„Ако Бродски спечели изборите, на драго сърце бих обръснал остатъка от косми на главата си“

След Освобождението, както и сега, със създаването на многопартийната система, се всяват враждата, личните нападки и хулите между политическите опоненти. „С течение на времето гражданите се опартизаниха и населението се раздели на два лагера, които не се търпяха един друг и живееха с омраза помежду си“ – пише за тревненци учителят Никола Чушков.

Отначало в младата българска държава политическите партии са само две – консервативна русофилска и либерална с прозападна ориентация. В Трявна начело на консерваторите застава Георги Стойчев – адвокат, преди Освобождението емигрант в Румъния, с известни заслуги към национално-освободителното движение, член на БЦБО. Лидер на либералите става Марко Попкоев , син на поп Кою Витанов.

През 1887 г. привържениците на Стефан Стамболов се отделят от либералната партия и полагат началото на народнолибералната партия – стамболовисти. Тревненските либерали вземат активно участие в събитията през 1881 г. – борбите, свързани с извънредните пълномощия на княз Александър Батемберг, със суспендирането на Търновската конституция и с консерваторите. В писмото си от 22 април 1888 г. до Стамболов неговите тревненски съпартийци му напомнят за това бурно време: „Прокарвахме идеи, събирахме се на митинги в Търново, затваряни бяхме и др.“.

В предизборните борби и особено в навечерието на изборите в Трявна използват и натиска на тълпи, на въоръжени военни, Георги Стойчев, съвместно с търновския мирови съдия К. Попов, „сегиз-тогиз“ организира демонстрации с по стотина свидетели от делата, които водят и запасни офицери против политическите си противници.

През лятото на 1888 г., тревненският околийски началник Бояджиев започва гонения срещу привържениците на народно-либералната партия. Не остават назад и стамболовистите. Те искат Стамболов да премести Бояджиев на друго място и да го замени с Проликов от Кесарево. По време на изборите за народни представители в началото на 1889 г., изпращат една рота, която „да поддържа порядъка“. Въпреки това, въпреки голямата предизборна активност, стамболовистите не спечелват изборите. За депутат на Петото Обикновено Народно събрание е избран кандидата на опозицията Пенчо Шиваров.

Панайот Славков – един от лидерите на народнолибералната партия във Велико Търново убеждава Стамболов да поддържа кандидатурата в допълнителните избори през 1889 г. не на Никола Водски, а на тревненския кмет и член на Окръжния комитет Стефан Попов. Той пише на всемогъщия политик и държавник: „На Водски кандидатурата е немислима. Той е известен в последно време, както е известен Тенардие в романа на Виктор Юго. И ако той сполучи при всичката подкрепа, която можем да му я дадем оттук с 25 гласа да бъдат за него, на драго сърце бих обръснал остатъка от космите, които имам по главата си“.

Своето предложение Славков съгласува с „Тихоловци“ – така търновци наричат съпартийците си народнолиберали от Трявна. Стефан Попов е избран за народен представител на Тревненска околия.

Нечестните средства в партизанските борби продължават и след изборите. С цел да бъде оплют и компрометиран Попов, негов политически противник от Трявна, се опитва да го представи пред пресата и пред В. Радославов, като радославист.

Търновският народнолиберал Захари Градинаров препоръчва на Стамболов да се намеси в предотвратяване на безредици в окръга преди и по време на изборите през 1888 г. и да интернира Георги Стойчев.

„За това мисля, че много добре би било ако Стойчев да се изпрати на разходка към Голямо Конаре, днес гр. Съединение“.

За всичко това научаваме от писмата на тревненските и търновските членове и симпатизанти на народнолибералната партия до Стефан Стамболов. Те са писани през 1888-1889 г. и се съхраняват в архива на БАН. В тези писма проличава и стремежът на тревненци и търновци да покажат колко са близки, верни и предани на своя партиен водач.

 

Катя Николова

в. „Тревненска седмица“, бр. 37/2001 г.

Георги Стойчев

Марко Попкоев Витанов