Тревненският Клондайк

„Трявна от най–стари времена се е наричала ”Алтън Трявна” – пише Богомил Даскалов. Дали поради златните нанизи, които носели жените, или поради това, че тук ежегодно са идвали търсачи на злато е дадено това прозвище, е трудно да се определи”.

Че в Трявна се е промивало и събирало злато в турско време, но не от тревненци, а от чужденци, разказва в своите мемоари търновецът Пандели Кисимов. Под името рудари, казва той, едно време са идвали да търсят злато дори и в пясъчните насипи на река Янтра, вероятно и други нейни речни притоци, която работа са вършели като един вид данъчна повинност”. Те ходеха на групи като катунарите от място на място с коритата си да измиват и събират златния пясък. По облекло и език бяха от западното в България население”.

Местата, където можели да бъдат открити златни люспи или песъчинки след промиване на речен пясък, били от Царева ливада до Раданския и Бангейския долове. Пясъците и наносите на Раданския дол и всички стичащи се потоци от хълма „Овчар”, намиращ се над колиби Бангейци, давали добър резултат. Предполага се, че в горното течение на реката в с. Станчов хан също има златоносен пясък. Най–надеждни били разсипите, които се образували при изместване коритото на реката, както и плитчините, където движението на водата е по–бавно. Ако попаднат на такова място, златотърсачите работели седмици наред.

Съоръженията на македонските златари били твърде примитивни. Един дъсчен улей /промивно корито/, дълъг не повече от 1.50 м., широк около 30 см. и с дебелина 2,5 – 3 см., с насечено на малки вдлъбнатини и нарези дъно, се поставял под наклон от 30 градуса край речния бряг и се пълнел с пясък. За предпочитане били най–ниско лежащите наноси. Събраният материал се изсипвал в горния край на улея и с дървени гавани с дълги дръжки върху него се изливала водата, която гребели от предварително изкопан трап. Тя повличала пясъка, а по-едрите камъни, които водата не можела да отнесе, се изтласквали с дървена дъсчица. Златните зрънца като по-тежки се задържали в нарезите на дъното. След като промиели около 10 кофи пясък, те снемали коритото и след внимателно измиване от единия край, материалът, който се е задържал на нарезите се събирал в една плитка триъгълна копаня. Двете й страни били вдълбани, а основата изострена като мотика. Копанята се потапяла във водата и се люлеела през цялото време така, както се пресява брашно. Пясъкът и дребните камъчета се отнасяли от водата, а във връхния вдълбан ъгъл оставало златото, примесено с различни частици-сгурия, олово, ръжда и др. Непотребният материал се отстранявал с пръсти, а чистите люспи злато се изливали заедно с водата в един рог и там се съхранявали.

Богомил Даскалов лично посетил една златарска задруга, която повече от месец работела при устието на Райков дол, за да види как на практика се извършва процесът на промиване. „На едно камъче, разказва той, бяха поставени няколко люспи злато за показ на любопитните посетители. Защото без тази мостра, ще трябва да се покаже съдържанието на златарския рог”. Самите златари, зле облечени, умело прикривали истината за своята дейност. Ако реколтата се окажела слаба, те доизмивали златото и го показвали с думите: „Ето, това е от 5 кофи пясък - 5-6 люспици”. Ако се окаже, че реката е по-изобилна, тогава изсипвали непречистеното злато в едно бакърче, което по-късно ще промият.

Поради убеждението, че този занаят не носи никакви доходи, тревненци пасивно наблюдавали работата на македонските златари и считали това занятие за унизително. Иначе практични и съобразителни, те съвсем не се досещали защо тези хора всяка година напускат родните си места, работят по 50-100 дни и отново се завръщат. Дори със съчувствие гледали на тях и смятали живота им за по-грозен и от циганския. „Златарите са бедни, те цяло лято изкарват колкото да се изхранят, казвали тревненци, били са затворници до живот или на заточение и пуснати на свобода, за да събират злато. Това злато, ще им го вземе държавата, за да сече жълтици. Това е техният данък към султана”.

След Освобождението държавата забранява този вид дейност. За последен път македонски златари идват в Трявна през 1896 г., когато били нападнати и ограбени.

През лятото на 1899 г. минният инженер Ст. Манафов от Габрово изследва терените, където са работили македонските златари, и стига до извода, че ако бъде инсталирано машинно водно промиване на наносните хълмове, злато в Тревненско би могло да се добива успешно.

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

На снимката: Края на 20-ти век в Аляска, Клондайк