Вата Даскалицата. Спомен за една тревненска учителка

Вата Тотева Икономова, наричана още Вата Даскалицата, е родена в Трявна на 22.03.1875г. в семейството на Рада и Тотю х. Икономови. Светото си кръщение получава в църквата „Св. Арх. Михаил” в Трявна от свещ. Димо Икономов, а нейна кръстница е първата й братовчедка Бона Калинчева.

Вата Тотева е потомка на две достолепни тревненски фамилии.

По бащина линия произхожда от рода на летописеца поп Йовчо. Баща й, Тотю х. Икономов, роден през 1830 г., е най- голямото дете в семейството на Пена и  Димо поп Алексов Икономов - учител, иконописец, свещеник в Габрово и Трявна. Редица  членове на семейство Икономови  носят титлата ”хаджия”, признак за авторитет, признание и значително материално състояние: „1858, януари 18 – изпроводихме хаджиите за Божи гроб-хаджи Димо и попадията и Никола, Иванчо и Мана”, е отбелязал в летописа си  поп Йовчо.

По препоръка на своя баща Димо, под формата на дневник Никола поп Димов Икономов описва преживяванията на семейството по време на това изключително събитие - посещението на Светите места край Йерусалим. То е озаглавено ”Моето пътуване за в Йерусалим, 1858, 13 ян. ”и представлява  великолепен образец на възрожденски поклоннически пътепис. Неговият оригинал  е  част от фонда на хаджи Никола хаджи п. Димов Икономов, който се съхранява в Български исторически архив на НБКМ – София.

От родословието, започнато от поп Йовчо, допълнено по-късно от неговия правнук Стефан Николов Стоянов и от инж. Захари Н. Захариев могат да се проследят връзките на рода с други известни тревненски фамилии - Витанови, Даскалови, Калинчеви, Райкови.  Двете сестри на Тотю Икономов са съпруги на фабрикантите Георги Тодоров Попов и Димитър Златев, основни акционери в първата текстилна фабрика в Трявна ”Св. Александър I”.

По майчина линия Вата Тотева произхожда от известната фамилия Райкови. Майка й Рада Райкова е дъщеря на тревненския чорбаджия Иванчо Райков и сестра на Ирина, съпругата на Петко Р. Славейков. Така тя се явява първа братовчедка на Пенчо Славейков и племенница на проф. Пенчо Николов Райков.

Вата получава добро за времето си образование. През периода 1890-1893 г. учи в Тревненското девическо трикласно училище, което завършва с отличен успех. През 1895 г. завършва Софийската девическа гимназия. По време на учението в София неин настойник е Иван Славейков. От наследството, оставено от дядо й - Иванчо Райков, той е трябвало да й  осигури издръжката  от 60 лв. на месец.

В 1895 г., Вата става и част от едно тъжно за България събитие, а именно – смъртта на Петко Славейков. В едно писмо, адресирано до нея от братовчедка и Тота Райкова с дата 19.VІІ. 1895 г. се изказва молбата на роднините в Трявна да научат повече подробности около траурното събитие: „Пиши ми подробно как испроводихте дяда Славейка...” В  цитираното писмо се изказва и тревогата на тревненци  относно съобщената от Пенчо Райков новина, че Вата същата година няма да бъде учителка. Факт е обаче, че  след завършване на гимназията тя започва работа в Бургаското девическо училище, а година по-късно, през 1897-1898 г. в Основното училище в Трявна. На следващата 1898-1899 г. е преназначена в същото с Удостоверение № 369, издадено от Еленската Училищна Инспекция на 22.03.1899 г. По-продължително Вата Тотева работи в с. Енчовци, където среща бъдещия си съпруг Райко Венков, също учител. През 1921 г. техният брак е прекратен с решение на Търновския Епархиален Духовен съвет.

През времето на учителстването си в с. Енчовци Вата прави опити да се прехвърли като учителка в друго населено място, най-вероятно отново да се върне в Трявна. В едно свое писмо Донка Славейкова й съобщава: „ ...казах на Рача той казва, че Христо не бил в добри отношения с Кръстева още отдавна време и надали ще може нещо да се направи. Рачо казва още че е по добре да си седиш на село, защото ако са промени този кабинет скоро (което е много вероятно) тебе ще та уволнят и после ще бъде мъчно да се намериш друго място....”.  За целта тя явно търси съдействие от братовчед си Христо Славейков, който по това време (1908-1910 г.)  е председател на ХІV ОНС. За съжаление обаче влошените личностни взаимоотношение между него и съпартиецът му от Демократическата партия -  тогавашния мин. на правосъдието Тодор Кръстев, не позволяват на Славейков да предприеме каквито и да е действия в тази посока. Това може и да е причина Вата Тотева дълго време да остане учителка в по-горе упоменатото село. През 1911 г. учителката е командирована в с. Павликени  поради  временното затваряне на училището в Енчовци. Колко време е работила там не е ясно, но десетина години по-късно тя отново се връща в  Енчовци за учебната 1917-1918 г. От там Тотева напуска по собствено желание и се установява в с. Ненковци. През 1920 г. тя пише Заявление от същото село, с което желае да й се издаде служебна бележка, удостоверяваща учителския й стаж в населеното място, като целта й  отново е комплектоване и подаване на документи за ново учителско място. 

Като учителка с дългогодишен стаж  В. Тотева е  член на Българския учителски съюз. Получава  множество вестници и списания, свързани с образованието и възпитанието на подрастващите. Сред запазените материали в личния й архив, съхраняван в Специализиран музей – Трявна, се среща и една много интересна пощенска карта, адресирана до нея от уредника на Архивния отдел на Народната библиотека Константин Мутафов. По думите на неговата дъщеря, актрисата Стоянка Мутафова, той е втори братовчед на Пенчо Славейков по бащина линия.

Като роднина на Славейкови, В. Тотева до края на живота си остава да живее в малката къща на Петко и Ирина Славейкови, намираща се на старинната улица. През 1923 г. в  отговор на свое запитване, свързано  най-вероятно с обявяването на Славейковата къща за народна старина, Константин Мутафов й отговаря : „Въпросът е отнесен до Народния музей да се разгледа от комитета за старините.... От роднините Сл. немай страх, ти си извади акт за владение и не се безпокой. При това тази работа едва ли ще се свърши през тази година, понеже в бюджета не е предвидена сума за тая цел...”. Къщата попада под закрилата на Закона за старините през 1926 г., а през 1960 г. Вата Тотева я завещава на своя роден град. Името й е записано в Златната книга на дарителите в Трявна.

 

Лидия Горанова

Ирина Димитрова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Вата Тотева, 1909 г.

На снимката - Вата Тотева (в средата) и Кина и Васил Резачеви,
които са живеели на квартира в Славейковата къща
през 50-те години на миналия век

Надгробният паметник на Вата Тотева - Даскалицата
в централния гробищен парк в Трявна