Самодивите от Тревненския балкан

Самодивите са млади жени, предимно моми с дълги руси коси, с черни очи и много хубави. Под мишниците си имат малки крилца и могат да летят. Полетът им е лек като полъх. Облечени са в бели ризи, препасани със самодивски колан и самодивски венец на главата. В тези три неща се крие самодивската сила. Ако някой им ги вземе или само едно от тях, те стават безсилни и се подчиняват. Затова те се пазят много, някой да не им ги вземе.

Самодивската риза се тъче и шие само от тях. Прави се от самодивско платно, тъкано от самодивски лен и съшита със самодивски бели конци. По нея няма шевици и шарки, защото я обезсилват. Шарен е само самодивския колан. Той е с цветовете на зуната (небесната дъга). Всяка самодива сама си плете своя самодивски венец от самодивски билки. Когато го свива, пее специални самодивски песни.

Те идват тук само от Благовещение до Обсичане. През другото време живеят някъде на края на света в самодивското село. Там никой не може да отиде, освен свраките, защото те им вършеят смила. Когато дойдат тук се настаняват по полянките край реките, изворите, кладенците, езерата или под големи дървета. Затова те се наричат самодивски. Там слагат самодивската си трапеза, ядат пият и се веселят. Тя е невидима за хората и ако някой мине през нея, те се ядосват много, сбъхтват го и той се разболява от самодивската болест. За такъв човек казват, че “минал през самодивска трапеза”, “нагазил през самодивско място”, “стъпил на (в) “самодивско”.

Самодивите много обичат да пеят, да играят хоро и да се къпят. Там, където играят се нарича самодивско хорище (хоро). То е кръг на поляната с диаметър от два до четири метра. Очертанията му са от по-тъмна трева или от поникнали в кръг дребни гъби. Когато хората видят такива хорища, казват: “Тук снощи са играли самодивите”. През самодивско хорище не се минава, вътре не се стъпва, че ще те сбъхтат или нагазят самодивите и ще се поболееш от самодивската болест.

Във всяко селище се разказват множество случаи за дочути самодивски сватби. Само някои хора могат да ги чуват, а още по- малко да ги виждат. В потайното време на нощта се чуват свирни и песни “като на сватба”. Свирят със зурни, тъпани и гъдулки, чуват се и сватбарските викания иху-у-у, иха-а-а-а, дори се дочува как колелетата на сватбарските коли трополят по калдъръмите. Виделите на яве самодивска сватба я описват “също като истинска”: със сватбарите, със сватовете, с музиката, с кума и кумицата, с даровете, с трапезите, с всичките му салтанати. В самодивското сватбено шествие липсва само младоженеца. В самодивска сватба никой не е виждал да има младоженец. Очевидците винаги са поканени на тази сватба, ядат, пият и ги даряват. Накрая ги изпращат (или си тръгват) с пълна бъклица с вино. Когато пропеят първи петли или като си тръгнат към къщи се озовават покачени на дърво, на скала, на непознато или далечно място, а в ръцете си вместо бъклица, държат конски череп, някой пън, камък или нещо друго. Самодивските дарове, вместо пешкир, кърпа и риза, се оказват някой скъсан парцал, съдран и мръсен чувал или нещо, незнайно как попаднало.

Любимо занимание на самодивите е да се къпят във вировете, в реките и езерцата. Събличат се голи и оставят ризите, коланите и венците си на брега. Само тогава могат да им се откраднат и така да им се отнема силата. Те стават зависими и покорни и могат да се задомят с някой мъж и да родят деца. Това става против волята им и те непрекъснато гледат да си възвърнат отново откраднатото. Щом го получат, избягват от мъжовата си къща и се завръщат при другите самодиви. Така казва и една народна песен:

 

“Пасал е Стоян шилета

пу Ирин-Пирин планина,

пу високите мугили.

Валум ги Стуян наваля,

на студенити езера,

студена вуда да пият.

Чи там си Стуян намери

три муми, три самодиви.

Трите са голи къпяха.

Дебнум ги Стуян издебна,

чи им зе Стуян роклити,

роклити и пристилкити.

Едната му са молеши:

- Дай ми Стуене роклиту,

роклиту и пристилкътъ,

и зилен кулан ду мисци.

Ни и дади Стуян роклиту,

роклиту и пристилкътъ

и зилен кулан ду мисци.

Ами я у тях заведи.

Гудина са съ водили,

мъшку съ дите намери.

Тъ чи и Стуян думъши:

- Я да ми, Радке, пуиграш

самодивскити игрилки.

Радкъ Стуяну думаши:

- Дай ми, Стуене, роклиту,

роклиту и пристилкътъ,

и зилен кулан ду мишци.

Язи ша да ти пуиграя

самодивскити игрилки.

Дади и Стуян роклиту,

роклиту и пристилкътъ,

и зилен кулан ду мисци.

Къту си рокли ублечи,

роклиту и пристилкътъ,

и зилен кулан ду мисци,

къту си Радка заигра

самудивскити игрилки,

чи съ наляву завърте

надясну да са извие,

чи из куминя изфръкна,

чи е на плочата стъпила,

и на Стуяна думала:

- Стуене, либе, Стуене,

чи нали знаеш, Стуене,

самудива къща не държи,

самудива деца ни рани”.

(Тревненско)

 

Самодивите могат да залюбят някой мъж, най-често ерген. Той ходи замислен, угрижен, бледнее и често се разболява. Страни от хората, не ходи по седенки и хора, избягва момите. Остава стар ерген. За да се излекува от самодивската любов трябва да бъде лекуван с поливки и самодивски билки разделни.

Самодивите винаги са няколко и живеят на групичка. Обиталищата им са в близост до хората. Подобни на тях са самовилите (вилите), но те обитават дълбоките гори и живеят самостоятелно, много рядко по три. Въоръжени са с лък и стрели и яздят елен. Те са ловджийки и командват горите и животните. Най-високо в планината живеят юдите. Xодят самостоятелно и са много юначни жени. Могат да се борят и да надвият и най-силните юнаци.

 

Доц. д-р Ангел Гоев

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.

* Снимката е илюстративна