Резбарят Антон Николов

Днес ще стане дума за още един именит тревненски майстор на дърворезбата – Антон Николов. За съжаление, не разполагам със снимки на негови творби, нито пък мога да ви дам линк на негов профил във фейсбук, или на страница в интернет, тъй като, доколкото знам, неговите случвания са извън виртуала. Вероятно, за добро. „Тонито“, както го знаят всички, завършва Художествената гимназия в Трявна през 1986 г., специалност "Дърворезба". Повече от 20 години работи като резбар и дърводелец в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, където се запознава с едно от емблематичните имена в тревненската резбарска школа - Георги Райков, от когото се научава да бъде последователен в работата, да преследва своята цел - от идеята до реализацията на проекта. Както вече споменах, публичните му изяви се броят на пръстите на едната ръка, най-вече заради присъщата му скромност. През годините той участва в едно издание на Салона по дърворезба, а през 2008 г. остави своя знак на Тревненската колона по повод 200-годишнината от майсторския облог в Даскаловата къща. Като свое най-голямо постижение, Тони посочва Голямата награда "Сребърна хлопка" от Майсторската надпревара "Дърворезба" по време на ХІІІ Международен панаир на традиционните занаяти в "Етъра" през 2015 г.

И по майчина, и по бащина линия той има майстори в рода си. Синът му Венцислав също тръгва по неговите стъпки.

Майка му Катя Николова, дългогодишен уредник в Музея в Трявна, най-вероятно запалва страстта му към резбата. Детството му преминава в музейните къщи и резбарското ателие. „Спомням си, че дълго време изучавах таваните в Даскаловата къща, които много ме бяха впечатлили. Като ученик постоянно висях в ателието при резбарите Пейко Глушков и Нено Василев. Но и от Гогата (б.а. покойният Георги Райков) научих много“ – споделя Тони. И с носталгия и благодарност си спомня за своя учител Велин Стефанов, който го подготвя за изпитите в художествената гимназия. По онова време той е преподавател и заместник директор на училището. Вероятно много хора не са чували за него, но доста са виждали поне една негова работа - дърворезбеното пано в залата на Общинския съвет в Трявна…

Любимият материал на Тони, който е последовател на старата школа в дърворезбата, е липата. Но най-характерен за неговото изкуство, е орехът, чиято твърдост и устойчивост пренасят през вековете красотата на тревненската резба. Голямата му слабост са домашните иконостаси. А резбованите кутии и талерки не му приличат на майсторлъка. Но времената са такива - трудни и бедни, пък и това му е работата. Останалото е удоволствие, мечти и надежди. Досущ, като най-голямата - да резбова иконостас в църква...

Едно от най-големите му предизвикателства е участието в облога между тревненските майстори-резбари, организиран през 2007 г. от Общината в одаите на Калинчевата къща. Дърворезбата в стаята със шаха е негово дело. Проектът на вратата за ритуалната зала в Общината също е негов, но го изпълнява заедно с колегите си от ателието към музея. Двамата с Георги Райков резбоват вратата. Антон изработва и много иконостаси, при това все големи. Някои от тях са подарък за важни гости на Трявна. Негови работи могат да се видят и извън пределите на общината. Едната от тях, е дърворезбата в параклиса на еленското село Раевци, както и един таван на рецепцията в хотел „Фенерите” в Кметовци.

Извън голямата му страст и орисия – дърворезбата, Тони има и едно любимо хоби – народните танци. В продължение на над 30 години той е сред емблематичните танцьори в ансамбъл „Трявна“…

 

Галина Иванова

Резбарят Антон Николов

В процес на работа...

Стаята със шаха в Калинчевата къща в Трявна