Легендарният тревненски хайдутин Бойчо войвода

Наскоро публикувах преданието за хайдутите братя Цеперански от книгата „Тревненски предания и легенди“ на Живка Радева, а днес ще Ви запозная с проучването на известния краевед Петър Богданов за най-известния от тях - Бойчо войвода. По сведения на местни краеведи, от Тревненския край в онези тъмни, смутни времена „излезли“ над 40 хайдути – войводи, четници, ятаци и един от тях, може би най-прочутият е

Легендарният тревненски хайдутин Бойчо войвода

 

е роден в колиби Цеперани, югоизточно от връх Белновръх в Тревненската планина в 1800 г. Още 7-годишен остава сираче – без баща, убит от турците като хайдутин. Майка му го дава още като дете за пастирче в колиби Уруци при Стойко Махлебашията, където младият Бойчо не се задържа дълго. Още от тук започва неговото нерадостно детство и се заражда омразата към чорбаджиите. Тази омраза се засилва след една сетнешна случка с Маньо Кършака, побратим на Бойчо.

Вече като младеж Бойчо е пастир при чорбаджи Генко от Трявна, който имал чифлик край колиби Иринеци. Ратай при чорбаджи Генко е и Маньо Кършака. Той не може да понася несправедливостите на чорбаджи Генко и му ги казва право в очи. Чорбаджийското отмъщение не закъснява и се изразява в подло убийство на ратая. Тази случка неимоверно засилва Бойчовата омраза към чорбаджиите.

Бойчо войвода имал двама братя – Петър и Георги, и една сестра, омъжена в колиби Клъшка река – днес в кметство Райковци, Килифарска община. Нейн син е Ангел Францъза – ятак на прочутия войвода Филип Тотю.

През 1828 г. Бойчо се оженва. Жена му се казвала Стойка от колиби Уруци. Една вечер Бойчо отишъл при шурея си Кольо Стоянов в колиби Уруци и завиква така високо, че бакърите на водника задрънчали. Какво се било случило? Кольо Стоянов, заедно с други колибари, ходили на пазар в Търново да продават дървени въглища. С тях бил и Стойко Махлебашията, голям богаташ и народен изедник. В Търново той ходил в конака да издава хайдутите. Бойчо войвода се заканил, че изедникът няма да остане без наказание.

През същата 1828 г. тримата братя – Бойчо, Петър и Георги се изселват в Добруджа – Петър в село Геленджия, сега Димитър Ганево, Добричко, а Бойчо и Георги в село Батово, Варненско. Лете те продължават да хайдутуват в Стара планина. След като турците ги усещат в Добруджа, започват да зимуват под други имена в Провадия, Шумен, Одрин и Цариград, където кроят планове за хайдутството си през следващото лято.

В Руско-турската война през 1828-1829 г. Бойчо войвода, заедно с двамата си братя и цялата дружина са доброволци при руските войски. След сключване на мира, те са отново в Тревненския балкан. Първата им работа била да отмъстят на народния потисник Стойко Махлебашията. Една нощ къщата на изедника била обградена от хайдутите и той бил наказан, като му взели и 1000 жълтици.

Все по това време дружината прави опит и да изколи тревненските чорбаджии, като развява байрак в центъра на Трявна и напада конака. Започва престрелка между заптиите в конака и хайдутите. Неочаквано обаче в гръб на Бойчовата дружина се явява въоръжена вражеска група. Това спасило чорбаджиите. Виждайки, че ще попадне между два огъня, Бойчо изтеглил дружината си през Качаунския дол към Кръстец – любимото сборище на хайдутите.

След като напуска Трявна, Бойчо продължава да обикаля със своята дружина из Тозлука, Делиормана и дори във Влашко. През това време нападат турски села, наказват народни изедници, помагат на пострадали от войната българи. Все по това време нападат един богат чокоин във Влашко, от когото вземат 4000 жълтици и го убиват. Били издадени, хванати и предадени на руските войски, понеже се числели като доброволци към тях. Изпратени били на заточение в Сибир – в Иркутската кула на брега на река Ангара, където работели в една златна мина. От там след тригодишно тегло – избягали. При скачането от кулата, брат им Георги се изсипва и, за да не се мъчи, Бойчо му отрязва главата, а те – Бойчо и Петър – след цяло лято скитане през Персия и Анадола, стигат в Цариград, откъдето се прехвърлят в Балкана и хайдутуват още цели 26 години.

Бойчо войвода действал с дружината си от Видин до Варна и от Дунав до Цариград. Няма място по тия краища, по което да не е стъпил неговият крак. През тези години той се откроява с делата си, като защитник на бедните българи и непримирим враг на турските поробители и българските чорбаджии. През 1851 г. прави втори опит с дружината си да изколи тревненските чорбаджии. Смятали това да стане по време на прочутия събор в Белица, като разчитали, че след лъчитбата на овцете по околните колиби, чорбаджиите ще дойдат на сбора. И този опит обаче се оказал неуспешен.

През Руско-турската война от 1853-1856 г. Бойчо войвода, заедно с цялата си дружина, отново бил доброволец в руската армия. След сключването на мира през лятото на 1856 г. той излиза с 12 души отново в Балкана с развят байрак, но бива убит от турците в местността „Косов камък“, близо до колиби Череша в Тревненския балкан. Смъртта му проправя път към безсмъртието и благодарната народна памет.

 

Петър Богданов

 

* Снимката е илюстративна