Физическият образ на Уста Генчо Кънев

Известна е обширната строителна дейност на Уста Генчо Кънев. През 1869 г., когато той ръководи строежа на църквата „Св. Архангел“ в гр. Калофер, се сприятелява с Антон Гешев Станишев, резбар от Крушево, основоположник на Калоферската резбарска подшкола и с фотографа Панайот Бацов. При него, за пръв път в живота си, Уста Генчо Кънев се снима с фес на главата и в празнично облекло. Тази снимка, от по-ранната му възраст е в неизвестност, а и други снимки не са открити до сега /1979 г./

В еднотомната „Българска енциклопедия“ (1936 г.) съставена от братя Данчови (стр. 1575) е публикуван портрет на Уста Генчо Кънев от художника Минчо Никифоров (Снимка №1). През същата (1936 г.) излиза и „Трем на българското възраждане“ от художника проф. Асен Василиев, в който (на стр. 56) е публикуван също портрет на Уста Генчо Кънев (Снимка №2).

По сведения на Дабко Уста Генчев, тия портрети са рисувани от фотографска снимка. Същите не си схождат напълно.

Едва ли тревненци пък и много архитекти, изкуствоведи и други са знаели за тях. Когато в Трявна постъпва учител в Държавното столаро-резбарско училище художникът-декоратор Димитър Друмев, той започва една поредица от портрети на бележити тревненци-възрожденци. През 1937 г. той рисува от групова снимка (от трима души) портрет и на Уста Генчо Кънев. Бончо Колев, кожухаря, един от най-старите тревненци тогава, му посочва кой от тримата е Уста Генчо Кънев, с когото лично се познавал.

В 1939 г. Друмев помества в кн. „Занаят и приложно изкуство“, а през 1941 г. и в „Общински вестник Трявна“ (бр. 154) рисуваният от него портрет на Уста Генчо, който портрет, както и фотографската снимка, започват да се ползват за публикации в книги, вестници, експозиции и др. (Снимка №3)

На 4 декември 1961 г. Стефан Николов Станчев от Трявна подарява на Музея за резбарско и зографско изкуство една фотографска снимка на братята Пенчо, Тодор и Илия Димитрови, правена в Букурещ през 1866 г. По тази снимка се установява, че досега образът на Илия Шиваров (учителствал в Трявна от 1868 до 1872 г.) погрешно се е смятал за образ на големия наш самоук архитект Уста Генчо Кънев (Снимка №4).

Между образите на Уста Генчо и Илия Шиваров е имало  известна прилика, но по облеклото те са се различавали и именно по него би могло да се види очебийната разлика.

Уста Генчо се е обличал с тъничка тревненска селска носия, носел е на главата си зиме и лете калпак, облечен със салтамарка и гащи от домашен шаяк. Понеже по природа бил пълен, наричали го още – шишкавия.

Смятам, че не е безинтересно да спомена и това, че през м. юли т.г. /1979 г./ на периодичната агитационна експозиция в подлеза на ЦУМ, организаторите на същата – Политехническият музей – София, излагат снимката на братя Шиварови от Трявна и невярно посочват със стрелка правият във военна униформа и с пушка – Пенчо Шиваров – за Уста Генчо Кънев?! Коментарите са излишни.

От изложеното до тук може да се приеме, че най-достоверният портрет на Уста Генчо Кънев е тоя, рисуван от художника Асен Василиев от оригинална снимка (вероятно тази, правена в Калофер през 1869 г. от фотографа Панайот Бацов) и публикувана в „Трем на българското възраждане“. За тази стара, овехтяла снимка, художникът и сега си спомня, макар и смътно.

Когато Дабко Уста Генчев вижда портрета на баща си в „Трем на българското възраждане“, той се среща с художника Василиев и му изказва благодарност за сполучливия портрет. Тази оценка е меродавна, защото не друг, а синът най-добре познава баща си!

За да не се допускат повече грешки, целесъобразно е да се направи нов портрет на Уста Генчо Кънев от художник – портретист, чрез уговаряне или конкурс, като се вземат под внимание изложените тук данни. Приет от комисия, този портрет следва да се утвърди като действителен и се популяризира.

Това ще бъде израз на признателност към талантливия самоук архитект – Уста Генчо Кънев, към неговото голямо строително изкуство.

 

Кънчо Пенчев

в. „Тревненски зов“, 16.11.1979 г.

Снимка № 1

Снимка № 2

Снимка № 3

Снимка № 4