Георги Петрович - Чохаджията

Роден е през 1833 г. в Трявна в семейството на Петър и Анастасия Бъчварови. Негови първи учители са Димитър Драганов Самоводчанина и Андрей Робовски от Елена. През 1845 г. заминава за Търново и става чирак при майстор-кожухар, където се научава да бродира със сърма дрехи от скъпи кожи. Оттук получава прозвището „чохаджията”. Запознава се с Рачо Казанджията и се сприятелява с Петко Р. Славейков. Благодарение на тях е посветен в подготовката на въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г. и в борбите на търновци за прогонване на гръцкия владика Неофит.През 1862 г. взема участие в организираното от Георги С. Раковски въстание, известно в историята като Хаджи Ставрева буна. Веднага след събитието емигрира в Букурещ и постъпва в румънската армия. По-късно, като преуспяващ търговец, замогнал се от производството на свещи и ликьор, Георги Петрович подпомага материално българските емигранти в Букурещ, дарява средства за въоръжаване четите на Панайот Хитов и Стефан Караджа, заделя средства за доброволческите отряди в Сръбско-турската война от 1876 г. По време на Освободителната война оказва помощ на руските и румънските войски, за което е награден с два ордена.

След Освобождението Г. Петрович се изселва със семейството си в Русе, където се занимава с търговия на зърнени храни. През 1899 г.със съдружника си Веселинов създават  в Свищов модерна валцова мелница. Той е сред учредителите и член на управителния съвет на застрахователно дружество”България”, основано в Русе през 1891 г. с Указ на княз Фердинанд.

Г. Петрович е известен на русенската общественост със своята благотворителност. През 1913 г. под патронажа на княгините Надежда и Евдокия е създаден специален фонд за подпомагане на сираците от войните. В полза на сиропиталище „Елеонора”, се учредяват редица дарителски фондове, сред които е и Фонд „ Тодора и Георги Петрович”, с дарение от 2 хил. лв.

Г. Петрович е сред уважаваните граждани на Русе. Умира на 12.02.1922 г. , а Русенското поборническо-опълченско дружество го погребва с почести.

От брака си с  Тодора х. Николова – дъщеря на търновския търговец-кожухар Хаджи Николи х. Костоолу Кабзаманоолу, Г. Петрович има две дъщери. Богдана Георгиева Петрович е родена през 1865 г. в Букурещ. Нейният съпруг д-р Никола Матеев Иванов, родом от Болград /Бесарабия/, е първият лекар – вирусолог в България.

Райна Георгиева Петрович /1866-1962/ е родена в Русе. През 1887 г. се омъжва за големия български сатирик Стоян Михайловски, автор на химна на българската писменост и култура”Върви народе възродени”. Сътрудничеството му в списание ” Мисъл” сближава семейството с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, проф. Пенчо Райков, д-р Червениванов.  Разговорите за литература, философия, политика, религия, придружени с бурни прения, превръщат дома на сатирика в своеобразен дискусионен литературен клуб. В спомените си Райна Петрович пише:” Всички обичаха музиката и и когато се сгорещяха, сядах на пианото, за да разведря атмосферата”. Тя надживява съпруга си и сама отглежда осиновения си син Константин./Константин Саев е син на една от дъщерите на сестра й Богдана Петрович -Тодора Николова Иванова и д-р Георги Саев. Осиновен  от Стоян Михайловски. По професия е биохимик/.

 

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна