Сказание за легендарния цеперански хайдутин Богдан войвода. Част II

През лятото на 1856 г. четите на двамата Цеперански войводи се намирали в района на Тревненския Балкан - в прохода Хаинбоаз. Четата на Богдан войвода била на Бели бук, а на Бойчо войвода - на Косьов камък. По същото време новоназначеният Зейнел паша в Сливен, започнал упорито да преследва хайдутите в Балкана. Разказва се, че по това време, за очистването на Балкана от хайдути, турците подкарвали с пръти, като овце, българите от тунджанските села нагоре към Балкана, за да палят гората. Много потери кръстосвали по селата и по Балкана, но все неуспявали да заловят хайдутите и техните войводи. Тогава Зейнел паша прибягнал до хитрост - наредил да се разгласи на населението, било то турско или българско, че пашата дава големи суми на оня, който предаде хайдутин и още по-голяма за главата на хайдути или техния войвода. Анонимността на доносника (предателя) била гарантирана. Тези и други обещания и хитрости, станали причина за залавянето на много хайдути и ликвидирането на много чети. Същата хитрост започнали да прилагат и други водачи на потери. На тази стръв се уловил Добри Софиин, голям нишанджия, за когото дядо Дончо Петков Крясов от село Клъшка река твърди, че бил от Горановци, а 94-годишната баба Дена Дончева Коева от с. Райковци казва, че бил от село Гърците /от странджанския джинс/. Добри Софиин бил подкупен от турците да убие Богдан войвода, но тази гнусна сделка не останала в тайна, а стигнала до ушите на хайдутите. Те се събрали и решили да накажат алчния за пари Добри, съгласно хайдушкия закон. Без жребий сам Богдан войвода с още двама хайдути, тръгнали да намерят и заловят предателя. Отишли по тъмно и го заварили в тях. Той ги познал, но не подозирал опасността и отворил вратата. Те влезли вътре, извадили пищовите и Богдан казал: "Според нашия, хайдушки, закон ще те водим при четата. Ако мръдне, стреляйте на месо, такова куче като него се убива и в собствената му къща". Жената на Добри, която била с малко дете на ръце, сложила детето във вързаната на гредите люлка, захлупила се над него и заплакала. Богдан се приближил до люлката, бръкнал в пояса си, извадил навървена кесия със здрав шнур, взел пълна шепа с жълтици и ги пуснал в люлката на детето. Хванал майката за рамото и казал: "Слушай какво ще ти кажа. Тези пари, дето пуснах в люлката давам да харчиш и да се грижиш за детето, докато то поеме и си хване хляба. Това куче, дето съм вързал, може би, повече няма да видиш". Така завързан Добри Софиин бил отведен при четата. Там пред всички хайдути провели разпита. Неговите признания и сведенията, които имали за неговата предателска сделка с турците, били достатъчни, за да го накажат със смърт. Убили го и хвърлили трупа в гората за храна на орлите и лисиците. Дядо Белчо разправя, че Добри Софиин и жената на Богдан - Гроздана били някаква рода, но каква не се знае. Същото нещо, че са били „някаква рода“ ми разказва и дядо П. Косьов от с. Клъшка река…

За съжаление, намерил се и друг предател - Станьо Бичкиджията от с. Пчелински рът, хайдутин в четата на Бойчо войвода. Подкупен от Зейнел паша, той първо предал четата на Бойчо войвода, когото убил, а после, след среща с Ибрахим Бюлюкбашията, убил и Богдан войвода.

"Разправяли са ми, че Станьо знаел, къде се крие Богдан с четата си и на тази среща казал пред турците, че се наема да убие войводата – разказва дядо Белчо Станчев. - Пашата му обещал, че бакшишът ще бъде двойно по-голям, ако работата се свърши, както с Бойчо войвода. "Вярно око имам аз - казал Станьо - като на сокол, тремът ми напразно не пада" и повел потерята към Бели бук, където се криели Богдан и другарите му. Оставил потерята турци далече от мястото, където се намирали хайдутите. Уговорката била Станьо да отиде сам, когато гръмне пушката му, тогава да отидат турците. Така и направили, приближил се близо до тях, понеже познавал мястото добре и знаел къде стои техният наблюдател. Хайдутите били насядали на земята, едни лъскали оръжието си, други подменяли скъсаните закачки на цървулите си, кърпели дрехите си, а трети лежали, почивали си от нощните походи. Станьо се премерил в Богдан и гръмнал. Улучен в корема, войводата изохкал и извикал на другарите си: "Бягайте, спасявайте се момчета, мене ме лошо удариха, тука ще остана, но знайте нас не ни бие Бюлюкбашията, нас ни бие Бичкиджията. Това беше пушката на Станьо, по гласа я познавам, бягайте, спасявайте се, а на Станя жестоко отмъстете". Скочили другарите на войводата, избягали и се скрили далеч из гората на големия Балкан.

След гърма на пушката турците пристигнали, сварили войводата жив, хванали го и го повели надолу през гората, за да слязат на Ивановата пътека, но в местността "Чучура" войводата издъхнал. Ибрахим Бюлюкбашията отрязъл главата му и я сложил в козенова торба. Излезли на пътеката и поели към Трявна. По път, минали през с. Клъшка река, а от там отишли и в Цепераните. Пред къщата на дядо Кою Копала имало голяма каменна плоча. Потерята спряла, завързали конете cи no плетищата, извадили главата на Богдан войвода от козеновата торба и я сложили на плочата. Свикали намиращите се в селото мъже и жени, и ги заразпитали дали знаят чия е тази глава. Дошла и Гроздана, жената на Богдан войвода. Питали и нея, но тя нищо не казала и веднага се върнала у дома си. Като минавала край къщата на Георги Курбана, заплакала тихо: "Нека се нарадват душманите, Богдан повече беля няма да прави". От други стари хора съм чувал, че когато ги питали познават ли тази глава, никой нищо не казал, не казала нищо и Гроздана. Турците оставили главата на плочата и си заминали, но това било хитрост. Излезли от селото, а няколко от тях слезли от конете си и се скрили наблизо да слушат. След малко Гроздана отишла, взела главата и започнала да я оплаква с глас. Турците се върнали обратно в селото и започнали да претърсват къщата на войводата. Нагорещили веригата, дето висяла над огнището и с нея горили месата на жена му, за да даде парите на Богдан. След заминаването на потерята селяните се събрали да погребат главата на войводата. Заровили я в неговата градина, на около 60 метра от къщата. Гробът бил ограден с прави, плочести камъни. Днес това място е обрасло с капини и тръни и с нищо не напомня, че тук била погребана главата на войводата.

От стари хора в с. Цеперани съм чувал да разказват, че турците минали през Цеперани, показвали отрязаната глава на войводата, но не я оставили в селото, а я занесли в Трявна, като минали през село Белица. Там по настояване на Ибрахим Бюлюкбашията, показали отрязаната глава на войводата и на Куцар Катароша, който бил втори баща на Богдан, верен ятак и поддръжник на хайдутите в този край. Той с нищо не издал, че това е завареният му син. Като стигнали в Трявна, побили главата на кол, на долния каменен мост, за назидание на населението. Според същото предание главата на Богдан била заровена в двора на долната църква "Свети Георги". Други разправят, че главата на Богдан войвода била занесена в Трявна и побита на кол до долния каменен мост, но след няколко дни неговите другари, скришом я взели и я донесли в Цеперани, където я погребали по християнски…

Другарите на Богдан войвода не оставили обезглавения му труп непогребан. На мястото, където издъхнал и Бюлюкбашията отрязал главата му /на връх Бели бук, източно от Кръстец/, заровили трупа и го оградили с камъни, за да се помни, че там е гробът на Богдан войвода.  

А Георги Гурбала не можал да види отрязаната глава на омразния си враг Богдан, защото по това време вече не бил между живите. Той тръгнал с турците, за да не бъде наказан. Измъчвал го голям страх, тъй като неговите клевети и лъжи станали причина за залавянето на войводата на браздата край Цепераните. Стигнал в Трявна, но съвестта го борела и денем, и нощем. Може би от притеснение заболял, задънил се (не можел да ходи по-малка нужда). Лекували го разни ходжи и баячки, но не могли да му помогнат. Върнал се в Цеперани и за два-три дни починал. Мъките му били големи, денонощно викал от болка. Никой от комшиите му не го съжалявал, всеки казвал: "Нека си тегли, тези мъки му ги дава Господ, той си ги е заслужил, продаде и наклевети войводата, закрилника на бедните"…

Твърде кратко се радвал на кървавото си имане Станьо Бичкиджията - убиецът на двамата Цеперански хайдути Бойчо и Богдан войвода. По спомени на Георги Иванов Петков от с. Самсии, които той помни от разказите на своя дядо, хаджи Досьо от същото село, заедно с оцелелите хайдути от четите на двамата войводи, изпълнили заръката на Богдан войвода да убият Станьо Бичкиджията. Хаджи Досьо бил байрактар в четата на юначния хайдутин, а след убийството му, поел водачеството й. Хайдутите дълго чакали предателят Станьо да се прибере в къщи. Една вечер, след като се уверили, че се е прибрал, приближили дома му, влезли в градината, засята с царевица и запалили огън. Станьо излязъл да види какво става, а скритите наблизо хайдути го убили пред прага на собствената му къща… Хаджи Досьо повел малката си чета, преминали Балкана и се укрили из Еленските колиби. По това време обрали някакви турци бегликчии, но били издадени и заловени от турците. Откарали ги в Търново, подложили ги на разпит, а хайдутите упорито отричали. Тогава турчинът казал, че ще им повярва и ще ги освободи, ако изтърпят 100 оки бой. В противен случай щели да ги съдят и хвърлят в тъмница. Досьо изгледал другарите си и подканил турчина да почва. Турчинът взел тоягата и му ударил 100 тояги на голо и по табаните на краката. Но Досьо не издал и стон, и нищо не признал. Преместили го като пребито куче и на неговото място легнал Бижо Власатилов, но той още при първите удари на тоягата извикал: "Дур ефенди, наша е работата, ще кажа". Тогава турчинът заплюл Досьо и му рекъл: "Язък бре, Досьо, като нямаш хора защо тръгваш, защо понесе толкова бой, сега ще ти гният пребитите кокали в затвора". И предал комитите на съда. Осъдили ги на три години затвор. Хаджи Досьо се завърнал в родното се село при семейството си и се отказал от хайдутлука, но да мъсти и да наказва не се отказал. Разправят се различни случки за наказани от хаджи Досьо турци, дори и когато бил вече на преклонна възраст.

 

***

Състав на четата на Богдан войвода:

Богдан Станчев Стойчев от с.Цеперани - войвода

Хаджи Досьо от с. Самсии - байрактар

Тодор Коруто от с. Цеперани

Бижо Власатилека от с. Власатили

Добри Тодоров Солито (Друмчо) от с.Терзиевци

Иван /Кара Иван/ от Трявна /или от Бахреците/

Дроздена - братовчед на Хаджи Досьо

Кольо Добруджанлията

Братята Димитър и Боньо Баеви от с. Бойчевци

 

Из книгата на Митьо Недялков Митев от колиби Цеперани -„Цеперанските хайдути“ (Предания за хора, местности и селища от Дишколията), 2003 г.

Богдан войвода