Станчо се връща в Трявна и, за да събере нов капитал, продал една част от бащините си имущества в Трявна и Габрово. Хаджи Христо, баща му, като зет на богатий Х. Станчо от Габрово, бил принуден от силний и строгий търновски воевода Сюлеман – паша да плати 2000 рубета за сметка на шуря си Никифора Априлова, Хаджи Станчова втори син, пари, които Никифор му дължал от коприна, но като са отнесъл в Россия не се върнал вече. Сюлеман – паша принудил Х. Христа да плати тези пари, а срещу тях му издал тапии (владала) за всичкий Х. Станчев мюлк. Като продал Станчо една част от мястото, което се намира днес в Габрово между барата и мегданя (пазаря) и един месец от каменската воденица, при това и някои ниви и ливади в Трявна, със събраните пари заминал за Влашко и изново се заловили с брата си на търговия. Но скоро двамата братя се скарали и се разделили. И така Станчо се занимавал с търговия до края на живота си в Браила, дето и умрял в 1859 г. Станчо (Евстатий Даскалов) нямал деца, той пред смъртта си завещал на Тревненското девическо училище 1000 жълтици. С тези пари Тревненската община купила три дъсчени магазина в Браила и ги ступанисва и днес ***.

 

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

 

*** Съпругата на Евстатий Даскалов дала „един запис“ срещу завещаните от мъжа й пари, пише Богомил Даскалов в книжката си, посветена на 100-годишнината на Тревненското училище /1936 г./. Записът бил от „някой браилски българин – търговец“, който искал да „оползотвори“ тези пари. Длъжникът обаче, се оказал „несъстоятелен“ и благодарение старанието на някои от браилските българи, като Г. Петрович, К. Попович и др., тревненските пълномощници „сполучили“ да вземат от длъжника „две дъсчени магазии“, от наема на които, след две години купили още една. От приходите от трите магазии, тревненци редовно получавали „до 6000 гроша“. Впоследствие, те били „взети“ от Румънското правителство, което приело закон за благоустрояване на градовете. Дъсчените дюкяни в Браила, общо 12 на брой, били в „най-търговската част“ на града и трябвало да се съборят, а на мястото им да бъдат издигнати солидни сгради. Тревненската община била „помолена“ да стори това в един „къс“ срок. Тревненци обаче, нямали толкова много пари за строителството на масивни сгради, пропуснали срока и загубили правото си на собственост.