Тревненски бУдил: Между делничното и възвишеното

След 30 години от първата им и единствена самостоятелна изложба в България (1987 г.), през 2018 г. софийската галерия „Контраст“ представи творби на художниците Галина и Рафи Шехирян под надслов „Припомняне“. Рафи Шехирян /1952 г., София – 2011 г., Ню Джърси, САЩ/ не е включван в нито една художествена изложба у нас до 1988 г. – годината, в която той напуска страната, за да се върне инцидентно само веднъж до кончината му в САЩ през 2011 г. За разлика от него, още в средата на 80-те години, съпругата му, скулпторката Галина Шехирян /р. 1956 г., Трявна/, е редовен участник в изложбите на приложно-декоративното изкуство. Тя започва много силно с творби, в които овладяването на дървото бе по един начин, който нито беше скулптурен, нито дърворезбарски. Без моделиране на формата още в тези години, тя достигна в работите си до една „нова предметност“. Запомнила съм също появата й в Седмата младежка изложба през 1985 г. и на Симпозиума по дървопластика в Трявна, където получи специална награда на журито, както и участието й в ОХИ „Приложни изкуства (1987). Тогава тя бе удостоена с годишната награда на критиката. Не можеше да не я забележиш. Тя беше прецедент в българското изкуство за времето си, пренасяйки предметите от една битова и времева среда в съвременната чрез подмяната на оригиналната им форма и функция. Така те се превръщаха в нейна органична естетика и стилистика, носейки елементи от излъчването на тотема и ритуалността, подобно на идолите. В този смисъл, това бе нещо наистина без аналог у нас. Стилът й, отличаващ се с изискана комбинация от архетипове, без еклектизъм, на принципа на асоциативна предметност, беше в синхрон с постмодернизма на 70-80-те десетилетия на ХХ век.

В изложбата в галерия „Контраст“ (септември-октомври 2018 г.) Галя представи непознати на българската публика творби от стъкло, правени в студиото ѝ в Ню Джърси и Флорида, в традицията на старата техника на verra iglomese (reverse painting), позната още от Ренесанса. Изящни като форма, стилистика и изискани цветови нюанси, в които детайлът е част от съвършенството им, и този път тя остава вярна на себе си в оригиналната интерпретация на материала, отново без аналог у нас. Казвам това, защото в първите и единствени изяви у нас на Галина и Рафи Шехирян в София на Раковски 108 и Варна (1987), организирани от Филип Зидаров и Румен Серафимов, общото между двамата бе излизане на изкуството им от обсега на елементарната и позната у нас визуалност.

В тази единствена тяхна изложба, както и в галерия „Контраст“ бяха показани рисунки тип чертежи на Рафи Шехирян, напомнящи езотерични диаграми в стил „компютърна графика“, без обаче, във времето, в което те са правени, да са използвани преимуществата на новите визуални изкуства, в тези години малко познати у нас. Те приличат на интегрални схеми и в средата на 80-те години носеха един нов художествен език. Бяха изпълнени с рапидограф и туш и представляваха опит чрез елементите на една, по-късно позната у нас дигитална естетика, да се представят „уловките“ на документа с личните данни, който заменя личността (документа, който Рафи е трябвало да попълва всеки път при опит да замине за чужбина). Потомци на арменци бежанци от геноцида през 1915 г., голяма част от роднините на Рафи, напуснали страната легално още през 60-те години на ХХ век. Така че, в параграфа на личния формуляр, когато Рафи е искал разрешение за излизане от страната, винаги е трябвало да се отбелязва, че има роднини зад граница. И съответно е получавал отказ за пътуване. Тази борба с бюрокрацията провокира появата на неговите рисунки и бележи съдбата на Рафи и Галина, които през 1988 г. напускат страната, преминават през емиграционния лагер във Виена и се установяват в САЩ. Там двамата започват от нищото, за да постигнат истински чрез успехи в областта на стъклопластиката, текстила, бижутата, живописта и да създадат отново, както в България, своя духовна аура и приятелства, свят на техните илюзии, надежди и сбъднати мечти. Те използват наученото в специалност „Текстил“ на Художествената академия в София – благодарение специално на Марин Върбанов, този широко скроен творец, донесъл европейския полъх от Париж.

Живописта на Рафи не би могла да се обясни, без да си припомним 80-те години, прекарани с Галя в Трявна * и в село Янтра, домовете им, напомнящи „Клуб на приятели“ и „Работилница на идеи“, разходките на Рафи с художниците Цветан Колев и Димитър Казаков - Нерон из Тревненския Балкан, с когото са имали силна връзка. Не случайно Рафи е и един от тези, които допринасят днес в Трявна да се намира най-компактната колекция – дарение от Нерон и неговия брат Колчо, също много надарен и нестандартен автор на пластики и живопис.

Вероятно Рафи от малък е мечтал да лети и тази красива илюзия присъства в неговите картини и рисунки, в които нищо не е подвластно на земната гравитация и духът се извисява към невидими за обикновения човек – орбити и измерения. Като че ли в опита да жонглира между делничното и възвишеното, Рафи стига до своята абсурдна до парадоксалност живопис, в която паралелният свят, създаден от него, е желаемият реален свят, извън баналността на ежедневието. Този свят, в който красивите, неслучили се неща, са по-красиви от живота, по подобие на филмите на Фелини, в които човешката фантазия е по-богата от реалността. В този смисъл, в неговата живопис има нещо от метаморфозите на Кафка, но изпълнени с много светлина и доброта, с много носталгия по онова, което бихме могли да бъдем. Това е духовният полет на Рафи, чист като този на децата, които в игрите без затруднения сглобяват и разглобяват света на реалното и иреалното, свят-забавление, възможен за свободната фантазия на безкомпромисния иначе в реалния живот художник.

Известна истина е, че културата се измерва с личностни присъствия. Рафи е бил и у нас, и в Щатите, едно от тези присъствия – светло, нестандартно, обаятелно, разнасящо около себе си култура, доброта и обич.

Проф. Аксиния Джурова

* В периода 1981‒1987 г. Галина и Рафи Шехирян живеят и работят в Трявна, където създават творби, в които трансформират предмети и пособия от някогашния бит в изразителни и съвременни концептуални пластики. Те нямат аналог в тогавашното българско изкуство и се превръщат в новаторски и значим художествен феномен. Рафи Шехирян преподава история на изкуството и естетика в тогавашната Художествена гимназия в Трявна. Тук той се изявява като изключително обаятелен и ерудиран учител, радващ се на огромен респект сред ученици и преподаватели, като оставя ярка и трайна следа след себе си. Годините, прекарани в Трявна, са време на творчески търсения в живописта, на експерименти с различни изразни средства и материали, в резултат на които той достига до уникален стил и пластическа образност със силно изразена склонност към многопластово концептуално мислене. Именно в Трявна художникът създава така наречените „чертежи“ ‒ особени знакови диаграми и структури, изпълнени с туш и рапидограф на чертожна маса в маниера на „компютърната графика“. Тук той среща художниците Димитър Казаков – Нерон и Цветан Колев, с които споделя сходни идеи за изкуството, и с които преживява вълнуващи разговори и дискусии, които много често водят до нови посоки на естетически търсения. След смъртта на Рафи Шехирян през 2011 г., съпругата му Галина се установява във Флорида, САЩ, но значителна част от времето си прекарва в България, където участва в художествения живот. Работи в различни сфери на визуалното изкуство ‒ текстил, пластика от дърво и метал, стъкло, живопис