Приносът на фамилията Брънекови в обществения живот на Ямбол

От тревненския род Брънекови са произлезли мнозина видни педагози, политици, стопански и културни дейци с национална известност. Клонка на рода – Петър Тотев Брънеков (27 април 1874 – 6 октомври 1916 г./ и синовете му Тотю и Любен, през първата половина на XX в. свързват съдбите си с Ямбол и отдават много сили и енергия в обществения и културния живот на града.

Настоящото изследване се базира на богатия фонд на фамилията, предаден от внуците на П. Брънеков и съхранен в РИМ – Ямбол.

Петър Брънеков е роден на 27 април 1874 г. в Трявна в семейството на търговеца Тотю Ив. Брънеков. Както братята си Иван и Белчо той завършва основното си образование в родния град и се записва в Априловската гимназия в Габрово /1892/. По-късно се премества в Търново, където завършва средното си образование. Още като ученик се запознава със социалистическите идеи и до края на живота си остава техен убеден последовател и разпространител.

Една година учителства в Дряново и заминава за Тулуза /Франция/, където завършва право през 1897 г. След завръщането си в родината за кратко е съдия в Лом и Велико Търново. Изкарва военната си служба и в края на 1898 г. се установява на адвокатска практика в Казанлък. В същата година за пръв път посещава Ямбол като делегат на V конгрес на БРСДП. От 1899 до 1903 г. на всички конгреси на партията е избиран за член на ЦК.

Известно е, че П. Брънеков е сред родоначалниците на кооперативното движение в България. По негова инициатива през 1900 г. в Казанлък е основана кооперация „Братство“. За дейността му на кооперативното поприще неговият другар и съратник К. Бозвелиев разказва: „Той е от ония дейци, които оставиха след себе си плода на своя труд, вложен в едно такова общополезно дело, каквото е кооперацията…

Д-р Брънеков познаваше основно теорията на кооперативизма и бе фанатически предан на кооперативната идея“.

Може да се твърди, че 1902 г. е преломна в живота на Петър Брънеков. В началото на годината посещава Лондон и Брюксел, където защитава докторат на тема „Основанията на частната собственост“. През септември свързва живота си с учителката Мария Тодорова от Трявна. Месец по-късно /б.а. 3 октомври/ се заселват в Ямбол. Още с идването си в града той се записва в Туристическото дружество и става един от най-дейните му членове.

В Ямбол Брънеков намира отлични условия за живот и за политическа дейност. В професионално отношение той е първият юрист с докторска степен в града. Скоро си спечелва многобройна клиентела и това му дава възможност да защитава безплатно бедните ямболци. Още по-благоприятен за Брънеков е политическият климат в града и района.

Марксистките идеи се разпространяват в Ямбол преди 1890 г., социалистическата дружинка е основана през 1891 г., а през 1894 г. е открит Работнически политически клуб, който прераства в Работническо читалище с богата библиотека. Клубът и читалището са първите места за политическа агитация и пропаганда в града и региона и скоро след основаването си привличат както цвета на местната интелигенция, така и десетки работници, занаятчии, селяни. „Тук и кучетата са за социалистите“ – споделя поетът Яворов, по това време телеграфист в Стралджа. Ежегодното честване на Първи май, провеждането на партийни сбирки и конгреси, избирането на лидерите на партията Д. Благоев и Я. Сакъзов за депутати /1899, 1902 г./ и не на последно място създаването на първата в страната потребителна кооперация „Работник“ /1899 г./ са причина за масовото разпространение на социалистическите и кооперативните идеи, както в града, така и в селата.

Веднага след битовото си устройване, на 24 ноември 1902 г. П. Брънеков организира подготвителна среща за основаване на кооперация „Братство“, чието официално учредително събрание е на 19 януари 1903 г. На него той е избран за председател и я оглавява до края на живота си. За първите й стъпки д-р Брънеков разказва: „При основаването на кооперацията в Ямбол тя имаше само 15-20 членове, след 3-4 месеца те станаха повече от 200, а след сливането на кооперативната фурна с кооперацията /присъединяването на кооперация „Работник“/ всички членове заедно с потребителите задминаха числото 700“. Няколко години по-късно по негово настояване е купена първата кооперативна вършачка. Макар, че не успява да осъществи идеята си за превръщането на „Братство“ в кооперативна централа, с дейността си той полага основите на една бъдеща солидна кооперация.

В началото на XX в. П. Брънеков се проявява и като теоретик по проблемите на кооперативизма. През 1904 г. издава книгата си „Работническите кооперации“. Добър познавач на кооперативното движение в Западна Европа, съобразно местните условия той предлага своеобразен път на развитие на зараждащите се кооперации в България и в частност на социалистическите. /…/

Твърденията, че кооперациите трябва да са само социалистически и първостепенните им задачи да са пропаганда на партийните идеи, както и преминаването му на страната на широките социалисти след разцеплението на БРСДП /1903 г./ му спечелват сериозен политически опонент в лицето на Димитър Благоев: „Ямболската организация не успя да се справи с една кооперация… увлечена от еснафските утопии на Брънеков“.

В отговор Брънеков нееднократно влиза в полемика с тесните социалисти и с лидера им Д. Благоев на страниците на партийните издания „Работническа борба“, „Единство“, „Общо дело“ и др. Едновременно с това публикува публицистика и трактати по юридически проблеми на страниците на сп. „Пролетна заря“ и „Юридически преглед“.

Идейните търсения, литературните заложби и ораторските способности на П. Брънеков му спечелват много последователи. Запазена е кореспонденцията му с десетки партийни и кооперативни дейци, които търсят съвет и подкрепа от него. Близко приятелство го свързва с Георги Бакалов. Двамата надделяват идейните си различия, за което са критикувани от съпартийците си.

Брънеков участва активно в общинските дела. Многократно е избиран за общински съветник, а през 1908 г., заедно с Я. Сакъзов и Н. Харлаков е кандидат за народен представител.

Трудно би се открила обществена инициатива или гражданско сдружение в града, в които Брънеков да не участва. По негова идея през 1908 г. е създадено Дружество за културно и икономическо повдигане на Ямбол. Той е сред основателите на Българо-френско дружество „Алианс Франсез“ /1909 г./, на Народния университет към читалището /1910 г./, на Дружеството на търговските служители – широки социалисти /1911 г./, на адвокатския съвет /1912 г./. Отдава много сили за разрастване на градския парк. Неуморният му дух му спечелва прозвището „Брънчащия д-р Брънеков“.

През Балканските войни Брънеков служи в 18-ти пехотен етърски полк. След Междусъюзническата война организира и провежда десетки митинги и събрания в града и района, на които критикува виновниците за националната катастрофа, обявява се против войната и застъпва идеята за намаляване на военната служба.

През целия си живот П. Брънеков остава верен на родния си град. Като студент при едно от завръщанията си в Трявна инициира възобновяването на читалището под името „Братство“ /18 май 1894 г./. През 1909 г. дава идеята за основаване на Дружество за културно и икономическо повдигане на Трявна /станало факт през 1910 г./ и за залесяване на голите хълмове около града с борови гори. Това по-късно допринася за утвърждаването на селището като първокласен курортен център. Винаги, когато си идва на гости при роднините в Трявна, партийната организация насрочва събрания, на които той говори за злободневни теми и за предстоящите задачи пред социалдемокрацията и кооперациите.

При обявяването на Първата световна война П. Брънеков отново е мобилизиран – този път в 46-ти пехотен полк. През почивките между преходите и сраженията написва текста на полковия марш „Песен на балканците“. Загива на 6 октомври 1916 г. при Пожарски рид.

Върху плещите на съпругата му Мария Брънекова остава грижата за отглеждането, възпитанието и образованието на невръстните им синове и за довършване на фамилното жилище, построено според тревненските възрожденски строителни традиции и известно, като „къщата с кулата“. След смъртта на мъжа си тя не абдикира от обществените си задължения. Дълги години участва в дейността на женското дружество „Развитие“ и в ръководството на Съюза за закрила на децата.

Синовете Тотю /23 юли 1904 г. - 14 април 1977 г./ и Любен /24 декември 1908 г. – 27 декември 1995 г./ продължават родолюбивото дело на баща си.

В гимназията Тотю Брънеков участва в археологическото и в стенографското дружество. Наследил от баща си любовта към туризма и пътешествията, той дълго време оглавява юношеското туристическо дружество „Тунджа“. Голямата любов към туризма не го напуска до края на дните му и на нея той посвещава 9 от близо 20-те си книги. Приносът на Тотю Брънеков към културния живот на родния Ямбол се изразява и чрез участието му в Групата на модернистите /1924 г./, в основаването и ръководството на студентската кооперация „Диана“ /1929 г./, в изработване на идейния проект за герб на Ямбол.

Още като студент сътрудничи на най-популярния ямболски седмичник в. „Тракиец“. Специализира журналистика в Берлин, печата във в. „Пряпорец“, „Бургаски фар“, „La Bulgarie“, сп. „Български турист“ и пр. От 1935 до 1939 г. е главен редактор на споменатия в. „Тракиец“. След завръщането си в града издава две книги: сборникът „Юношеският туризъм в Ямбол“ /1930 г./ и „Земеделското образование в Скандинавия“ /1936 г./.

Задълбочените му познания в областта на земеделието /б.а. Т. Брънеков е агроном/ по-късно се материализират в написването и издаването на още няколко книги по модерно земеделие, както и във възстановяването и редактирането на сп. „Дом и поле“ /1947 г./.

Заедно с изкуствоведа Кирил Кръстев, с когото го свързва приятелство от детството, и с няколко местни интелектуалци, живеещи в София, през 30-те години на XX в. инициират десетки мероприятия за икономическото и културно издигане на Ямбол, между които написване на история на Ямбол, запазването на Безистена, като исторически паметник, „гостоприемните“ дни на града.

Любен Брънеков продължава семейната традиция и завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“. Работи като адвокат, а по-късно като юрисконсулт на ямболската община. В младежките си години участва в ръководството на туризма в Ямбол. Автор е на химна на ЮТС „Тунджа“ /1934 г./ и на изследване за църквата „Св. Георги“ /1937 г./. Помага на брат си в списването на в. „Тракиец“. Големи са заслугите му за залесяване на крайградския хълм Боровец, за проучване и популяризиране на ямболската минерална вода, за строителството на туристическата хижа на Бакаджика. До края на живота си живее в Ямбол.

Заслугите на споменатите трима представители на рода Брънекови за Ямбол са много и не биха могли да бъдат изброени подробно. Те обхващат почти всички страни от интелектуалния живот на града. Без техния принос в културната съкровищница на Ямбол, градът би бил по-беден и по-бездуховен, затова те заслужават нашата дълбока признателност.

 

 

Добрина Берова

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 1, 2008 г.

Д-р Петър Брънеков,
фотография от 28 юни 1915 г.

Мария Тодорова хаджи Иванчева –
по мъж Д-р П. Брънекова

Надпис „На дядо Тотю и баба Донка“ –
Любен на 6 месеца, Тотю на близо 5 години,
Ямбол, 28 юни 1909 г.

Къщата на Петър Брънеков и семейството му в Ямбол