„Любите друг друга и помяните меня грешнаго раба Божия Пандурскаго!“

Така започва един от най-известните Ботеви фейлетони ”Послания от небето”. Написан е под формата на писма, изпращани от ”оня свят” от наскоро починалия и популярен сред емигрантите хъш Недялко Пандурски. Те са публикувани в осем поредни броя на в.”Независимост” през 1874 г.

Роден през 1843 г. и закърмен от атмосферата на селище като Трявна, Недялко Пандурски посвещава целия си живот на революционното дело. Започва учението си при даскал Петко Славейков, след което става помощник на баща си Димитър Пандурски, един от видните тревненски казаси. Буден и любознателен по природа, но и доста буен, младежът напуска Трявна. Установява се първоначално в Русе, където се е преселило семейството на сестра му Гана Пандурска, майката на революционера Ангел Кънчев. Попаднал в средата на патриотично настроената русенска младеж, Н. Пандурски решава да се прехвърли във Влашко. Там се занимава с търговия и обикаля румънските градове, където се подвизават българските емигранти. В Браила е един от редовните посетители на кръчмата на Странджата, а в печатницата на Димитър Паничков се запознава с Христо Ботев. По-късно в Букурещ се сприятелява с Любен Каравелов. През 1871 и 1872 г. сам поема издаването и разпространението на  неговите повести ”Войвода” и „Българи от старо време”.

Истинската народополезна дейност на Н. Пандурски започва с издаването на литографии с историко-революционно съдържание. Първите от тях издава в сътрудничество с художника А. С. Клипарски през 1867-1868 г. По- късно чрез Хр. Ботев се запознава с полския художник – емигрант Хенрих Дембицки, с когото се споразумява да му работи литографии със сюжети от българската история. Тях той издава през периода 1869-1874 г. със средствата на Димитър Горов. В статията си ”Българските картини”, поместена във в.”Свобода” през 1871 г., Л. Каравелов дава висока оценка на литографираните творби. А литографията” Симеон Велики влиза в Цариград” определя като” най-първата оригинална картина, която имат днес българите”. Последната, отпечатана и подписана от издателя е литографията „Самоубийството на Ангел Кънчев”. Литографическите картини на Н. Пандурски стават изключително популярни. Сам, като истински апостол, той ги разпространява из села и градове, пуска обявления във вестниците „Свобода” и „Независимост”. Бедните и родолюбиви българи във Влашко ги купуват и окачват в къщите си до иконостасите, а богатите, забравили българския си произход, го посрещат с присмех и подигравки. Освен в Румъния те се разпространяват и в България. Самият Левски с интерес следи издаването им, оценявайки  ролята им  в революционната агитация.

Огромната популярност на разпространяваните от Н. Пандурски картини тревожи турските власти и през лятото на 1869 г. те правят  опит да го отвлекат от австрийския кораб ”Арпад” на път от Галац за Измаил. Подробности за събитието съобщава самият Пандурски в писмото си до в.”Народност” в Букурещ. Дописка от редактора на същия вестник публикува в.„Свобода”.

Повечето изследователи на хъша от Трявна, между които и Богомил Даскалов, го описват като чудак и преповтарят писаното за него от Захари Стоянов в ”Съчинения на Христо Ботйов”, издадени през 1888 г.:

”Той беше стар емигрант в Румъния, човек смешен и оригинален. Оригиналността му се състоеше в това, че ръстът му беше до минимум къс. Псуваше наляво и надясно кого где завърне, особено който се отказваше да му купува кадрите. Где седнеше и паднеше, все за народност говореше. Душата му бе да знае големите тайни, които се криеха от него по причина на сприхавия му характер...”

Н. Пандурски умира от туберкулоза на 28 юли 1874 г. в Букурещ. На погребението му идват всички български емигранти, начело с Каравелов и Ботев. Тъй като бил скаран с българската църква в Букурещ го погребали без свещеник, а на гроба му, под звуците на гайда, се извило кръшно хъшовско хоро. По-късно Ботев написва ”Послания от небето”, където излива своите саркастични слова, разказани уж от покойния Пандурски.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изсутво - Трявна      

 

Недялко Пандурски с майка си Иванка