Тревненски бУдил: Уста Димитър Сергюв *... Главният

Нямаме снимка или каквото и да е изображение на тоя чутен майстор. Можем само да гадаем как е изглеждал или да приемем представата за него в една книга - поетична възхвала на възрожденските ни майстори. „Сега, напролет, заминавал към Тумджилъка чети майстори от Балкана, а Уста Димитър Сергюв, най-майсторът, седи в голямата соба и тихо си попява. Той е спретнат, чистофайник, облечен в най-хубави колчаклии гащи, с пачи от от гайтани на крачолите, хубаво пристегнат пояс, сарабозево елече е гайтани. Майсторът е едър, червендалест левент, с гъсти вежди, дебели мустаци. Той е отворил стария изписан сандък и изважда от там малки, нежни далтички.

Това описание ми се струва сполучливо, защото то се внушава и от облика и характера на построеното от него - стегнати, с чиста линия постройки, с организирана и ясна идея.

Предполагаше се, че е роден около 1792 г. и починал около 1864 г. Последните проучвания в музея в Трявна сочат 1805-та за година на рождението му. През 1945 г. изследователят на възрожденското ни изкуство Ас. Василиев успял да срещне в Трявна с внука на Димитър Сергюв, който носи същото име и е син на Цаню, средния син на стария майстор. Димитър Цанев Сергюв бил тогава на „80 години и два месеца точно". „Скромният и сдържан старец твърде накратко говори за своя дядо. Той не влагаше умисъл, а се ровеше в паметта си и неговите думи бяха сякаш ехо на далечно минало: „Дядо си Дмитър не помня, родил съм се една-две години след неговата смърт. А от баща си зная, че той живял около 72-73 години. Баща ми често разправяше за дяда, за усталъците му, за това, че той е направил Горния мост."

До 1848 г., когато започва строежа на църквата „Св. Георги", Димитър Сергюв вече е построил 3 църкви и няколко къщи и, разбира се, най-забележителното - Горния мост (1844 -1846). Смята се, че една от по-ранните му постройки е Калинчевата къща (1830 г.). Голяма, представителна къща. Изглежда че от това време започва усиленото му търсене като майстор способен и акуратен и това изпълва с напрежение живота му. През 1832 г. започва строеж на църква в с. Любенова махала, Сливенско. Работата била сложна и продължила 5 години, макар от надписа на мраморната плоча да е ясно, че става дума за подновяване: „Поднови ся този храм на святи великомученика Георгия сас мукаятлъка на архиепископа Илариона и сас почетта на търговци, Папа Димитър, Марку, Слаф, Таню, Петку, Колю и сас помощьта на всичките христиени, що се намират в Гюнели махлеси. Архитектун Димитър Серги от Трявна 1837." Същата година майсторът взема от църквата „Арх. Михаил" 100 гроша с полица, може би във връзка със строежите си. През 1834 г. той строи църквата „Св. Петър и Павел" в Котел и Дядо-Добревата къща в Трявна. През 1846 г. започва Райковата къща - на една от гредите е записано: „1846 зафащами на февруари на 12 ден." А през 1847 г. започва да строи църквата „Успение Богородично" в Енчевци. Собствената си къща строил през 1845 г. според надписа на греда: „5 март 1845".

Но не само това е вълнувало душата на майстор Димитър Сергюв. Той бил широко скроен човек, имал чувствителност на ума и сърцето и за много общоселски нужди и се стремял да помага с каквото може. Изглежда, че през 1855 г. той пак се озовал по строителни дела в Котел, където според внука му е строил и къщи, а може и специално за това да е отишъл - да придума тамошната учителка Неделя, известна като Неделя Котленка или Неделя Гърбатата. Двамата с Петър Тотев, също строител, я убедили да дойде в Трявна да стане учителка в девическото училище.

Когато станал на 50, Димитър Сергюв бил майстор в зрелост и на години, и на усталък. И поп Йовчо, който икрамосва толкова салтанатлия в дома си своя приятел - търновския моасалим Смаил ефенди на 26 август 1842 г., за да осигури средства от царските доходи за обновлението на „Великия" мост при Сахатя, не е имал никакви притеснения относно търсенето или избора на майстора на моста. Майсторът, дето ще издигне моста каменен и кивгирлия, с три свода и три ракли. Ех, имало в Трявна бол майстори и дюлгери, и зидари, и каменоделци, но Димитър Сергюв бил един. От рано проличала дарбата му, та не е чудно, ако още твърде млад - 20-22-годишен - е работил на градежа на Часовниковата кула. Ето защо нито поп Йовчо, нито селските първенци са се колебаели да му се доверят за направата на моста. А може би и Долният мост, дето също бил дървен и порутен, е правен от него през 1863 г. И може би това е била последната му работа, последния спомен от стария майстор...

Ако се съди по годините на строежите му, излиза, че майстор Димитър Сергюв е работил едновременно с църквата „Св. Георги" и други строежи. На първо място е започнала една година преди това църква „Успение Богородично" в Енчевци (основанието й станало на 8 април 1847 г.). По това време той работи и църквата „Успение Богородично" в Търговище (1848-1851). Довършвал е Райковата къща. Това е възможно само за майстор с голям размах, майстор, който умее да подбере точно необходимите му работници, да ги събере в една „чета", да ги доведе до усещането за посвещение и отдаденост, от което идва голямото изкуство.

Докато Димитър Сергюв строи църквата «Св. Георги" в Трявна, Никола Фичев строи къщата с маймунката в Търново, строи църкви в Лясковец, Търново, Горна Оряховица и в Дряново - прекрасната църква „Св. Никола". Няма сведение да са работили заедно, но без съмнение и двамата големи творци формират общите стилови белези не само в църковната архитектура през Възраждането, но и в цялата оная строителна школа, която някои специалисти определят като Севернобългарска строителна школа.

След завършването на църквата „Св. Георги" през 1852 г. Димитър Сергюв продължил да работи. Знае се, че през 1860 г. строи църква в с. Червена вода, Русенско, къщата на Пандурски в Трявна (1860), църква в с. Брезово, Пловдивско, и др. Има сведение, че майсторът е строил и къщи в Котел и на много други места в Дунавския вилает. В Трявна от него построени са още къщата на Минчо Девналията, на Ненко Бързаков, Казасовата 1854-та, Киревата, на Пеня Ошанеца и др.

Интересно е, че Димитър Сергюв е работил заедно с Генчо Кънев. Според запазено предание църквата в Търговище е строена от двамата. Тогава Д. Сергюв е на около 59 години, а Генчо Кънев - на около 23. Заедно построили те и тамошното взаимоучително училище „Св. Седмочисленици". Вероятно двамата са построили и църквата „Св. Архангелски събор" в с. Червена вода, Русенско. В надписа е само името на Д. Сергюв: „1860 май 9-го зачна ся сей дом от архитектона Димитра Сергювич от Трявна. Храм „Св. Архангелски събор без плотни сили." Но Дабко Уста Генчов твърди, че тази църква е строена от баща му. Става ясно, че Генчо Кънев, който е с около 36 години по-млад от Димитър Сергюв, се е учил на занаят от него, след като е преминал суровата школа на баща си уста Къню Драганов. Учил се е и от Никола Фичев (оспорвано от някои учени). Според специалистите, след като изучил масивните фортификационни конструкции при баща си, удала му се възможността „да изучи чрез майстор Димитър Сергюв и принципите, по които се формира художественият образ в архитектурата". Изследванията върху съвместната работа на двамата големи майстори дават основание да се приеме, че Генчо Кънев е получил майсторско право преди тридесетата си година като калфа при Димитър Сергюв. И ако това е станало след 1848 г., в периода 1851-1853-1854 г., твърде вероятно с това да е станало именно тук, в Трявна, на строежа на църквата „Св. Георги". Генчо Кънев често работил заедно със своя учител чак до смъртта му през 1864 г. Ученик на Д. Сергюв е и Генчо Новаков-Малкия.

Уста Димитър Сергюв, както и Генчо Кънев-Големия, както и Никола Фичев, потвърждава по един блестящ начин тезата, че липсата на академичност не означава липса на професионализъм, че Академията „Баюви ливади" на Никола Фичев, която е „Павлов лъг" Димитър Сергюв, дава не по-малко солидни знания и много повече професионални умения и навици, възпитава характер, морал и гражданска отговорност. Димитър Сергюв е от майсторите, които са изпълнени с хубаво, справедливо и трепетно самочувствие за себе. Той се е подписал „архитектон" през 1837-а и 1860 г. Но това се оказва, че не е нещо невиждано. Строителят на Рилския манастир се е нарекъл „Архитектон Алексий" още през 1816-1817 г. Димитър Сергюв е от ония майстори, които не са възприели нито българското «протомайстор", съществувало още преди Възраждането, нито турското „устабашия". Архитектон, гръцката езикова форма, най-употребявана у нас за европейското „архитект", е смелото заявление на нашите майстори, че тяхното изкуство е по европейските стандарти, че те по нищо не отстъпват на колегите си в Европа, че те също заслужават да се нарекат „архитекти". И това смело заявление не е просто самопохвално тупане в гърдите.

Според последните проучвания на арх. Николай Тулешков османската администрация била принудена да удостоява с титлата „архитект-практик" най-добрите доказали се християнски първо-майстори, приравнявайки ги по статут със западноевропейските им колеги. Задължително условие за получаване на титлата „архитект-практик" било майсторът да може да изработва чертежи - проекти и количествени сметки за постройките си. Известно е, че още през 1834 г. Димитър Сергюв строил църквата „Св. Св. Петър и Павел" в Котел по свои чертежи. „Показаха ми ръкописния план па черквата и чистия чертеж на темплото с украшения по него", пише Константин Иречек (Пътувания по България, С, 191 А, с.788). Нямаме никакви основания да се съмняваме, че 14 години по късно, когато започва строежът на тревненската църква „Св. Георги" през 1848 г., държавно регламентираният архитектон Димитър Сергюв е работил по начертан проект, за жалост незапазен до наши дни.

Главният майстор на църквата „Св. Георги" е един от най-значителните български строители от първата половина на XIX в. Майсторът с изключителни заслуги за изясняване на класическия образ на националния тип българска къща през Възраждането. Майсторът, който има принос в стиловата характеристика на българската възрожденска църковна архитектура. Майсторът, който изгради вековечния символ на Трявна - Моста с Часовниковата кула - и го положи като печат върху сърцето на всички поколения след себе си...

Майстор Димитър Сергюв... Главният майстор на църквата „Св. Георги".

Из книгата «История на църквата «Св. Георги» в Трявна» на Вера Христова

* Приемам формата Сергюв, а не Сергьов, защото е по-близо до народното звучене на името от времето, когато майсторът е бил жив