Сказание за легендарния цеперански хайдутин Богдан войвода. Част I

Хайдушкото движение през първата половина на XIX-ти век в района на Хаинбоазкия проход така се разраснало, че турците били принудени да го избягват. Преминаването през него ставало само с многобройна охрана от заптии. Съществуват различни легенди и предания за хайдути и войводи, родени или действали в тази част на Балкана: къде и как обрали турска хазна, поща, сарафи, бегликчии и търговци, как водили люти битки с турците. Обект на запалени иманяри са пещерите в Камилската долчина под село Вонеща вода, Вълчановата пещера под село Терзии. Според преданието там се криел Вълчан войвода, който на няколко пъти обирал турската хазна. Интересни са иманярските предания за Каракольовото имане, закопано от неговите хайдути в Златарската усойна срещу Косьов камък и Милевските скали. Не по-малък интерес за иманярите представляват пещерите от южната страна на вр. Белновръх под село Власитили, наречени Килиите. В тези пещери те търсели несметното имане от златни пари скрито от хайдушката чета на юначната войводка Рада Барачкина. Някои иманяри твърдят, че тя ходела по този край заедно с Вълчан войвода и Кара Колю, които действали по тези места.

Най-изявените войводи от Дишколията /някогашната Дишколска община/ били цеперанските хайдути Бойчо и Богдан войвода. Но всяка махала u всяко село в общината дали хайдути или ятаци. Разказват се легенди за подвизите на хаджи Досьо от с. Самсии - байрактар в четата на Богдан войвода и негов отмъстител. От село Клъшка река е Ангел Францъза - сестрин син на Бойчо войвода, добър приятел и ятак на Филип Тотю. Интересни спомени са запазени за юначния и хитър хайдутин - известния Кара Добри - Солито от село Терзиевци, когото наричали още Добри Друмчо. Първоначално той бил при Богдан войвода, а след неговото убийство станал байрактар на Алтанлъ Стоян. Впоследствие бил един от най-верните ятаци на Панайот Хитов и Филип Тотю. Хайдути и хайдушки помагачи от Дишколията са и Тодор Колев Мишеморко от село Дойновци, Боньо и Димитър Баеви от село Бойчовци, Христо Нужичката от село Дойновци, братята Слави и Петко от село Цонковци и др. Наред с мъжете в борбата с вековния поробител участвали и жени. Помнят се имената на Пена Рамаданска от село Горановци, омъжена за Стойко Димитров от село Райковци, на Иванка от Горановци, омъжена за Илия Дангата от с. Николчовци. Те станали хайдушки ятачки още като моми. Много се разказва и за безстрашната и упорита баба Събковица от Баш-колиба, по-късно наречено с. Пъровци. Но един от най-известните хайдути из Дишколията бил Богдан войвода, познат още, като Кара Богдан /Богдан Станчев Стойчев/ от с. Цеперани /р. преди 1827 г./. Баща му, Станчо Стойчев, починал млад. Майка му се оженила втори път за Куцар Катароша от с. Белица. Богдан останал в Цеперани при дядо си Стойчо, който го отгледал и като пораснал, го оженил. Жената на Богдан се казвала Гизда или Гроздана. Имали две деца, момчета – Стоян и Станчо /* някъде се споменава и за дъщеря на име Драгна/. Големият Стоян се задомил в близкото село Димовци и оставил много потомци. Малкият Станчо се оженил и останал да живее в бащиния си дом. При него останала и баба Гизда. Станчо и съпругата му Цана имали седем деца, четири момичета и три момчета.

Родовата хроника пази редица спомени за юначния си предшественик, който бил „висок, с продълговато дългообразно лице, черни вежди, буйни, засукани нагоре мустаци“. „Бил лек и подвижен, обичал да се шегува и да ходи по ръце с изправени нагоре крака, споделя приживе неговият внук Белчо Станчев Богданов, р. 1886 г. в с. Цеперани. - Веселял момчетата на хайдушката поляна. Забивал ножа си на 50 крачки с острието към себе си, спускал в шишането си оловен дрем (куршум), премервал се в острието на ножа, гръмвал и разсичал дрема на две."

В началото Богдан бил в четата на Бойчо войвода, но след известно време се отделил и станал войвода на малка чета. Към хайдутството го подтикнала една трагична случка, съхранена във времето от потомците му и описана от внука му дядо Белчо. "Било време преди харман, турците ходели по селата да броят снопите, за да облагат хората с даньк, наречен "йощур"- десятьк върху земните произведения – разказва той. - Дядо ми Богдан вече превозил снопите си от нивите и ги склал (направил) на купни над хармана. Дошли турци да ги броят, на хармана бил дядото на Богдан - Стойчо. Той им казал от колко снопа е складен всеки купен, но те не вярвали. Накарали стареца да събаря купена, за да ги броят един по един. Дядо Стойчо обяснявал, молил им се да повярват, че не ги лъже, че развалянето на един купен е трудна работа, че зърното от снопите ще се утроши и попилее, но те не отстъпвали. Той се ядосал, плачело му се, но нямало какво да прави, качил се на един купен и започнал да хвърля сърдито снопите с вилата на земята. Един от турците, дето броял, му се надсмивал и отправил няколко обидни думи към стареца. Дядо Стойчо спрял да хвърля снопите, изправил се и строго предупредил турчина, че за тези думи и за това, че не му вярва, ще го намуши с вилата. Турчинът се изсмял и още нещо обидно му казал, от което нервите на стареца не издържали. Бързо слязъл от купена и се спуснал да намушка нахалника с вилата. Оня побягнал, но останалите турци хванали дядо Стойчо, били го жестоко и си заминали. Върнал се Богдан и мъка свила сърцето му като разбрал за случилото се. Заклал една овца, одрал я и с кожата наложил пребитите кокали на дядо си Стойчо, а в същото време се заканил да отмъсти жестоко за тази гавра над мирните хора“. Така Богдан станал хайдутин в четата на Бойчо войвода. Походил с неговата дружина, но след известно време се отделил и станал войвода на малка чета, която водил много години из Хаинбоазкия и Тревненския Балкан. Байрактар му бил Досьо от с. Самсии, някои го наричали „Хаджи Досьо". В четата му били Бижо Власатилека, Добри Солито или Добри Друмчо, както го наричали хайдутите, защото редовно бил поставян на пусия на друма (пътя). В четата на Богдан войвода били още: Иван от Трявна, братята Димитър и Боньо Баеви от с. Бойчевци, Дроздена, Кольо Доброжалията и Тодор Коруто от с. Цеперани. От разговорите си с много стари хора научих, че хайдутина Иван бил от с. Бахреците, близо до Трявна. Хайдутувал заедно с Цеперанските хайдути. Някои разказваха, че хайдутувал със старите цеперански хайдути дядо Георги и дядо Никола, бащата на Бойчо войвода, а други твърдяха, че той бил с Богдан войвода и му викали Кара Иван (Чер Иван).

Тодор Коруто бил много едър и як човек. С грамадната си фигура, с бързите си и ловки движения, с умението си да върти сабята и с безстрашие да се спуска с гола сабя в ръка срещу турските потери, успявал да ги изплаши и разпръсне. Нямал вяра в кремъклиите пушки и пищови, затова нападал с гола сабя. Той не можал да ходи докрай с четата на Богдан, защото турците го ранили в ръката, осакатял и се върнал в с. Цеперани. Излекувал си ръката, но останал сакат до края на живота си. Колко години е ходил с четата на Богдан не е известно. Сражението с турците, в което го ранили, станало в Тревненският Балкан, на запад от Кръстец, в местността "Кланите кадъни".

По спомени на дядо Недялко Колев Дамянов, Тодор Коруто имал син на име Митьо. Той бил висок, кокалест, малко прегърбен. Старите хора казвали, че приличал на баща си, на Тодор -хайдутина. Приликата на Митьо Коруто била само в телосложението му, едър здравеняк като баща си, но в характера му нямало нищо от него. Бил малко простичък и с всичко се справяла жена му, тя въртяла къщата. Митьо Тодоров Корутов водел жена си от с. Власатили и тя се казвала Toтa (била от Смиловския джинс). Митьо и Toтa имали две дъщери Цана и Дона. За Цана привели зет. Той бил от с. Клъшка река, син на Никола Красата. Другата дъщеря на Митьо - Дона, оженили в с.Клъшка река за Пеньо Донев. След смъртта на Митьо Тодоров Коруто, зет му Георги се изселил заедно с цялото си семейство в Стара Загоpa.

Богдан войвода много мразел и жестоко отмъщавал на ония турци, които безчестели млади момичета, срамели млади булки или ги отвличали насила. За да спаси момиче и накаже разкаден агаларин е ходил нощем пеш чак в Свищов. Водил люти битки с турците и много злосторници е наказал с най-тежкото наказание - смърт. За по-малки беди, нанесени от турчин на българка или българин, наказанието му било следното: хващал с коравата си юнашка ръка турчина за врата, а с другата вземал парче сланина и с нея натривал устата и лицето му. Най-голямата обида за турчина била да трият устата и лицето му с домус (свиня).

Много от турските управници в Трявна, Дряново и Търново се отнасяли с почит и уважение към Богдан. Показателен е случаят с възникналия спор между двама братя - Ангел и Георги Гурбалови от с. Цеперани. След като ги задомил, баща им разделил имота си на две равни части между двамата братя. Ангел се заловил за работа и с много труд, за кратко време, удвоил и утроил имота си. Докато Георги бил мързелив и оставил нивите си да обраснат с тръни и капини. Присъединил към турците, които събирали беглик и други данъци от населението. Ходел по цели месеци с тях, хранел, поял и гледал конете им. Накрая те му подхвърляли някоя по друга монета. Веднъж като се завърнал при семейството си, брат му Ангел го повикал и споделил, че е намислил да строи воденица (караджейка). Помолил го да я направят заедно, за общо ползване. Дълго го убеждавал в смисъла на тази работа. Увещавал го, молил го, но Георги бил мързелив и лекомислен, и не приел предложението на брат си. Подтискан от завист, заявил, че няма да му позволи да си построи воденица и дори заплашил, че ще я събори, като се позовал на влиянието си сред турците.

Макар и огорчен от отказа на брат си, Ангел не се отказал от замисленото. Направил дървената част, направил улея, сдялал камъните и накрая сглобил воденицата на хармана. После използвал отсъствието на Георги, който заминал пак с турците, повикал съседите, натоварили я на шейните и я откарали долу в реката. За два-три дни пуснали воденицата в движение. Върнал се Георги, разбрал, че брат му построил караджейката и му се приискало наготово да стане ортак. Естествено срещнал несъгласието на Ангел. Озлобен и ядосан от отказа му, Георги отишъл в Дряново и подал жалба против брат си воденицата да бъде съборена. В предварително уречен ден дошъл турчин - съдия да разследва случая и да накаже Ангел за провинението му. Отишли на мястото и съдията поискал да узнае подробностите около спора между братята. Разпитал ги, поразпитал и селяните и като разбрал, че Георги няма нищо общо със строежа и, че претенциите му са неоснователни, ядосал се и го запитал - защо спори и настоява да събори воденицата, след като не е взел участие в направата й. Отговорът на Георги бил колкото смешен, толкова и абсурден. По думите му воденицата трябвало да бъде съборена, защото била поставена над другите воденици, а водата като минавала през нея, щяла да се уморява и другите воденици щели да спрат. Турчинът се ядосал и извикал на турски: "Анана кодум, бре, чапкънин, вода уморява ли се" и започнал да го бие с камшика. Селяните гледали отстрани, възхитени от справедливата присъда. Богдан отишъл до турчина и му казал: "Дур, ефенди, остави го, нему му стига това, дето хората видяха с очите си как е тръгнал срещу брата си!" и заплюл Георги в лицето. Турчинът спрял да налага алчният брат, извикал Ангел и му казал: "Воденицата е само твоя. Георги няма да има никаква намеса след като не е работил нищо за нейната направа". Сбогувал се с Богдан и някои от селяните и си отишъл. От този ден Георги намразил Богдан. Продължавал да ходи с турците и кроял как да го злепостави пред тях. Спорът за воденицата станал през есента. На пролет Георги отишъл в Дряново и донесъл на турците, че голямата кражба, която била станала в Еленско, била дело на Богдан войвода и неговата чета. Казал им, че юначният хайдутин се намира в с. Цеперани и дори обещал сам да го залови. Повел няколко заптии със себе си и вечерта, по тъмно, влезли в селото. Скрил турците в къщата си. А на сутринта пратил жена си да провери дали Богдан е у дома си и какво смята да прави през деня, защото му „трябвал по важна работа“. Богдан отговорил, че няма да ходи никъде, че щял да оре нивата си в местността Грамадата над селото. Когато войводата отишъл на нивата, Георги повел турците по тесния, обрасъл от двете страни Коскушев дол и ги скрил в краищата на нивата, тръгнал по нея и спрял там, където били скрити турците. Поздравил със "Помага ти бог, Богданe!" и го замолил да запре воловете да починат, за да изпушат по цигара. Богдан спрял воловете, седнал на браздата. Георги извадил табакера с тютюн, отворил я и подал на Богдан. Когато Богдан започнал да свива цигара, Георги се хвърлил отгоре му, хванал се здраво за него и не го пуснал. Започнал борба. През това време скритите в краището турци излезли, хванали Богдан, вързали и го повели през баира за Белица, а от там за Дряново. Воловете останали впрегнати на браздата. А Георги се мушнал в краището и обратно по дола се върнал у тях. Никой от селото не видял как бил заловен и откаран Богдан войвода. Вечерта, късно след полунощ, войводата почукал на вратата на дома си. Жена му отворила, той влязъл и казал: "Давай да скрием парите на четата, защото докато съмне, потерята турци ще пристигне да ме търси". Не казал как се е отскубнал от ръцете на турците - дали със сила или с хитрост. Взели с жена си четническите пари, излезли на двора, където била поставена мелницата за гръсти (коноп). Имало камара пъздар от сменените през деня гръсти от жена му. Разровили пъздера, изкопали дупка, скрили парите, затъпкали добре пръстта и върнали обратно пъздера. Влезли у тях си и Богдан рекъл на жена си, като види, че турците идват да хвърли в бръкатника наниза от пендари, махмудия и другите златни накити които имала. Събрал набързо багажа и оръжието си, сбогувал се с нея и поел в тъмната нощ. В него напирал неудържим гняв към Георги, но решил да отложи разправията си с него за по-късно. На разсъмване бил в с.Терзиевци, извикал Добри Солито (Друмча), разказал му какво се е случило и тръгнал към другарите си - хайдути, които се намирали в дървената колиба на Бели бук. Поръчал му да следи за всичко, което турците щели да предприемат след неговото бягство.

След дадените указания, Богдан тръгнал към другарите си на колибата. Като излязъл над село Горановци и се готвел да поеме за Косьов рът видял, че нагоре по пътя върви волска кола. Вгледал се добре и разпознал Георги Гурбала с жена си, които отивали да орат на Леви дял. Богдан сменил посоката и тръгнал към нивата му, за да се разправи с издайника си. Но той вече го бил забелязал и казал на жена си: "Това беше Богдан, никой друг, по вървежа го познах". Изминали още път и, когато до нивата му оставали 500-600 метра, спрял воловете и рекъл: "Тодора, мирише ми на Богдановата лула, аз се връщам, страх ме е". Оставил воловете на жена си и се върнал назад. Потерята турци, пристигнала да лови отново Богдан, била в селото. Георги им съобщил, че видял войводата на Леви дял.

В това време Богдан чакал дълго скрит в гората до Гурбалския кладенец, за да се разправи с Георги, но след като се уверил, че той се е върнал в селото, потеглил към другарите си на Бели бук. След няколко дни, заедно с още двама свои другари, Богдан минал през с. Цеперани да търсят Георги и да го накажат, съгласно хайдушките закони. Но не го открили в селото. Богдан научил, че издайникът му се намирал при Ибрахим Бюлюкбашията. Онзи му обещал, че ще направи всичко възможно, за да залови жив или мъртъв Богдан. Войводата не се уплашил, а минал из Тревненско, събрал още момчета за четата си и ги завел при останалите си другари на Бели бук…

 

(Следва)

Из книгата на Митьо Недялков Митев от колиби Цеперани -„Цеперанските хайдути“ (Предания за хора, местности и селища от Дишколията), 2003 г.

Богдан войвода

Къщата на Богдан войвода в Цепераните, 2020 г.
сн. Жоро Хаджиев

Така изглежда днес къщата на Богдан войвода в
Цепераните, 2020 г.
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода в Цепераните
сн. Жоро Хаджиев

Къщата на Богдан войвода, 2016 г.
сн. Делян Маджаров