Сведения за Роман Попов

Роман Попов е роден в с. Шипка /днес град/, Казанлъшко през 1903 г. Той е дванадесетото, последно дете на свещеник Георги в Шипченската църква. Баща му умира рано и майката остава вдовица с 12 деца. Гледали се едно друго. После се пръснали из цяла България. Той е шестият от братята, а имат и шест сестри. Основно образование завършил в Шипка, а после и педагогическото училище в Казанлък. Стоял на един чин с бъдещия писател Георги Караславов. Още в гимназията членувал в младежкото дружество „Карл Либнехт“, а след това в партията на тесните социалисти. Участвал в Септемврийското въстание на 20 години, след което бил в Плевенския затвор. Там се свързал с Досю Грозев, по-късно негов баджанак. Досю бил главен финансист на Плевенска област. Роман Попов бил 6 месеца в Плевенския затвор. Досю Грозев му платил гаранцията, за да излезе и му купил учителско място в село Новград. Училището било в един етаж на склад за зърнени храни. После построяват ново училище. Роман Попов е първият му директор.

След 9 септември 1944 г. се завърнал в Дряново. Жена му била учителка в Керека, а той – начален учител в същия град. Негови ученици в Дряново са били – Христо Недялков, Тодор Попов и др. По партийна линия бил изпратен в Горна Оряховица за началник отдел „Народна просвета“, тогава Г. Оряховица била областен център на просветата. В Дряново се свързва с Иван Койчев, Атанас Смирнов, Русчо Мянков и др., които работят за културата и просветата в Дряновския край. Около 1947-1948 г. Р. Попов става началник на околийския отдел „Народна просвета“ в Дряново, където работи до пенсионирането си, след което идва в Трявна. За Дряново има заслуги за икономическия техникум, жп-училището и новата сграда на гимназията. По решение на тогавашния ЦК гимназиите трябвало да останат само в областните и по-големите центрове. Роман Попов настоява Трявна да запази гимназията си, а столарското училище да се превърне в техникум по резбарство. С негово съдействие се създават прогимназиите в околията – Соколово, Ганчовец, Плачковци. Открита е и прогимназия към Санаториума в Трявна. Започва разширяването на тревненската гимназия. Тъй като имал голямо влияние в Министерството на народната просвета, Р. Попов съдействал за утвърждаването на Тревненския музей, заедно с Кънчо Пенчев. Съдейства и за разширяването на дейността на читалищата в Трявна и Дряново. Роман Попов назначава Ангел Кръстев за учител, а след това и за директор на гимназията.

В Трявна най-напред създава Клуба на пенсионера. И назначава Райко Арсов Любенов. Р. Попов обичал и да пее, любимите му песни били „Сладкопойна чучулига“ и „Когато бях овчарче“. Пътувал от Дряново до Трявна с влака, после слизал и тръгвал по селата – Малки Станчевци, Джуровци /дн. Престой/, вървял по пътеките и си пеел. Това му останало от времето, когато бил пастир в село Шипка и пасял кравите и техните, и на селото, и си пеел. Стигал горе, до връх Св. Никола.

„Беше много търсен и след пенсионирането си – споделя синът му Марин. – Търсеха го за съвети“.

Братът на Марин – Георги, химик по образование, се пенсионира като директор на Института по неорганична химия към БАН. Бил е и Гл. инженер на Содовия завод в Девин. Хоноруван преподавател в ХТИ по свързващи вещества.

Роман Попов организирал пионерски и средношколски лагери по Черноморието и планински такива. Негова идея е и създаването на ученически столове, и климатичните училища в Късовци и Стоевци.

 

Сведенията от Марин Романов Попов записа

Вера Христова

30 юли 2008 г.