Поп Йовчо и неговият летопис. Част I

Поп Йовчо е роден в Трявна на 19 октомври 1786 г. Произхожда от стар род, преселен от Одринско през втората половина на XVII в. Семейната среда, в която израства, е с дългогодишни традиции в учебната, просветната и книжовна дейност на Трявна.

Прадядо му, даскал Стоян Кроснов /1688-1771/, е най-старият известен досега тревненски учител и книжовник – дамаскинар. Вероятно и преди, и след ръкополагането му за свещеник през 1723 г., откогато стана популярен с прозвището „Поп Стоян Кросното“, той е бил едновременно и свещеник, и килиен учител. Той е полагал грижи и за съхранението на стари ръкописи. Името му на подвързвач се среща в две приписки – на Ловешкото евангелие от 1558 г. и на Преображенското евангелие от XV-ЙVI век. И в двете приписки са посочени сумите, които той е получил като възнаграждение за работата си. Като се има предвид установената по онова време практика за подобни услуги да се заплаща обикновено само на професионални книжовници, можем да предположим, че книжовните прояви на даскал Стоян са много повече от значителни. На тази мисъл ни навежда и съставеният от него Тревненски дамаскин, най-значителното му дело, достигнало до наши дни. Дядото на поп Йовчо – Йовчо /Йоанкий/ Попстоянов Кроснев /1722-1803/, най-големият син на поп Стоян Кросното, учи бояджийство в Казанлък и много изкусно „вапсва“ платна и църковни хоругви, заради което името му се свързва с ранните прояви на тревненската живописна школа. Чичо му, Стоян Попйовчов  /1768-1844/, с духовно име Синесий, е образован и културен монах, с изявени организаторски способности. След голямото земетресение в 1802 г. управата на светогорските манастири го изпраща в Молдова с пълномощия на екзарх да възстанови манастира „Три светители“, който бил подчинен на светогорските манастири. Синесий, който бил таксидиот на Хилендарския манастир в Стара Загора, заминава в началото на 1803 г. и остава там до края на живота си.

Бащата на поп Йовчо, иконом Никола Попйовчев /1761-1834/ е известен килиен учител и книжовник. Той преподава „по-високо учение“ и при него идват ученици не само от околните села, но и от селищата отвъд Балкана. В свои бележки за Трявна Петко Славейков пише с голямо уважение, че между тревненските учители във втората половина на XVIII в. бил „славен дядо иконом старий“. Той често пътува до Букурещ, има богата библиотека и владее няколко езика. За съжаление, не е запазено нищо от онова, което е правил и написал и заради което Петко Славейков смята, че „може да се вчисли в числото на българските списатели“. Чрез русина поп Леонтий, светогорски таксидиот в Трявна, доведен от бащата на поп Никола, който заминал за Света гора в края на 1802 г. и се върнал януари 1803 г., и чрез брата си Синесий поп Никола подъдржа близки връзки с Хилендарския манастир. Красноречиво потвърждение на тези връзки е приписката към едно евангелие, запазено в книгохранилището на манастира: „Сие толковное евангелие ест на проигумена Пантелеймона Хилендарца, купил его… из село Трявна, Търновска епархия от иконома кир папа Никола в лето 1808“.

Поп Йовчо научава четмо и писмо в килийното училище на баща си. Усърдният и ревнив ученик е само на девет години, когато търновският владика Матей го посвещава „во четца“. Осъзнавайки недостатъците на своето образование и на българските училища, в 1800 г. поп Никола завежда сина си в гръцкото училище в Букурещ. Подкрепяно от Александър Ипсиланти, по това време училището има около 400 ученика. Там се преподават рационални знания от прочути учители и властвува дух на патриотичен възторг от идеята за отхвърляне на тиранията, за възвръщане на националното величие. Ето къде бъдещият книжовник се приобщава към съвременната наука, към най-прогресивните просветни и културни идеи на времето, които проникват у нас именно чрез гръцките училища, чрез сръбските и гръцки просветители. През есента на 1802 г., когато даалии минават дунава и сред букурещкото население настъпва смут, поп Никола се побоява за сина си, връща го в Трявна и го дава да учи „рукоделие“, т.е. терзийство. С този занаят той се занимава обикновено през зимата и едновременно с това, верен на семейната традиция, поп Йовчо учи децата на четмо и писмо в килийното училище в дома си. След оженването си се занимава и с търговия. Според някои семейни предания, той имал връзки с италианци – търговци. Търгува с Букурещ и Молдова. Изнася тревненски стоки: коприна, гюлово масло, капаклии икони, панагерчета, казаски изделия – башлъци, колани, подвръзки и др., а внася предимно лен. През 1824 г. е ръкоположен за свещеник. Способностите и знанията му скоро го довеждат до чин сакеларий, а през 1837 г. той е вече иконом.

Свои лични спомени за поп Йовчо са оставили Петко Славейков и Христо Даскалов. Мястото на поп Йовчо сред тревненското духовенство е разгледал Иван Гошев. Проучвания за рода на поп Йовчо през последните години направи Иван Богданов. Приносен характер имат публикациите на Недко Недев. От тия и други някои източници и преди всичко от „Летописа и родословието“ може да се изгради сравнително ясна представа за личността на поп Йовчо. Той е рядко културен за времето си човек, с широки интереси към просветни и политически въпроси и събития от вътрешен и световен характер, с богата и борческа душевност, владее добре няколко езика – руски, гръцки и влашки, и притежава богата библиотека. Някои от редките книги той наследява от баща си. Между тях заслужава да бъдат отбелязани два часослова, единият от край на XVII век, а другият с неустановена година на издаването на руски език: „Литературна христоматия“ от Йоан Патусас, издадена във Венеция през 1780 г. с избрани късове от съчинения на Платон, Плутарх, Ксенофонт, Лукиян и други старогръцки философи. „Псалтир“, отпечатан във Венеция през 1810 г. на гръцки език. Поп Йовчо притежава и уникалното издание „Лексикон триезичний славеногреколатинский“, издаден в Москва през 1704 г. и два псалтира, издадени също в Москва през 1819 и 1832 г. и др.

И все пак образът на поп Йовчо, този „учен, смел и родолюбив духовен пастир на тревненци“ може да се открои по-пълно, ако го видим не само в неговата връзка с традицията, но и в активната му позиция към съвременността.

Поп Йовчо живее и работи в един период на непрекъснато засилващ се национален подем, когато се формира българската нация, българският книжовен език, когато се повежда борба за църковна независимост и новобългарска просвета. В социалната структура на Трявна, както в много други селища, все по-значително място заема занаятчийското-търговско съсловие. Трявна е икономически и културен център, един от ония „около 400 центрове в села, градове и манастири, в които школското и книжовно дело е било на почит“. Тук се преписват и подвързват сборници, водят се летописни бележки и еснафски кондики. Оттук излизат учители, издатели, книжовници. За разлика от много други по-големи селища, тук главните крепители на грамотността не са таксидиотите, а местните граматици – свещеници, даскали, зографи, които предават от поколение на поколение и изкуството, и знанията си. Трявна е между селищата, в които „българското четмо и писмо е непрестанно в употреба без да бъде замествано от гръцки език“.

Естествено, промените в общественото съзнание са обусловени от новите икономически форми на производство. Все по-задълбочени стават проучванията, които трябва да отговорят на сложния въпрос защо при много сходни условия със съседни селища именно Трявна се оформя като център на художествена школа. Подчертано демократичният характер на тревненските изкуства и личността, и делото на такива дейци като поп Йовчо, навежда на мисълта, че духовният заряд на богатия културен и художествен живот в Трявна, както и в други краища на българските земи през Възраждането се търси и в резонанса на Паисиевото дело. „История славеноболгарская“ намира тук среда, способна да усвои нейното съдържание, да се сроди с духа на нейните идеи.

Поп Йовчо е роден 24 години след появата на Паисиевата история, но той е съвременник на ония, които върху нейната основа са формирали демократичния си светоглед, той вижда как мнозина книжовници и културни дейци са се вдъхновили и се вдъхновяват от идеята да осъществят патриотичните идеи на Паисий. В 1813 г. тревненецът Димитър Попски величае в своята „Ода“ подобно на Хилендарския монах старата слава на България. Петър Сапунов, също тревненец, превежда на новобългарски и прави в 1828 и 1833 г. две издания на Евангелието, а през 1844 г. в собствената си печатница в Букурещ издава „История на славянобългарския народ“ на Йован Раич в преработка на Атанас Нескович. Символично значение има фактът, че в същата 1762 г., когато Паисиевата история тръгва между народа, в Трявна е издигната чешма /*Шарената чешма/, която тревненските зографи украсяват с едно несрещано до днес народно хоро.

Като се има предвид големият интерес на поп Йовчо към историята, някои данни от „Летописа и родословието“, кореспонденцията и връзката му с видни български книжовници – Христаки Павлович, Васил Априлов, Неофит Рилски и други, твърде логично е да се предположи, че той е притежавал препис на „История славеноболгарская“. Показателен е фактът, че в един от многобройните си разговори с Петко Славейков за миналото на нашия народ поп Йовчо споменава за свой познат грък архимандрит, който „пишел или се канел да пише история българска“.

Възприел идеите на Паисий и ценностните критерии на тая голяма възрожденска личност, поп Йовчо третира земните страдания и борби на своите съселяни и на своя народ не като нещо второстепенно и преходно. На тях той посвещава силите и знанията си на учител, книжовник и общественик. Учението му в Букурещ в училище, от което по-късно излиза един от известните реформатори на българското образование – Петър Берон, не минава безследно за него. Поп Йовчо е начело на борбата за светска просвета в Трявна и за откриване на новобългарско училище. С негово съдействие църквата отстъпва свой парцел за строеж на училищна сграда. В списъка за събиране на помощи за строеж на училището на първо място срещу 400 гроша се е подписал поп Йовчо иконом. Той се интересува, търси и купува книги, които могат да служат на новото светско училище. Изключително интересен е фактът, е в собствената му библиотека, освен изброените книги на руски и гръцки език, са и българските книги и преди всичко учебниците на Неофит Бозвели и Емануил Васскидович „Краткое землеописание“ /1833 г./ и „Славеноболгарское детеводство за малките деца“ /1835 г./, „Болгарска граматика сега перво съчинена“ на Неофит Рилски, трудовете на Юрий Венелин „Заради возрождение новой болгарской словесности“ /1842 г./ и „Критически изследвания за историята българска“ и др.

Голямата грижа на тревненския книжовник за новобългарска просвета и образование се потвърждава и от прегледа на ония книги, в чиито списъци на „любородните спомоществователи“ името на „благоговейнейший Йоаникий иконом“ е на първо или между първите имена на селището Трявна. Такива са освен Петко Славейковата „Смесена китка“ /1832 г./ още и „Аритметика или наука числителна“ от Христаки Павлович /1833 г./, „Аритметическо ръководство за наставление на българските юноши“ от Н. Хилендарски /1835 г./, „Месецослов, или календар вечний българский“ от Хр. Костович /1840 г./, „Две советователни слова Плутарха о воспитании детей“, преведени от Ив. Стоянов /1845 г./ и много други.

И досега няма по-жив и пълен портрет на поп Йовчо от този, който ни е оставил Петко Славейков, неговият първи биограф и изследовател. Той се познава и е близък с него в продължение на няколко години: „Аз като дойдох трети път в бащиното си село за учител и се заседях, сварих го там под старост; человек среден ръст, малко понакуваше, защото на младост, поп като е бил, препускал с кон, някога си паднал, та си беше строшил крака, от който много лежал и му бе останало тая щета. Засмян бе и на старост, както и на младост; обичаше да приказва смешни приказки от минали времена, но при сичката си смехорливост ни вендъж не каза нещо, с което да обиди някого, защото беше истински и правдолюбив човек, и което искаше да каже, и трябваше да го каже, не се свенеше от някого, какъвто бил да бъде той“.

Като организатор на новобългарката просвета в Трявна поп Йовчо разбирал, че в това огромно и трудно дело еднакво важни са и добрата книжнина, и способните учители. Благодарение преди всичко на неговото застъпничество младият учител Петко Славейков намира спокойна обстановка на работа и остава по-дълго в бащиното си село. Новаторските идеи на Славейков допадат на стария иконом и той не се побоява да се противопостави на упоритите домогвания на гръцкия владика да прогони Петко Славейков от Трявна. Когато чорбаджията Никифор предава на поп Йовчо разговора си с митрополита и неговото настояване да отиде поп Йовчо в Търново да се спогодят как да се махне даскал Петко от Трявна, уважаваният иконом отговаря: „Ето аз съм тука и кон имам, но не ща да ида, нито някого ще проводя… ама ти ще идеш в града, и да идеш при него да му кажеш за даскал Петка, той да няма грижа, ний сме тука, и като го видим, знаем какво да правим. Слава богу ний знаем книга, хем гръцки ако ще, хем български, от който той хабер не ще да има“.

За бащинската любов и закрила, с които поп Йовчо щедро дарява младия учител Петко Славейков, свидетелства и един интересен документ-атестат на тревненци от 1851 г., с който „обществото тревненско“ удостоява /явно за да отговори на някои нападки/, че напущането на Славейков „произлиза от негова воля“, че учителят се е показал „достоен за званието си както в училищните предания, тъй и във външния си обход и поведение“. Подписът на поп Йовчо стои на първо място в този документ. Личността на Славейков явно го е впечатлявала. На два пъти в Летописа той споменава неговото име.

До края на живота си поп Йовчо се интересува живо от училището и следи училищните работи. Христо Даскалов си спомня: „Идваше почти всеки ден в училище, разговаряше с учителите и често пъти ги запитваше това, или онова от матимите им“. Очевидно главно негова е заслугата за организирането на уникалната тревненска „книгохранителница“ през 1847 г., едно истинско средище на културен живот, една обществена библиотека, която полага началото на читалищните традиции в Трявна.

(Следва)

 

Вера Христова

Из „Летописецът поп Йовчо от Трявна и неговите потомци“, съставител Недко Х. Недев, 2004 г.

*Статията, която публикуваме с незначителни съкращения, е поместена в сборника „Трявна“, 1982 г.

Бронзовият барелеф на Летописеца поп Йовчо на
фасадата на къщата му в Трявна

Къщата на поп Йовчо в Трявна