Докато ги има лудите…

Напоследък попадам на доста публикации за набиране на средства за спешен ремонт на църкви и емблематични сгради - безценни паметници на една отминала епоха и срамен печат на днешното блудно време, което ни обрича на безпътица и бездуховност. В противовес на показната ни патриотарщина, забравените символи на вярата и българщината тихо чезнат в забвение и разруха… Дали днес имаме повече поводи за гордост, не знам, но съм убедена, че онова, с което се гордеем е повече в минало време. А как пазим и уважаваме паметта за отминалото? Така, както „милеем“ за настоящето и бъдещето – с апатия, плашеща посредственост, безнравственост и бездуховност. Недостойни за достоянията на предците ни, живели, за да оставят следа, не разруха… Има доста над какво да се замислим, отвъд абсурдите и битовизмите на делника… И е хубаво, че все още има хора, макар и малко, които искрено и свято милеят за своите корени и намират пътя към истинските ценности и притежания в знак на уважение и почит към делата на своите предци, и в името на едно по-добро настояще и бъдеще за децата си… Така например, наскоро прочетох една статия за мащабния ремонт на варненската катедрала „Св. Успение Богородично“ /1884-1886 г./ – първият голям храм, издигнат у нас след Освобождението. Написах и кратък пост в група „Тревненски будил“ във фейсбук. Както мнозина знаят, величествената и достолепна сграда е дело на именития тревненски Първомайстор Уста Генчо Кънев. Дори синът му Дабко участва в богоугодното дело, като чертожник. Ремонтните дейности на храма започват през миналата година и включват ремонт на покрива и позлата на петте купола и кубето на камбанарията, които продължават и към момента, като за целта около цялата фасада е монтирано скеле. Всичко това е факт, благодарение на лично дарение! Освен за позлатяването на кубетата, дарителят е платил и над 400 000 лв. за монтирането на скелето. А варненски строителни фирми и граждани, с подкрепата на Българското национално радио, подемат национална дарителска кампания с доброволни средства да се почисти фасадата на митрополитската катедрала, тъй като няма предвидени средства за това. Целта на кампанията /информация, за която е публикувана и на сайта на БНР/ е да се събере сумата от 30 000 лева. Това ще допълни вече събраните дарения от авторитетни граждански организации и водещи фирми от Варна и региона до общия необходим бюджет от 150 000 лв. за почистване и запечатване на фасадата на катедралния храм „Св. Успение Богородично“.

Още две благородни инициативи - на жителите на антоновското село Ставрек /област Търговище/ и на еленското село Палици, привлякоха вниманието ми и заради тревненската следа в тези достолепни градежи. Кампанията за набиране на средства за цялостен ремонт на църквата "Възнесение Господне" в с. Ставрек стартира преди година. За целта са необходими около 100 000 лв. Разкрита е и банкова сметка, а повече за това богоугодно дело може да прочетете на сайта - dobrotoliubie.com. Църквата е строена през 1920 г., видно от надпис на една от стените. Преди около пет години е извършена частична подмяна на покривната конструкция, но днес тя има нужда от цялостен ремонт. Покривът тече, водата руши мазилката, подът също е увреден. Влагата може да нанесе сериозни щети на иконите и иконостаса. Църквата била издигната изцяло с дарения. Дарено е и мястото на градежа, днес в центъра на Стеврек. Първият свещеник в храма е Иван Христов Парашкевов, който ръководи строителството на божията обител. По сведения на местни жители иконостасът в църквата бил дело на сина на свещ. Парашкевов – Руси Попиванов. Но според сведения от проф. Асен Василиев и сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, иконостасът и владишкият трон в храма са дело на именития тревненски резбар Иван Н. Касев /р. 1881 г./, син на резбаря Никола Касев, от тревненското село Генчовци. Всички икони в храма са дарени от жители на селото и околните села и махали.

Жителите на село Палици също набират средства за спешен ремонт на църквата „Св. Василий Велики“. Както разбираме от информацията на сайта dobrotoliubie.com, ремонтните дейности не търпят отлагане, тъй като течовете рушат стенописите, а влагата „нанася непоправими щети“ на вътрешната уредба на църквата. За ремонта на покрива ще са необходими близо 14 000 лв.

Първият храм в Палици бил построен преди 140 години, изцяло от дърво, но рухнал след  4-5 години. Църковното настоятелство със специален акт от септември 1895 г. постановява да започне подготовка за построяването на нова църква. За целта, както е записано в Летописната книга на храма, всеки жител на Палишката енория бил задължен да превози по десет шейни с камъни, необходими за строежа. Църквата е осветена на 8 ноември 1889 г. от Търновския митрополит Климент. Голямата заслуга за съграждането й е на свещеник Стоян Дюлгяров от Палици.

По сведения от книгата „Храмовете в Еленската духовна околия“ /2002 г./, дело на краеведите Васил Славов, Христо Медникаров и Петко Петков, иконостасът в църквата бил правен на „етапи“. Дървената му конструкция била изградена непосредствено след построяването на храма. Резбата, правена през 1934 г., е дело на еленчанина Георги Киров. А част от иконите, рисувани през 1881 г., за стария храм, са на тревненските зографи – А. Цонюв /б.м. Ангел Цонюв Захариев/, р. 1818 г. и Митю Цонев Симеонов /1852-1930 г./.

И не, че и покрай нас няма достатъчно тъжни образци на забвение, апатия и безхаберие, които също имат нужда от спешна помощ и закрила… Има ги. Достатъчно е да се разходим до близките селца или дори по улиците на Трявна… И все пак, надежда има. Докато я има вярата. Докато е жив Духа. И докато ги има „лудите“, чието родолюбие не се калява в механите, на стадионите и по площадите…

 

Галина Иванова

Варненската катедрала "Св. Успение Богородично"

Църквата "Възнесение Господне" в с. Ставрек

Из интериора на храма в с. Ставрек

Църквата "Св. Василий Велики" в с. Палици