Последни майстори, последна слава на школата

Отминаваше времето на Уста Генчо Голям, що ходеше с колчаклии потури и салтамарка.

Сега работеха вече Колю Ганчов от Хитревци (1), учил при Колю Фичето, ходил в Одеса и в Москва, правил църкви в Лозенград, училища. Нисък, набит и зиморничав, в дълга кожена шуба, той ще си направи модела на постройката от пръчици и вощеници. Митю Куманеца (2), майсторът, дето е слязъл от Куманите, е купил в Трявна къщата на Ангелча Кънчев. Той е неграмотен, но е бил доверен човек на Уста Генчо Кънев. Осеял е Черноморието с училища, църкви и седемнадесет моста, като е правил вала на солниците край морето, сложил от двете страни плетища, вътре камъни и кал, а отгоре място да се разминат две коли.

Колю Околиеца от село Околиите (3), дюлгерин и дърводелец, е майсторът, що строи в Добруджа къщи и училища. Иван Лахчията от Новаковци (4) е майстор да строи и да кити марангоз, да дяла камъка, да вдига сгради и мостове. Сега слиза към Медвен и Жеравна Петър Христовски (5) от коляното на майстор Слав и води със себе си два бели едри коня. Язди единия и после по пътя го сменя с другия. Грамаден, ученолюбив, с хубаво чело и добри очи, резбар и дюлгерин. Петър Христовски е майстор, комуто вярват хората и работниците тръгват от сърце с него. Той строи църквата в Медвен и все онези хубави старомодни домове с широки наддадени стрехи. Васил Добревски от село Добревци (6), нежен, деликатен човек, застъпник за училищата и образованието. Майстор Добревски вече носи немски дрехи, бяла яка колосана, а на главата си малко право калпаче. Те всички са взели усталък от най-големите стари майстори! Но новите майстори от Трявна, що работят току след свободата, не разчертават вече къщата на ум или на пясъка, а пишат планове на твърда, груба хартия, с широк дюлгерски молив. Стряхата не я правят вече наддадена, а натъкана с дъски и вместо гиздаво орязания гредоред, горният кат се наддава с хелкер – измазана дъга.

Отвън изписват къщите със зографлък. Някъде линийки, букети под прозорците, а по-богатите и венчета над входните врати. В гостната соба има алафранга с писани букети.

Майсторите вдигат къщи на по три ката, като Попстояновата и на чорбаджи Христо Кънчев. По потоните тук-там има марангоз и слънцето е не в кръг, а свети в елипса, изписана с охра, жълта боя, като чист мед и червена като виното. Вратите на тези домове не са с извит горен праг, а таблелии от орех. Украсата им е светъл явор, вкопан в таблетата. В тревненската къща се явява интарзията…

През Дунава са дошли летните бронзови ръкохватки. Софрата в голямата соба е вече повдигната на краченца. Като се съберат пак майстори у Василя Добревски, булка Цана премята на софрата кълчищена покривка, през скутовете на гостите презръчник, а на пода е прислан софралък, тъкан на черни и червени башове. На софрата има печен пуяк, пилаф и малки курабийки, като звездички със синьо, зелено и червено шекерче, залепено отгоре. Бащата на булка Цана е майстор Колю Драгошинов от Новаковци, марангозин, правил с Дойковчето темплото на долната църква в Трявна. Тя разправя как е нареждал той с мерак своите шупотили на тезгяха, дете да не ги бутне! Не дочакал той свободата… Дочакал я синът му Драгошин Марангозов – напет, винеок, млад майстор. Тичал той да налива цели менци вино да черпи братушките. В свободна Трявна той един ден ще кметува и кметликът добре ще му стои.

Гостите на майстор Васил Добревски вдигат гангълчета и говорят за Дойковчето – едвам го знаят младите. Като свърши причастие след коледни пости, ще идат на гости у Дойковчето да ядат сушен боб на чушки с чесън, готвен по тревненски. А жената на Дойковчето, хубава, с кафява кърпа, горе на фундичка вързана, все весело ги е срещала!...

И Уста Генчо го няма вече… Тръгнал да превари за нов строеж в Анхиало и лодката на двамината гърци рибари без буря потънала… След два дни, като го извадили от морето, под пояса снагата му била суха. Толкова стегнат и спретнат е ходил той. 300 лири златни носел Уста Генчо Голям и не ги намерили в него.

Не спират топлите разговори около софрата, а малката Вишка, хубавото синеоко момиченце на Василя Добревски, ще изтича да напълни гангълчето през тънката издължена шийка. Дворът навън е чист, калдъримосан с големи плочи, а между тях сами растат жълти рубийки, като ония златни рубенца, що трептят в ушите на майсторовите невести. Те носят сега дълги вълнени поли и се кипрят в контошче, ушито с кожичка от морско конче, черно, лъскаво, сякаш, че боде. Щерките им са облечени в кафени дълги пристегнати фустани, препасани със синя копринена кордела.

Сега под потоните на Даскаловата къща свири една латерна и Дабко Уста Генчов танцува валс с младите учителки. Но горе на колибите, отгдето дядо Смилов Антон (7) е повел най-младите майстори към Медвен и Жеравна, стават пак буйните и весели сватби на майсторите. Майсторът е дал тежка плата да купи на невестата си ковани пендари от чисто злато, жълти като смин. На двора стъркаляни бъчви. Шътачите се кръстосват, сватовете обричат харизмо, бакър и добитък. Вред по трапезата върви поднос, закичен с босилек… Гъдуларят благославя и свири „Кръст божий за нова рая“…

Не шарят вече къщите с много марангоз, но не е минало още времето на цветорезците. Дядо Рали от Даевци (8) прави на таблето на долапчето една розета, с лъчи на четири страни. Тънкото чувство на майстора досяга вече високите върхове на многостранната симетрия… Ако реже ружи или лалета, майсторът-цветорезец ги огражда с огънати листа от слива или круша, както пръв ги прави Дойковчето. Цаню Нейков от Късовци сплита венец от марангоз около огледалата, рамкосва портрета. Божко Цанев (9) от коляното на Уста Генчо от Генчовци, нежно издялва ангелски главички и ги поставя на връх високото табле в кревата на стаята. Две пилета със събрани човчета слага той на часовниковата си кутия.

От последните майстори най-добър цветорезец се знае Уста Генчо Новаков (10). Той най-хубаво кити – реди и къдри дъбовата шума и розите. А после от стария род на марангози и майстори, от Станчевци слиза с каланфир или червено гюлче под калпачето майстор Петко Иванов (11). Той прави дъбова шума и жълъдчета, увива бодливи клонки от марангоз, див гюл и лаленца.

И разказът за техния живот, за старите майстори от Трявна, е все така тъжен и хубав, като марангоз на светло липово дърво, потъмняло от годините.

 

Христина Милчева

 „За майсторите, цветорезците и зографите“ /1967 г./

В тази справка са споменати кратки сведения за по-непознатите на широката общественост тревненски майстори строители и резбари

1.   Майстор Колю Ганчов от Хитревци /1835-1922/

2.   Митю Цанев Кумански от Куманите, р. 1852 г.

3.   Кою Кънев (Кънев) от Околиите /1820-1898/

4.   Иван Лафчията от к. Новаковци, р. 1827 г.

5.   Петър Цанев Христовски от к. Христовци, р. 1844 г.

6.   Васил Иванов Добревски от Добревци, предприемач строител, щедър дарител на църквата „Св. Георги“ в Трявна и не случайно най-големият и красив надгробен паметник в двора на храма, е на Васил и жена му Стана /Цана/ Добревска

7.   Антон Смилов, р. 1891 г. – майстор дюлгерин

8.   Дядо Рале /Рали Кънев Цанев/ от к. Даевци /1801-1903 г./

9.   Божко Цанев /1883-1908/ - известен строител и резбар, неговият баща Цаню Ганчев Кънев /1855-1929 г./ също строител и резбар, е син на брата на Уста Генчо Кънев /Голям/ - Ганчо /1831 г./

10.               Генчо Новаков Малкият от Генчевци /1846-1912 г./

11.               Майстор Петко Иванов /Петко Иванов Рашков/ от к. Станчевци /Г. Станчевци/ (1872-1920 г.)

Уста Генчо Новаков - Малкия от с. Генчовци

Надгробният паметник на Васил Добревски в 
църквата "Св. Георги" в Трявна

Митю Цанев - Куманеца, родом от с. Куманите

Майстор Петко Иванов от с. Големи Станчевци