Американската одисея на тревненеца Стефан Денчев. Част I

Мистификациите около изчезването на първия български филм 

„Българан е галант“

 

Тази история е достойна за филм. Не само, защото „героят“ на днешния ми разказ е завладян от магията на киното още от най-ранна детска възраст. Но и, защото целият му, макар и твърде кратък живот, и особено трагичният му финал, звучат по-скоро като сценарий за филм от епохата на кинематографа. Киното е неговата обетована земя, а може би и личната му Голгота. Вероятно, някои от вас са чували името на тревненеца Стефан Денчев, покрай мистификациите и версиите около изчезването на първия български филм „Българан е галант“. Други свързват личността и делата му най-вече със страховития американски гангстер Ал Капоне, боса на Чикагската мафия, известен още с псевдонима „Белязаният“. Тази легенда се преповтаря, като мантра в медийното пространство. Но кой, всъщност, е Стефан Денчев – актьор, журналист, авантюрист, измамник или просто един твърде наивен млад човек с корав характер и находчив ум, решен на всяка цена да сбъдне Голямата си мечта? Мечта, която му коства живота. И до днес образът му е забулен в мистерия. А известните факти и обстоятелства от житейската му биография са твърде малко, и твърде противоречиви, поне ще се отнася до Холивудската му одисея и трагичният му финал. Може би, писмата му, писани от Америка до „многообичната му“ и „по-скъпа от всичко“ майка в Трявна, щяха да разбулят поне част от истината, ако не бяха безвъзвратно унищожени от чуждото безхаберие. Силно се надявам, поне някое от тях да е оцеляло някъде из архивите. Макар, че и откъсите от тези писма, цитирани в документалния филм на режисьора Костадин Бонев – „Писма до долната земя“ /1994 г./, ни дават поне бегла представа за човека Стефан Денчев, отвъд обичайното клише, в което го рамкират изкуствоведи, журналисти, изследователи…

До момента открих едва няколко публикации по темата за тревненската следа в Холивуд, като особено внимание заслужават изследванията на д-р Петър Кърджилов - дългогодишен изследовател, киноисторик, журналист, писател и на доц. д-р Андроника Мартонова от Института за изследване на изкуствата към БАН.

Преди да ви направя съпричастни на новите, неизвестни до сега факти и обстоятелства около личността на Стефан Денчев, които открих благодарение на няколко публикации и документи от щатските архиви, и спомените на неговите непреки наследници, ще ви запозная накратко с мистификациите около изчезването на филма „Българан е галант“, чиято трагична съдба и до днес се свързва с тази на Денчев. Едва преди няколко години, в сериозното си и задълбочено научно изследване със заглавие - „Стефан Денчев – „похитителят“ на изчезналия „Българан е галант“ /сп. „Проблеми на изкуството“, бр. 3/2015 г./ д-р Кърджилов аргументирано и обосновано поставя под съмнение досегашната версия за изчезването на първия български филм. От статията става ясно, че първите му публични прожекции се състоят през януари 1915 г. в столичното кино „Модерен театър“. За това свидетелстват и рекламните съобщения в няколко столични вестника, които опровергават твърденията на изпълнителя на главната роля във филма Васил Гендов /1891-1970 г./, който посочва друга дата на премиерата – 22 юни 1910 г.

През януари на „премиерната“ 1915 г. творбата е показана в Русе, през септември - отново в софийския „Модерен театър“, през август 1916 г. – в Одрин, а на 1 юли 1917 г., в разгара на Първата световна война, „Българан е галант“ е включен в програмата на благотворителна „гала-кино забава“, организирана от управата на кино „Модерен театър“ „в полза на фонда „Войнишки семейства“. След тази дата няма сведения филмът да е показван у нас, а по-нататъшната му съдба е забулена в тайнственост, редица предположения и догадки…

По спомените на В. Гендов, филмът е „занесен“ в Холивуд от Стефан Денчев, който преди това гастролирал с него из редица европейски столици, представяйки го за свой личен проект, поради огромната му прилика с Гендов. Последният споделя, че съдбата на филма му била неизвестна до 1916 г., когато от писмо на свой племенник, студент във Виена, научава, че там се появило лице на име Стефан Денчев, което със съдействието на българско студентско дружество „Балкан“ и българската колония, организира представления, на които демонстрира първия „свой“ български филм, като средство да продължи образованието си. Гендов се познава с Денчев покрай проекта му за киносписание, което последният имал намерение да издава заедно със своя колега и близък приятел – Александър Крепс /Кребс/. Първоначално идеята остава нереализирана, поради липса на средства, но от Кребс, Гендов научава, че „Българан е галант“ е продаден на Денчев за 1000 лв. под предлог, че ще го използва в провинцията. После филмът е прожектиран и в Париж по същата „схема“ – със съдействието на български студенти и българската колония. Година по-късно Кребс получава писмо от Денчев, изпратено от Лос Анжделис, в което той споделя, че благодарение на „Българан е галант“, успява да „пропътува“ до Америка и, че неговото желание да стигне в новостроящия се Холивуд, се е сбъднало. „С моя филм той се е препоръчал за български филмов режисьор и артист и получава място, като помощник режисьор“ – твърди Гендов. По думите му, писмото завършвало с молба към Кребс - да се извини от негово име на Васил Гендов, който би трябвало да се чувства „щастлив“, тъй като филмът бил гледан от „първите пионери на Холивуд“ - Мери Пикфорд, Чарли Чаплин и Дъглас Феърбанкс...

Според Стефан Гендов – журналист, театрален критик и брат на Васил Гендов, филмът е „откраднат и продаден през 1927 г. в Америка“. Петър Карапетров – писател и дългогодишен редактор на списанията „Киновестник“ и „Кино-Звезда“ пише в една своя статия през 1929 г., че филмът е бил „откупен в Америка от някой антиквар“…

Версията за „похитителя“ Денчев обаче, е опровергана от другия актьор, участник във въпросната лента – Методи Станоев, който през 1960 г. споделя пред служител на Държавния киноархив, че филмът „Българан е галант“ е бил „отнесен“ в Будапеща през 1915 г. от неговия продуцент Аладар Оттай – Остерайхер – австроунгарски поданик, основател, съсобственик и директор на първия киносалон у нас – „Модерен театър“ и продуцент на филма. Аладар споделя пред Методи Друмев, че след като напуснал България, му останал един спомен от нея – филмът „Българан е галант“… По думите на д-р Кърджилов, твърдението на Методи Станоев звучи, като че ли „най-достоверно“, защото е логично лентата да е била „отнесена“ в Будапеща от нейния „продуцент, вдъхновител и дори сценарист“ – Аладар, но не през 1915 г., а поне десетилетие по-късно, тъй като в края на 1924 г. той все още е „главен директор“ на „Модерен театър“ – София… „С тези изказвания се оборва твърдението на Гендов, че филмът е бил отнесен от Ст. Денчев в Америка“ – обобщава д-р Кърджилов. Но съдбата на тревненеца все още неизменно се свързва с тази на филма. Може би, защото малкото известни сведения за него са все по спомени на Васил Гендов.

 

(Следва)

 

Галина Иванова

Васил Гендов в един от малко запазените кадри от филма "Българан е галант"

Кадър от филма "Българан е галант"

Стефан Денчев