Кратки сведения за селата Йовчевци, Белчевци и Радневци

Според летописа на поп Койчо селата Йовчевци, Белчевци и Радневци имат общ произход. Техни основатели били трима братя – Белчо, Радни и Йовчо. Те пристигнали от севлиевското село Ловни дол и се заселили в долината на три различни планински потока, отделени един от друг чрез хълмове и възвишения.

Село Йовчевци било разделено на две махали: Долни и Горни Йовчевци. Горната била сформирана от четири къщи, в които през 1982 г. живеели петима души, а в Долната, по същото време, имало седем къщи с трима жители. Всяка махала си имала отделно гробище и отделна чешма.

Селото носи името на първия си заселник – дядо Йовчо, най-големият от тримата братя, дошли от Ловни дол.

По известните фамилии в Йовчевци са: Скурета /поради факта, че къщата им се намирала сред гората, отделена от останалите/; Хитрите /винаги хитрували, не търпели чуждо мнение, все те знаели повече от другите/; Костадиновците /все гледали нещо чуждо да присвоят/; Щръковите /къщата им се намирала на високо място, кацнала на хълма, като щъркелово гнездо/; Котките /тихи, кротки, общителни хора/; Малаците /едри и силни балканджии, които работели, като малачки /биволи//; Мишоците /вършели скришом своята работа и винаги се криели, да не ги видят съседите/.

В местността „Йовчевски рът“, където минавал пътя от Стражарска китка през Йовчевци за Вонеща вода имало две могили, които, според преданията на местните, били турски бивак и там имало часова охрана.

След 9 септември 1944 г. могилите били разорани с трактор от Ганчо Станев от Белчевци и Ненко Десков от Йовчевци. По думите им открили само парчета от керамични съдове и дървени въглища.

Там където Йовчевското и Дамяновското дере се събират по дефилето към с. Вонеща вода, били разположени 8 воденички– караджейки, които в началото на 80-те години на миналия век, били вече в руини. Те били собственост на Стоян Денев, Деско Малчев, дядо Дончо, братя Дамянови, Кольо Джамбаза, братя Чакръкджиеви и др. Последните имали две воденици, конструирани така, че водата, излизайки от едната да влиза в другата. Освен това братята изработвали и дървени чекръци, които продавали в Цариград.

Най-възрастният жител на Йовчевци бил Малчо Десков, починал на 96 години. По спомени на внука му Ненко, дядо Малчо се хранел с дървена лъжица и никога не давал да я мият. „Когато се нахранеше, мушваше лъжицата в пепелта на огнището, овалваше я в пепелта, ступваше я и я закачаше на гредата над огнището“ – допълва още той.

В началото на 80-те години на миналия век, село Белчевци имало 10 къщи и двама постоянни жители – дядо Иван /75 г./ и баба Цана /72 г./. То било кръстено на първия си заселник дядо Белчо, брат на дядо Йовчо и дядо Радни, основателите на Йовчевци и Радневци. Селището било разделено на две махали, разположени от двете страни на Белчевското дере. Всяка махала имала по две гробища и две чешми. Жителите на селото били миролюбиви хора, честни и солидарни помежду си. Възникналите помежду им недоразумения, решавали по мирен път. По известни фамилии били: Станеви, Деневи, Ганеви, Калчеви, Джабили, Черните, Колю Бързака.

Джабилите били „джанабет хора“ /лоши/, капризни, със сприхав характер, а черните били мургави и чернокоси.

В с. Белчевци бил роден Георги Петров Комитата, единственият завърнал се жив опълченец в района, който доживял до 86 години.
И за това село, както и за останалите от Фъревския район се разказват много легенди и предания за закопано злато, обект на търсенията на иманярите през годините.

Основоположник на село Радневци бил най-малкият от тримата братя от Ловни дол. През 1982 г. селото наброявало 4 къщи и 4 жители. То се намирало на около 2 км. от Вонеща вода в посока север. Поради близостта си до това село и чувствителното намаляване на броя на населението му, от 1975 г. Радневци било присъединено към Вонеща вода.

На север от Белчевци и Радневци се намира местността „Хайдушко кладенче“, за която се носи предание, че била хайдушко сборище. Предвид факта, че в района действала четата на Филип Тотю, може да се предполага, че то почива върху реални факти. А и първата съпруга на юначния хайдутин била от Радневци. Казвала се Минка и двамата имали син Тодор /* Бел. Г.И. Тази история вече бе публикувана в групата и можете да я откриете по ключова дума в търсачката/.

 

 

Ирина Каменкина

Из „Краеведски сборник“ на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, 1989 г.