Любопитни сведения за Часовниковата кула в Търново

Някога, на мястото на бившата Окръжна сметна палата в Търново, по-късно Окръжен съвет, която се намира в близост до хълма Царевец и днес тъне в разруха, се издигала Часовникова кула. Тя била строена през 1872 г. от... Уста Генчо Кънев от Трявна /по сведения на арх. Н. Тулешков/. За подобен негов градеж не съобщава дори синът му Дабко Устагенчев, нито проф. Асен Василиев, нито пък е отбелязан в списъка с постройките на майстора, изготвен от първия директор на музея в Трявна - Кънчо Пенчев, няма го и в сборника "Тревненска художествена школа" /1985 г./, нито се споменава в единствената книга за Уста Генчо, чийто автор е арх. Н. Тулешков и колежката му арх. Маргарита Коева /“Първомайстор Генчо Кънев“, 1987 г./...

Колкото до сградата на бившата Окръжна сметна палата, тя била построена през 1911 г. на мястото на Сарашката джамия по проект на арх. Георги Козаров. Била предвидена за административен център на Търново, след като бившия турски конак, в който се помещавала Общината, изгорял по време на големия пожар от 1906 г. Сградата е и първата обществена постройка в Търново със собствено отопление. На фронтона й бил монтиран часовника от старата часовникова кула, която се издигала на същия площад преди това. След земетресението от 1913 г. часовникът пада и след това не е бил възстановен...

В хода на проучванията, покрай тази интересна и прелюбопитна история, попаднах на статията на Тодорка Драганова – „Търново през XIX в. (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки), публикувана в т. 5/1972 г. на тогавашния Окръжен исторически музей в Търново, където пише буквално следното: „Североизточно от Сарашката джамия /в Търново/ се издигала българската кула-часовник, която отмервала времето за работа на еснафите. Построена била през 1872 г. от Уста Генчо от с. Генчовци, Тревненско. От същия майстор е и часовникът на кулата, който и досега е запазен, поставен на църквата в с. Средни колиби. Часовниковата кула била съборена през 1892 г.“.

Продължава да ме занимава въпросът, защо дори Дабко, синът на Уста Генчо, не е споменал този факт в ръкописите си за творческата биография на своя баща. Още по-странно звучи и сведението, че Първомайсторът от Трявна е и „майсторът на часовника“ на кулата. Интересна е и информацията от сборника, че той бил монтиран на църквата „Св. Димитър“ в еленското село Средни колиби. До сега имаше разнопосочни сведения и по тази тема. Така например, както вече стана дума, часовникът бил монтиран на фронтона на бившата Окръжна сметна палата в Търново, построена през 1911 г. на мястото на Сарашката джамия. Според друго сведение, часовниковият механизъм бил пренесен в църквата „Св. Никола“. Къде всъщност е бил монтиран „часовника“ от кулата на Уста Генчо и дали е запазен и до днес, след като през 1972 г. е бил на фасадата на църквата „Св. Димитър“ в Средни колиби, е още по-интересно да разберем…

Колкото до въпросния храм, той бил построен на мястото на стара църква на името на Св. Димитър /1840 г./ през 1894 г. или през 1901 г. А майсторът на този по-късен градеж, според сборника „Тревненска художествена школа“, е Уста Георги Колев Георгиев /1843(44)-1926 г./, родом от тревненските колиби Добревци, който в последните години от живота си се преселва в златаришкото Горско Ново село. Според някои изследователи той бил ученик на Уста Колю Фичето.

 

Галина Иванова

Търново, гравюра от Феликс Каниц, 1872 г.,
на която се вижда и снагата на Часовниковата кула

Църквата "Св. Димитър" в с. Средни колиби