До Одринския мир в 1829 г., затвърдил победите на Русия във войните й с Турция, османската власт не издавала разрешения (фермани) за строеж на нови български църкви; позволявал се само ремонт на стари сгради. След тази година можело да се строят нови църкви, но това ставало с цената на огромни подкупи, сложни митарства и безкрайни разтакавания.
Ненапразно Стойко Владишки * /Архитектон
Стойко Пенчев Дончев – Владишки (1800-1885
г.)/, кмет на село Бучуковци
и прочут майстор-строител, посочва, че е родом от Дряново, а не от Бучуковци.
Съвсем очевидно е, че той бил много известен в града, където поддържал делови,
а вероятно – и приятелски връзки с влиятелни дряновски първенци и властници.
Като се върнал от Силистра /където работил по строежа на крепостта „Меджид
табия“ (ок. 1847
г.)/, той веднага съобщил
голямата новина на дряновския чорбаджия Станьо Стойчев Лафчията, ползващ се с
авторитет пред властта *. Нека
не забравяме, че тъкмо на негово име, през 1845 г., е издаден ферманът,
адресиран до търновския управител мухасил Осмер паша, с който Цариград разрешава
строежа на днешната църква „Св. Троица“.
Умният дряновски хаджия, добре запознат с механизмите,
управляващи психиката на тогавашните турски властници в града, пуснал в Дряново
мълвата, че пристигнал ферман за строеж на църквата в село Бучуковци. И като
избрал момент, рекъл на майстор Стойко Владишки:
- Хайде,
майсторе, почвайте строежа, но бързайте, не губете даже ден. Докато дойде
ферманът, църквата да е готова!
Това и чакали планинците – скочили като един. Изглежда са
имали някаква предварителна подготовка, защото построили църквата само за
четиридесет дни!
Сградата била започната от основи на 14 март и до 23 април
1847 г. (стар
стил) била
покрита; казват, че се работело денем и нощем /Главен майстор на строежа бил
Архитектон Стойко Владишки/. Този факт е отбелязан малко по-късно от поп Станчо
Петрович върху вътрешната кора на голямо руско евангелие с размери 25/40 см.,
отпечатано в Москва през 1847 г. Приписката е направена с мастило и гласи:
„Лето 1847.
Месец март ден 14 тогази заправихми църквата. Записах аз
поп Стефан Петрович. Същий из Бучуковци. На църквата ктитори са Стойку и Петра
и дом. Вечно да се поменуват на литургия. И туй евангелие гу заплащат махалата
Саботковци, Иван Шаламана“.
Църквата е построена в най-хубавото и лично равно място в Долната
махала на селото, в близост до четири извора. В каменния зид, с който била
оградена, още тогава е оставена врата на юг и за богомолците, идващи от селата
Кумани и Скорците. Мястото подарили Стойко Владишки и другият му брат Русин,
като всеки от тях добавил и по 500 гроша. По толкова дали и други някои
по-богати българи от околните селища.
Църквата има дължина 18.20 м., ширина – 10 м. и височина –
5.20 м., с малка камбанария от дърво в западната си страна. Градена е цялата от
цепен камък, спояван с хоросан и е покрита с големи плочи. Според една оценка
от 1914 г. тя струвала 6000 златни лева. Наречена е „Св. Йоан Кръстител“…
След като и последната каменна плоча била сложена върху
покрива на църквата в Бучуковци, веднага се пристъпя и към вътрешната й уредба.
И пак се бързало, защото ферманът още не идвал от Цариград, пък и не било
сигурно дали въобще ще го има. Тази несигурност още повече пришпорвала хората;
с освещаването на църквата искали да поставят турците пред свършен факт. А за
да бъде осветена от тогавашния търновски митрополит - грък, не ще и дума –
трябвало да бъде украсена и вътрешно.
Въодушевлението на колибарите не само, че не секвало, но
растяло от ден на ден. Изпод ръцете на майсторите, работещи във весела
надпревара денем и нощем, при всеобща възбуда на духовете у младо и старо,
вътрешната уредба на църквата била изпипана с непозната бързина и отлично
умение. Защото майсторите на бялата работа – дърводелците, били един от друг
по-именити и сръчни. Безспорно най-големият сред тях бил Иван Бучуковеца, който
ръководел цялостно вътрешно оформление на църквата, по това време 63-65
годишен.
Най-напред бил изправен големият иконостас, разделящ олтара
от останалата част на храма. Иконостасът, дълъг 9.10 м. и висок 4.70 м., целият
от дърво, без резби, бил направен през зимата на същата 1847 г.
В църквата, според изискванията на канона, били оформени две отделения: мъжко и
женско. Женското отделение е върху големия извит балкон /*емпория/ с ажурен вит парапет, изработен
лично от Иван Бучуковеца. Разбира се, той не бил едничкият дърводелец. Под
приятелското му ръководство работели още десетина-двадесет майстори от всички
околни селца и колиби.
Елементите на вития парапет представляват една изящна
ромбоидна плетеница от гъсто наковани профилирани дървени летвички и всяка една
от тях с ширина около два сантиметра, е рендосвана поотделно. Макар и без
„перлички“, тези летви са напълно сходни с летвичките, вложени от Иван
Бучуковеца при украсата на „неговия“ таван в Даскаловата къща в Трявна.
Църквата, без кубе, е украсена с голям, добре обрамчен
правоъгълен дървен потон без резби, но обкован ромбоидно с летви по подобие на
потона в стаята с резбеното слънце на Бучуковеца в Даскаловата къща. Това е
доказателство, че са работа на един и същи майстор, а именно – на Иван
Бучуковеца. …
Единствените дърворезби в бучуковската църква, правени през
1847-1848 г., най-вероятно през зимата, могат да се видят върху царските двери
на иконостаса. Смята се, че и те били изработени от Иван Бучуковеца. Някои автори
погрешно сочат, че царските двери са изработени от майстор Тодор Муйлето
/Теодор (Тодор) Колев Петков – Дерибейски (Владичката, Муйлето) /1848-1923 г.//. По това време бъдещият
бучуковски резбар, последният от школата на Иван Бучуковеца, нямал още и годинка
и е първото дете, кръстено в току-що построената църква. Двадесетина години
по-късно той изработва птичето над царските двери и резбованият иконостас
/проскинетарий/ на апостол Тома **. /*Според арх. Н. Тулешков, майстор Тодор
Муйлето изработил и иконостаса в храма/.
Царските двери в иконостаса, широки 0.90 м. и високи 1.60
м., са украсени от длетото на бучуковския Първомайстор с фина ажурна
дърворезба. Следователно на бял свят излиза втора художествена творба на Иван
Бучуковеца, останала анонимна до тази публикация. Резбите са запазени добре,
като се изключи само „златния“ варак, с който, за съжаление, неизвестен усърден
църковен служител ги „доукрасява“ най-добронамерено много по-късно, вероятно
около 1900 г.
Неотменима част от вътрешната уредба на всяка българска
църква са и иконите. Излишно е да се посочва, че и в това балканджийско село те
са изписани в Трявна – тази Венеция на Българското възраждане, и до една са
подарени от жители на общината. Началото, разбира се, е сложено от бучуковските
стареи. Всеки поръчал на зографите иконата, която е намислил да дари за
спасение на душата си, като големината й зависела от имотното състояние на
дарителя.
Цяло щастие е, че всички балканджии се обърнали към двама
от най-видните тревненски иконописци, тъй като по този начин се създала една
истинска галерия от майсторски иконописни творби. Това са зографите Йоаникий
папа Витанов /ок. 1795 - 24 март 1854 г./ и братовчед му Досю Коюв, т.е.
Теодосий Коюв /Феодосий Константинович/, по прякор Чапкъна /ок. 1790-ок.1871
г./. В това предпочитание може да се види насочващата ръка на Иван Бучуковеца.
Основание за твърдението се намира във факта, че тези зографи са рисували икони
и в дряновската църква „Св. Троица“, чийто потон е украсен с дърворезба от Иван
Бучуковеца. Между резбаря от Бучуковци и двамата тревненски зографи е
съществувало по всяка вероятност трайно приятелство, датиращо от младежките им
години, преминали в Трявна. …
Всички икони, с изключение на иконата на апостол Тома, са
поставени на иконостаса в бучуковската църква през 1848 г.
Ето имената на някои от дарителите: Дочо Велев, Пенчо
Драганов, Павел Минев, Пенчо Дончев Стойков (баща на Стойко Владишки) от с. Бучуковци; Дончо Денев, Рачо Колев
и Доню Петков от с. Кумани и пр.
Иконите са общо 31, от които 8 – големи и 23 малки (14 от тях са откраднати пред 1978 г.). …
Двамата тревненски зографи рисуват и дървения кръст над
иконостаса „Разпятие Христово“ по поръка на неизвестен дарител от Бучуковци. …
През 1848 г. е направено и малкото иконостасче на църковния
патрон Св. Йоан Кръстител, работа също на Иван Бучуковеца, четвърта поред в
тази църква.
Един от най-внушителните предмети в украсата е големият
владишки трон, изцяло в резба, подарен през 1926 г. от самоукия бучуковски
ковач Къню Колев Ковачев. Църковният вестник „Търновски епархийски вести“, бр.
6 от 1926 г., отбелязва събитието с едно съобщение, в което сочи имената на
дарителя и на майстора, изработил скъпата вещ – резбарят Иван Касев от тревненското
с. Генчовци, по онова време – преселник в с. Асеново, на когото дарителят
заплатил „една внушителна сума“. …
Не е известна точната дата на фермана, с който се разрешава
строителството на църквата в с. Бучуковци, тъй като документът липсва, но това
сигурно е станало през втората половина на 1848 г. По думите на дядо Колю Митев
Върбанов, в църквата до към 1955 г. имало брой на вестник от 1848 г., в който
бил отпечатан текстът на фермана, разрешаващ строежа на църквата в с.
Бучуковци. В същата 1848 г. в селото най-тържествено пристига търновският
митрополит, омразният не само на бучуковчани гърк Атанасий, и освещава
църквата. … Истинското й освещаване обаче се състои 108 години по-късно, когато
на 17 май 1956 г. Великотърновският митрополит Софроний, обкръжен от 12
свещеници отслужва голяма литургия…
През 1850 г. местният учител Станчо (Стефан) Петрович /1828-ок.1900 г./ (отворил преди това килийно училище в
собствената си къща) е
запопен и ръкоположен в с. Бучуковци. Заедно с това той учителства в
общественото килийно училище към църквата. До преди това, в първите години на
новата църква, веднъж седмично идвал от Дряново свещеник да служи, като нощувал
поред във всяка селска къща. …
Поп Станчо Петрович е автор на стария църковен летопис на
село Бучуковци, в който вписал много ценни подробности не само около строежа на
църквата, но и за миналото на селото. За съжаление, този летопис, както и
старите приписки, са изгубени във времето…
* Архитектон
Стойко Владишки вероятно ръководил тайфата от майстори строили крепостта
„Меджид табия“ /ок. 1847 г./ в Силистра, а по-късно изградил и съборната църква
„Св. апостоли Петър и Павел“ в същия град /1860 г./. Според преданието,
управителят на Силистра - Ибрям паша получил похвала от самия султан Абдул
Меджид, който останал много доволен от вида и качеството на градежа на „Меджид
табия“, попитал Първомайстор Стойко Владишки с какво би искал да го награди за
отличната работа. От това може да се заключи, че именно той бил човекът,
ръководил голямата тайфа от дряновски дюлгери на строежа. Архитектон Стойко
Владишки несъмнено бил родолюбец, защото не поискал нищо за своя лична облага,
а настоятелно помолил силистренския паша да съдейства за издаването на ферман
от Цариград, разрешаващ строеж на църква в родното му село Бучуковци. Пашата,
макар и върл противник на Българското възраждане, препратил прошението с
ходатайството си в Цариград, което сигурно се случило през зимата на 1846-1847
г.
/По сведения от статията „Колибарски църкви в Търновска
епархия“, Народен пастир, №6-7, 1955 г. от Филип Димитров Македонски, който се преселил
в Царева ливада през 1943 г. заради бомбардировките в София/
**
Бучуковските
дюлгери изразили по най-достоен начин почитта си към пазителя на дюлгерския
еснаф – апостол Тома: те поръчали на тревненския зограф Иванчо Кънчев /1845-1920
г./ да нарисува голяма икона с образа на апостола, която сложили на видно място
върху малък иконостас в църквата. На гърба на иконата е записано: „Със
иждивението на всичкия дюлгерски еснаф изобразиса сиа икона и пренесеса дар во
святата църква в лето 1862“. Иконата се намирала близо до входната врата в
Бучуковската църква, вградена в един забележителен, не с размерите си, а с
оригиналното си изпълнение иконостас /проскинетарий/, наричан още „Малкият
трон“. Той бил украсен с ажурна резба и изработен от майстор Тодор Муйлето, 5-6
години след внасянето на иконата в църквата. Един от елементите на
„иконостаса“, широк едва 70 см., са двата голи дюлгерски крака, издялани от
лесково дърво на височина малко над човешко коляно в естествена големина,
които, поразкрачени встрани, са стъпили здраво на църковния под, обути в
цървули, издялани от същия къс дърво. Всъщност, това са опорите, носещи
„иконостаса“ на апостол Тома и резбарската украса във формата на балдахин над
иконата.
Из очерка „Незалязващи слънца. Иван Бучуковеца“ от Мойсей
Мойсеев, публикуван в книгата „Съдби и сърца български“, 1988 г.
*** Снимките
на църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Бучуковци, дело на фотографа Жоро Хаджиев,
са правени през 2019 г. Огромни благодарности и на г-жа Гергана Симеонова –
екскурзовод в Икономовата къща в Дряново за съдействието и снимките на проскинетария
на Св. Апостол Тома и Владишкия трон от църквата в с. Бучуковци, които заедно с
икони от храма, са част от експозицията „Иконното богатство от Дряновския
край“, подредена в тази музейна къща. Друга част от иконите се съхраняват в
Дряновския манастир…
 |
| Църквата "Св. Йоан Кръстител" в с. Бучуковци, 2015 г. |
 |
| Църквата в Бучуковци, 2019 г. Снимка - Жоро Хаджиев |
 |
| Един от входовете на църквата в Бучуковци, 2019 г. Снимка - Жоро Хаджиев |
 |
| Вратата към храма днес не довежда никого... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Вратата към храма на забравата... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Изключително красив отвътре е старият храм, въпреки забвението и разрухата... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Тъжна и забравена е иконата във храма... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Ръждясала "светлинка" - отломка от едно величаво минало... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Забрава, паяжини, разруха, прах и ръжда са днешните "енориаши" в храма Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| И днес интериорът от Бучуковската църква впечатлява с красотата на архитектурните решения и стил... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Тъжно и страшно е в сърцето на храма... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Една от колоните в храма, увенчана с красив капител с флорални мотиви... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Таванът и емпорията с ажурния вит парапет, с изящна ромбоидна плетеница, оцветена в любимо синьо, оранжево, слънчево... Затрогваща красота, дело на Иван Бучуковеца - майсторът на жаркото юлско слънце на тавана на Даскаловата къща в Трявна Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| В най-святото и сакрално място на храма е пусто и тихо... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| И отново красивите колони на храма... Снимка - Жоро Хаджиев, 2019 г. |
 |
| Така изглежда входът към храма днес... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| С всяка изминала година Бучуковската църква все повече потъва в бурени и забрава. И все по-трудно е да бъде спасена... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| Прорасналите дървета в двора на храма, който е в плен на бурени, храсти, дървета, обгръщат гордата му снага... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| Камбанарията на църквата, забулена в зеленина... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| Може би, не е съвсем далеч времето, когато и този храм ще последва съдбата на десетки други у нас и ще се върне там, откъдето е дошъл - в топлата прегръдка на майката земя... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| Единият от входовете към храма Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| Вратите на църковния дом в Бучуковци зеят сред камарите с пръст, дело на иманяри, но отдавна не посрещат никого... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| По достолепната някога снага на тази красива възрожденска църква зее не една пукнатина... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
 |
| Не се осмелих да вляза в храма, заради зейналия на места покрив, но от едно странично прозорче снимах разрухата в сърцето на светата обител... Снимка - Галина Иванова, 7 октомври 2021 г. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.