Тревненски бУдил: Тревненските дюлгери и „техните“ часовникови кули. Факти и хипотези

Данните за наличието на часовникова кула у нас датират още от 1611 г., пише в книгата си „Часовниковите кули в България“ (2014 г.), операторът Ивайло Иванов. Сведенията са на чужди пътешественици, които по онова време посетили Пловдив, където на едно от тепетата му, се издигала кула с часовник… По-голяма част от първите часовниковите кули у нас отмервали времето, посредством ударите на камбана, нямали циферблати. А в Западна Европа часовниковите кули вече били навлезли в бита на хората. Главната причина за появата им у нас, според И. Иванов, е свързана с развитието на търговията и занаятите. Често средствата за градежа им, дело на наши майстори, давали турските управници. Подобно сведение има и за строежа на Часовниковата кула в Трявна /1814 г./ - средствата за построяването и „снабдяването“ й с часовник дал Физи – ага.

Строителството на часовникови кули в България продължило и през целия ХІХ век. „За сериозната необходимост в населеното място да има градски часовник говори фактът, че макар и разрушавани от пожари, старост или други причини, кулите са преизграждани отново“, пише още И. Иванов.

Според съставителите на сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, твърде вероятно е, тревненски майстори да са построили часовниковите кули в градовете – Етрополе, Берковица, Свищов, Дряново, Елена и Габрово. Разбира се, тази хипотеза е предмет на евентуални бъдещи изследвания и проучвания, въпреки оскъдните документални сведения и извори.

Най-старата от изброените по-горе кули и една от най-старите у нас, се намира в Етрополе. Тя била построена през 1710 г. от „майстор Тодор“. Изградена е от речен камък и бигор (вид варовикова скала), а височината й е 20 м. Първоначално служела като наблюдателна и отбранителна кула, което личи и от начина, по който била построена и оставените отвори (мазгали) на трите и́ страни.

Кулата в Берковица била строена между 1762-1764 г., височината й е 21.24 м. Върхът й е увенчан с островръха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре била поставена метална „емблема“ - полумесец и знаме, а върху нея през декември 1877 г. руски войник привързал бронзов кръст в знак на победата над Турция.

Високата 23,50 м. часовниковата кула в Свищов, била строена през 1763 г. Нейната история е „запечатана“ върху две каменни плочи с арабски надписи, вградени в кулата. Тя била възстановена през 1859 г., след пълното й разрушаване, от „майстор Богдан“. Според арх. Н. Тулешков, който датира възстановяването й през 1860 г., кулата е дело на тревненеца Уста Богдан, за когото не се знае почти нищо друго, но според арх. Тулешков, той работил с Уста Генчо Кънев на строежа на казармите в Свищов между 1853-1854 г.

Часовниковата кула в съседно Дряново била построена през 1778 г. Няма сведения за първия й часовников механизъм, тъй като през 1883 г. той бил заменен с нов, изработен в Трявна, от майсторите Генчо Колев и Христо Василев. С течение на времето по кулата се появили пукнатини, но спасителна реставрация така и не била извършена. През 1945 г. тя била съборена и възстановена чак през 1984 г. и то с оригиналния си часовников механизъм.

По официални сведения, часовниковата кула в Елена била изградена през 1812 г. от „неизвестен еленски майстор“. Часовниковият механизъм и камбанката били купени от Фейзи ага, търговски акнин, „за хаир“. Кулата била основно ремонтирана през 1857-1858 г., след като се саморазрушила в горната си част, от известния еленски майстор Цончо Устабаши. Покривът й е конусовиден, обшит с медна ламарина и завършва с шип с четири оловни топки и полумесец. Всяка част е увенчана със самостоятелен корниз. През 1953 г. кулата била основно ремонтирана от еленски майстори.

Накратко споменаваме и за строежа на Часовниковата кула в Трявна /1814 г./, висока 21.15 м., тъй като в групата вече имаше детайлна публикация по темата. През 1815 г. бил поставен и механизма – първоначално без циферблат и стрелки. На камбаната на часовниковия механизъм са изписани имената на майсторите Къню и Геню Радославови от Габрово. Тезисно ще отбележа и легендата за построяването на кулата, според която тревненки трябвало да се откажат да носят своя накит за глава сокай… Името на главния майстор, построил символа на Трявна, не е запазено за поколенията. Летописецът поп Йовчо споменава само годината на построяването му - 1814 г., без да уточни чие дело е той. Според съставителите на сборника „Тревненска художествена школа“, а и според други изследователи, тя била изградена от тревненски майстори. Споменават се имената на Димитър Ошанеца, Димитър Сергюв и др. Арх. Н. Тулешков застава зад тезата, че кулата в Трявна е дело на Уста Деню Нейков /вт. половина на 19 в. – ок. 1850 г./, родом от колиби Джуровци на дряновското с. Пърша, който през 1819 г., възстановил и старата църква „Св. Архангел Михаил“ /XVIII в./, опожарена при голямото кърджалийското нападение над Трявна от 1798 г. Но има и други сведения, за които споменава и резбаря – краевед Цаньо Антонов, а именно, че майстори - арнаути издигнали часовниковата ни кула.

Габровската часовникова кула, висока 27,7 м., била построена през 1835 г., само за 6 месеца, с „доброволния труд на населението“ и „пари от габровския еснаф“. За да се получи разрешение за нейното построяване, майсторите „сложили“ на върха й полумесец. През 1920 г. той бил повреден от гръмотевица. Кулата била реставрирана през 1965-1967 г., а през 80-те години на миналия век - и часовниковият й механизъм. На южната страна, в основата на кулата, е запазен надпис на османотурски език, останал от часовниковата кула от 1811 г.

Часовниковата кула в Карнобат, висока 23,45 м., била изградена в средата на 19 век от тревненски дюлгери по „нареждане“ на Ахпааза бей. Предполага се, че през пролетта на 1841 г. тя била напълно завършена. Часовниковият механизъм бил дело на габровски майстор. Камбаната била закупена от Румъния. През 40-те години на миналия век часовниковият механизъм бил „разбит“ и предаден за вторични суровини. През 1983 г. карнобатският майстор на кулни часовници Димитър Тодоров възстановил часовниковия механизъм.

Кулата с часовника в Разград, с височина 26,15 м., била построена през 1864 г. от уста Тодор Тончев от дряновското село Дурча по „нареждане“ на русенския валия Мидхат паша. Преди нея, на същото място, се издигала кула от 1764 г., която била строена по времето на разградския феодал Ибрахим паша. Мидхат паша наредил да се събори старата кула и да се построи нова. По неразчетения надпис на унгарски върху камбаната, се предполага, че тя била донесена от Унгария по време на Австро-турската война. През 1998 г. кулата е реставрирана.

Подготви

Галина Иванова