Богомил Даскалов – изследователят и сладкодумният разказвач на истории

Богомил Даскалов произхожда от прочутата Даскалова фамилия от Трявна. Негово и наше наследство е фамилната им къща, известна с двата си резбовани тавани, правени 1808 г., следствие на облог за майсторлък между калфа и майстор.

Фамилия Даскалови в Трявна е известна още от ХVII в., когато според автобиографията на Богомил Даскалов, в Трявна идват от Самоков техният родоначалник – Цоки, който заедно с братята  си  Христо и Захари зографисват църквата „Св. Арх. Михаил“. След като Цоки, покрай занаята си,  обучавал децата на по–видните тревненци, той бил наречен „даскал“ и от там фамилията получава името „Даскалови“. Всички членове на рода се ползват с авторитет и уважение сред съвременниците си. Богати, образовани и влиятелни хора, сред тях има чорбаджии, учители, търговци, има учени и дарители на черквата и училището в града. От рода Даскалови е и известния учен – археолог – д-р Христо Даскалов – откривател на Омуртаговата колона и колоната на „Иван Асен“ от църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, които успява да разчете и да публикува за пръв път.  

Бащата на Богомил Даскалов е известният тревненски учител Христо Даскалов, възпитаник на Петко Р. Славейков. Неговата учителска дейност го отвежда из много български селища като Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Велико Търново и Враца. Дейно участва в обществените, национално-освободителните и църковни  дела на всички места, където е пребивавал. Благодарение на своето чувство за историзъм, той оставя много богат архив, за учителстването си и живота си на местата, където е живял. Този архив днес се съхранява в НБКМ - БИА, ф. 129.

През времето, когато учителства във Враца, през 1876 г. на 17 март  се ражда и синът му Богомил Даскалов.

„Роден съм в една от килиите на Възнесенската църква, където квартирувал баща ми със семейството си дълги години 1873 -1879 г.  Едва съм станал на 2 месеца и избухва въстанието във Враца. Идва Ботев с четата си и бива убит на 20.05.1876 г…“. Семейството на Даскалов преживява кървавите събития по време на Априлското въстание във Враца. Бащата – Христо е арестуван и хвърлен в тъмница, което сам Христо Даскалов описва в автобиографията си. Майката и синът изживяват  нетърпеливият ужас в очакване завръщането на бащата в края на август 1876 г. „ Какво почувствах, когато ме посрещна жена ми на ръце с 4 месечния ми син Богомил, когото оставих на 40 дни. Какво  блаженство, какво радост, не мога описа…“. Богомил Даскалов помни също и идването на руските войски във Враца на 28 октомври 1878 г. По време на пребиваването на сем. Даскалови, там, са били също и тревненските зографи Венко Калчев и Йонко поп Димитров, които зографисват иконите в църквата „Св. Възнесение“. През 1880 г. семейството се връща в Трявна, от където Христо заминава да учителства в Оряхово, а Богомил заедно със сестра си и майка си остават в града.  Големият интерес на момчето към книгите датира  от ранна детска възраст. Неговата любознателност го кара да  любопитства из съдържанието на твърде богатата библиотека на баща му, съдържаща доста голям брой български, руски и няколко сръбски книги, Богомил, още преди да тръгне на училище вече е натрупал богата обща култура и детска представа за света, именно от книжките, които неговия баща – Христо му е донасял.  Прелиствайки и търсейки  техните илюстрации сам записва в автобиографията си: „… Аз изучавах света по няколкото картинки, които срещах из обширните текстове…“. През 1881 г. си  спомня и  погребението на революционера – хъш и съпруг на Иванка Горова (сестра на Ангел Кънчев) – Димитър Горов. За него описва в биографията си, че е починал в м. „Тепавици“ в къщата на поп Кою Витанов в Трявна.

През 1882 г. Б. Даскалов тръгва на училище, а говоренето на западнобългарски диалект затруднява общуването със съучениците му. Единственият приятел, за когото споменава че другарува е Костадин Венков. Пръв негов учител в Трявна е Иван Богданов Попов, известен в града като даскал Иван Куция, чийто ученик също  е и самият Пенчо Славейков. След като завършва първоначалното си образование в Трявна, Даскалов продължава обучението си в Габрово, Велико Търново и Видин, като се дипломира в Априловска гимназия. От 1894 г. последователно е учител в Трявна (1894 -1906 г.), Килифарево (1907 -1910 г.), Стражица ( 1906-1907 г.) и Враца (1911 -1912 г.), където го заварват Балканската война.  Мобилизацията за Първата световна война намира Богомил Даскалов като учител в с. Люта, Врачанско. По време на войната 1914 г.-1918 г. той е писар в 6-ти девизионен огнестрелен парк. Влиза в състава на Първа армия, която от Брягово, към Кула, Белоградчик Цариброд и Трън трябва да преодолее Сръбската отбрана по р. Дунав и границата с България, след което да се насочи и завладее Тимошко и Поморавието (Парачин, Алексинац и Ниш). Богомил Даскалов е в щаба на ротата. Като писар той описва местата, сраженията, както  придвижването и състоянието на българската  войска. Наред с разказите, в запазените му дневници, могат да се прочетат и неговите лични преживявания и емоции през военното време. През 1916 г. след като се връща от полагаемата си военна отпуска в Зайчар, той получава повишение в чин „старши подофицер”. Наред с това обаче му съобщават и новината, че следствие министерско постановление, учителите, навършили 40 г. не подлежат повече на мобилизация. От септември 1916 г. Богомил Даскалов получава директорското място в прогимназията в Зайчар.  Става също и председател на комисията по стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП).  В Зайчар, Богомил Даскалов прекарва две години и отдаден изцяло на работата си, той дори не успява да присъства на погребението на своя баща. Тръгва си последен от българските чиновници от Зайчар – болен от испански грип. Испанският грип е названието на световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят от 1918 до 1920 г. От нея загиват над 100 млн души. След едномесечно боледуване, в Трявна, Богомил Даскалов става прогимназиален учител по френски език и математика. През 1927 г., след 33-годишно учителстване се пенсионира, но продължава своята педагогическа дейност, в Столарското училище в града. Даскалов се изявява като виден общественик. Той е в ръководството на Читалище  „Напредък“. Пише пиеси, някои от които дори се поставят на тревненска сцена.  Дейността си като театрал, описва в спомените си „Аз и театъра“ през 1944 г.  Участва в първия оркестър в Трявна още през 1897 г., където свири на китара. Нотира и песни, по текстове на своя баща. 

Интересен момент от живота на Б. Даскалов е известността на фамилната къща още в началото на ХХ в., преди обявяването й за народна старина през 1927 г. Още през 1909 г. Богомил Даскалов.  посреща цар Фердинанд, заедно с царица Елеонора и  престолонаследникът княз Борис. 30 години по-късно, в 1938 г., цар Борис с царица Йоанна също посещават Даскаловата къща. Стопанинът, верен на своето чувство на историзъм през 1910 г. започва да води посетителска книга, в която вписва имената на своите гости, сред които са поети, писатели, министри, хора на изкуството и културата. Наред с имената на  Чудомир и съпругата му Мара Чорбаджийска, са вписани и Владимир Димитров – Майстора, Иван Вазов, Дора Габе и Боян Пенев, Ал. Малинов и Богдан Филов и още мн. др. известни българи. Поддържането на такава старина обаче, в един момент явно идва непосилно за учителя и той дори прави постъпки до председателя на Народното Събрание, Министерството на Народното Просвещение и до директора на Народния археологически музей за премахването й от списъка на старините, въпреки че самия той още 1923 г. полага усилия за обявяването й за музеен обект. Тези негови молби не са удовлетворени и къщата остава в грижата на собствениците й, а  през 60-те години и на Общината.

Бгомил Даскалов умира на 30.03.1944 г. след тежко и продължително боледуване от туберкулоза. Неговото име сред тревненци се отъждествява с всеотдайност и отговорност  към всеки поет от него ангажимент.

Най-голяма е заслугата му в областта на събирателската и изследователската му дейност, оставяйки ярка следа в културно-историческото минало на града. Сред съвременниците си и сред днешните изследователи не само в регионален, но и в национален мащаб, той е известен със заниманията си по археология, етнология, краезнание, езикознание, история, както и със своите интересни текстове, свързани с математика и физика. Б. Даскалов поставя началото на историческата библиотека „Трявна в миналото“ през 1927 г., издавайки множество брошури, касаещи историята на Трявна. Разнообразието от събрани документи, той публикува в издавания от него в. „Общински вестник Трявна“ и в. „Ехо от Трявна“. Сътрудничи на в. „Знаме“. Активно участва в дейността на ученическото дружество. Член на Учителския съюз, Земеделско – стопанската задруга и Туристическото дружество. Неоспорим е приносът му по отношение на обнародването на богатия архив на своя баща Христо Даскалов. Преписва и допълва неговата автобиография. В запазения богат архив на Богомил Даскалов се съхраняват документи, свързани с разнообразна проблематика, която е вълнувала вечно будният му изследователски ум:

1. Учебници и учебни програми и учители  не само за Трявна, но и за местата в които е учителствал.

2. Изследвания в областта на историята, правейки преписи на много документи, част от архива на баща си. Вписва сведения за Левски, Ангел Кънчев, Петко Славейков и др. известни хора. Издирва и оставя данни за занаятите и индустрията в Трявна, както за театралния и музикален живот в града до 20-30 г. на ХХ в. 

3. Материали в областта на математиката, физика и астрономия. Разработва различни теми в тези области, които през 1942 г. излизат в отделни брошури: „Гнилото в съвременната наука“.

4. В областта на Езикознанието - съставя речник на около 2 800 думи с тревненски говор, говорът у децата, прякори, думи и изрази от Тревненско, думи от българския език и народни изрази от България; Вписани са и текстове, касаещи характери описания на хора, взети от описания на животни. Събира пословици, притчи, легенди.

5. За народната медицина има записани някои заболявания и тяхното лечение с билки.

6. Кореспонденция на Б. Даскалов с видни личности – в .т.ч. Херминий и Карел Шкорпил.

7. Митология – в една своя тетрадка разглежда въпросите свързани с Българската митология и разсъждения по отношението на сътворението на света и човека.

8. Има тетрадки със записи на храна у хранене, характерни пособия и етични норми. Описани са различни растения и плодни дръвчета заедно с негови рисунки към тях.

9. Рисунки. Б. Даскалов се оказва доста добър художник. В архива му се съхраняват негови скици, рисунки не само на стари къщи и места от Трявна, но и от други места. – Враца, Килифарево. В отделните му тетрадки също се срещат илюстративни скици към описвания текст. Срещат се също и различни рисунки на  геометрични фигури и плетеници, които биха могли да са от полза на хората, изучаващи приложни изкуства. 

Богомил Даскалов е една изключително ерудирана личност. Той е историк, етнограф, фолклорист, краевед, учител. Умело използва събрания от баща си материал, надграждайки го със свои проучвания. Живял в две столетия, Б. Даскалов участва не само в обществения и културния живот на Трявна, оставяйки ценни сведения за нейната история фолклор, народна култура, но също така част от живота му е свързана с Балканската и Първа световна война. Предвид разностранната му дейност той оставя много богат архив в различни сфери на науката, които биха могли да послужат на изследователи, проучващи конкретната проблематика.

 

Ирина Димитрова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна