Американската одисея на тревненеца Стефан Денчев. Част II

 Първият тревненец в Холивуд

Дори в първите публикации в специализираните издания за кино у нас, от 20-те години на миналия век, откриваме някои несъответствия по адрес на Стефан Денчев – първият тревненец в Холивуд. Може би тук е момента да отбележим, че той е основател и редактор на сп. „Кино-свят“ /1921-1922 г./, след което сътрудничи от Америка на сп. „Кино-Звезда“ /1920-1929 г./, което по онова време е орган на Съюза на кинопритежателите в България. Именно „Кино-Звезда“ посвещава цяла страница на Денчев /кн. 1/. Биографичната дописка, изпратена от Лос Анджелис през август 1924 г., е подписана от някой си Григорий Клюз, зад когото, според д-р Кърджилов, най-вероятно „наднича“ самият Стефан Денчев.

Благодарение на доц. д-р Андроника Мартонова от Института за изследване на изкуствата към БАН, която е и автор на статията „Българите в американското кино – истини и фантазии“, публикувана на сайта „Гласове“ /18.01.2016 г./, успях да се сдобия с фотокопия на страници от списанията, на които Денчев е основател, а след това - кореспондент от Америка. Публикацията й е изключително интересна и ценна, защото проследява историята на първите български актьори в Холивуд в епохата на нямото кино, а се опитва да разбули и мистификациите около колоритната личност на Денчев… Но да се върнем на биографичната статия в „Кино-Звезда“, в която се упоменава, че той е родом от Трявна. Според акта му за раждане, който се съхранява в ОДА – В. Търново обаче - Стефан Генчов Денчов е роден в с. Килифарево на 28 април 1899 г. в „десет часа после обед“. В акта са записани и имената на родителите му – Генчо Денчов от Трявна, фелдшер по професия, на 34 г. и Цанка Цанева – домакиня, на 24 години, също от Трявна. По сведения на близките на Денчев, баща му, който е родом от Полски Тръмбеш и работи като фелдшер в Трявна, Полски Тръмбеш, Килифарево и Велико Търново, умира на около 50-годишна възраст от върлуващия по онова време петнист тиф. От родовата хроника научаваме още, че семейство Денчеви имат три дъщери – Надя, която умира още като невръстно дете, Райна и Вера, и един син – Стефан. Фамилната къща на Денчеви се намирала в близост до Възрожденския площад с часовниковата кула в Трявна, на мястото, където днес се намира механа „Добряка“.

Няма данни за живота на Стефан Денчев в Трявна преди 1913 г., когато, според публикацията в „Кино-Звезда“, стартира актьорската му кариера в столицата с „една малка роля в „La femme X“, с група от Народния театр“. По време на Първата световна война /1914-1918 г./ той е в редиците на „войнишкия театър на I артилерийски полк“, а после постъпва в Народния театър, като „драматически ученик и играе съвършено малки роли“ – в „Свободния театър“ играе Буланов в „Лес“, в трупата на Матей Икономов – Альоша в „Братя Карамазови“, във Варненския театър „К. Ранков театр“ „изнася с успех Княз Липертвайлерсхайм от „Царицата на Чардаша“. От дописката става ясно още, че след мимолетната си театрална „кариера“ у нас, младият актьор заминава за Париж, където играе като „фигурант“ при „Гомон“ и „Еклипс“. После се завръща в София и „започва“ списанието „Кино-Свят“. По същото време Денчев бива назначен за представител на печата при легацията ни във Вашингтон от тогавашния министър-председател Ал. Стамболийски, но „поради пререкания с последният напустна отечеството си в 1921 г. и замина за Лос Анжелес, където още в началото с помощта на Макс Линдер и звездата Енита Стюарт, той постъпва като помощник камерамен при „Феймус Плейерс Ляски Студио“, за която компания непрекъснато работи година и половина и там изучава всичката техническа работа по: снемане, постановка и осветление при филмирането“. По сведения от родовата хроника, пристигайки в Америка Денчев започва работа като градинар именно при Анита Стюарт…

Според д-р Кърджилов, по-вероятно е тревненецът да е пристигнал в Америка в началото на 1922 г., а не през 1921 г., както пише в дописката, защото именно тогава излиза и последния брой на списваното от него сп. „Кино-Свят“. По думите му, е твърде логично, той да е останал на „легационния си пост“ до Деветоюнския преврат през 1923 г., когато е свалено от власт земеделското правителство на Стамболийски и едва след жестокото му убийство, да се е запътил към Холивуд.

Видно от декларацията за намерение (Declaration of Intention) под №23312 от 24 юли 1923 г. до Отдела по труда на САЩ /Услуга по натурализация/, която открих в щатските архиви, става ясно, че Денчев е пристигнал в Америка на 11 ноември 1921 г. или поне собственоръчно е декларирал този факт. Документът е под формата на стандартна бланка с шаблонен текст и свободни полета за попълване от съответния декларатор. И от него добиваме представа и за някои анатомични особености на Стефан Денчев /Stephen Dencheff/, които напълно съвпадат с описанието на близките му. По това време той е на 24 години, по професия – актьор, цвят – бял, тен – среден, височина – 1.80 м., тегло – 75 кг., цвят на косата – кафяв, цвят на очите – син, други отличителни белези няма. Деклараторът Денчев посочва за родно място „Килифарево, България“ и рождената си дата - 10 май 1899 г. /б.р. несъответствието на датата на раждане в декларацията с тази от акта за раждане, се дължи на промяната /преминаването от юлианския към григорианския календар/.

В графата настоящ адрес е записано - 505 Commercial St, Лос Анжделис, Калифорния. „Емигрирах в САЩ от Варна, България на плавателен съд „Акрополис“ /“Acropolis“/ - пише в следващата графа Денчев. – Моето последно чуждестранно местожителство беше Варна, България. … Моето искрено намерение е, да се отрека завинаги от верността и предаността си към всякакъв чужд принц, владетел, държава, суверенитет, и особено към Борис III, Цар на българите, на когото в момента съм поданик /б.р. текстът на бланката е стандартен, а Денчев само е попълнил името на Борис III и е добавил в уточнение - „Цар на българите“/. Пристигнах на пристанище Ню Йорк, в щата Ню Йорк, на или около 11 ноември 1921 г. /б.р. „на или около“ е шаблонен текст на бланката/; не съм анархист, не съм полигамен или вярващ в полигамията; и моето искрено намерение е да стана гражданин на Съединените Американски Щати, където да живея за постоянно. Заклевам се. /подпис/“. На финала на документа, подаден в съответния отдел на службата във Федерален окръг Колумбия, Окръг Лос Анжелис, стои следният текст: „Подписал и заклел се пред мен в кантората на чиновника на споменатия съд в Лос Анджелис, Калифорния, днес, 24 юли 1923 г., Час. Н. Уилямс /подпис/“.

Докато издирвах документални свидетелства за съдбата на Стефан Денчев в Америка, попаднах и на списък с имената на пасажерите на кораба „Акрополис“ (Acropolis), който извършва осем пътувания между Гърция и САЩ през 1921, 1922 и началото на 1923 г. Предполагаемо през 1923 г. /б.р. годината на документа не си личи/, под номер 26 в списъка е записано името – Stefan Dentcheff, на 24 години, журналист по професия, владеещ писмено и говоримо френски език, последно постоянно пребиваване – София, България с адрес - „Хералд в София, България“ (?). Крайна точка на пътуването – „State III, Granite Sity“ /Гранит Сити, окръг Мадисън, Илинойс/. Любопитна подробност е, че в пасажерския лист въпросният Денчев се е представил за французин. Данните и от този документ съвпадат с многоликата му същност…

Но да се върнем на биографията в „Кино-Звезда“. В началото на 1923 г. той е ученик в школата „Парамунт пикчърс – Ляски студио“ и под ръководството на знаменитости, като: Сесил де Мил, Херберт Перснън, Жеймс Круз, Тамас Мийган, Теодор Козлов, Глория Свадсън и др., първите трима – режисьори, а последните звезди в същата компания – изучава и „най-малките тънкости в филма и играта и свършва с успех, трети по ред“. Оттук-нататък пътят към Голямата му мечта, е вече „разкрит“. За първи път Денчев е помощник-режисьор на Бени Уйлсън в „Бервила Студио“ във филма „Любовната клопка“. След това, актьор в някои филми за „Ляски“, „Юниверсъл“, „Голдвин“. По-късно с „контракт“ от „Юниверсъл“ помага на Мери Филбин в „Глупешкото шосе“. След „свършването“ на филма партнира на „Глория Свадсън“ /Глория Суонсън/ в „Бръмчащата птичка“ /“Колибри“, 1924 г./, където „с успех изнася ролята на монмартърския „ЗиЗи“ и накарва хиляди да плачат, когато… тоя /б.р. ЗиЗи/ от последен апаш и вечен сподвижник на момичето с „рязаните коси“ – Глория Свадсън – и при многото авантюри с нея, постъпва в френската армия, където забравя всичко и мисли само за успеха на Франция. Но пада убит от неприятелски куршум, войната се свършва, а бандата на младото момиче с „рязаните коси“, прекратява действията си, защото нейният обичен ЗиЗи, нейният вдъхновител и любовник е покойник и тя се оженва за някакъв американски журналист, който някога е бил обиран от бандата, предвождана от ЗиЗи…“.

В авторитетния сайт IMDb (Internet Movie Database) обаче, името на актьора, превъплътил се в ролята на бандита „ЗиЗи“ е Жак Доре (Jacques D'Auray), а не Стефан Денчев, за чиято актьорска кариера в Холивуд, не открих никакви данни. Единствените сведения за актьорските и режисьорските му успехи са от дописките в „Кино-Звезда“. Твърде възможно е, ако цялата му Холивудска одисея не е мит, подхранван от самия него, Стефан Денчев да е използвал артистичен псевдоним, като Жак Доре, например, както твърдят близките му. Въпросният мосю Доре обаче, има макар и „скромна биография“ във филмовите енциклопедии, за съжаление – без снимка…

Последните филми, в които Денчев работи като помощник-режисьор, според публикацията в списанието, са: „Тримата остроумни глупаци“ за „Голдвин“ и „Слава и Любов“ за „Юниверсъл“, като помощник на „знаменития“ Руперт Жулиян, който поставя „Парижката Св. Богородица“ и, като актьор в „К“ „непознатият“ с Виржиния Вали и Перси Мармонт. По-нататък се споменава, че Денчев е „в контракт“ с известната най-голяма компания „Юниверсъл““. И, че „понастоящем“ той не работи, понеже студиото е във ваканция, но след това, ще започне работа във „Вихрушката“, от който филм са направени няколко сцени… „В последно време, той /б.р. Стефан Денчев/ доби голяма известност, като опитен помощник режисьор и не след дълго време, ние ще го видим да държи в ръцете си напълно постановката на филма“ – се казва още в дописката според, която кино-пресата „говори за него“, като го нарича „българският конт“. От „Бръмчащата птичка“, той „добива“ званието „Звезда“. Следователно, „България трябва да се гордее с такъв един син, който самичък, при много труд и силна воля е достигнал до завидно положение“ – заключава авторът…

 

(Следва)

 

Галина Иванова

 

* Огромни благодарности на доц. д-р Андроника Мартонова от Института за изследване на изкуствата към БАН, която ми предостави фотокопия на страници от списанията, на които Денчев е основател, а след това - кореспондент от Америка. Сърдечно благодаря за пълното й съдействие и подкрепата!

Актът за раждане на Стефан Денчев се
съхранява в ОДА - Велико Търново

На снимката - Цанка и Генчо Денчеви с децата си -
Райна (вляво), Вера, и синът Стефан

Декларация за намерение на
Стефан Денчев до
Отдела по труда на САЩ
(Услуга по натурализация)

Списъкът на пасажерите на кораба "Акрополис"

Кадър от снимачния процес на "Бръмчащата птичка".
Снимката е от статията на доц. д-р Андроника Мартонова в сайта "Гласове"

Из филма на Олкот "Бръмчащата птичка". Вдясно е Глория Суонсън, а вляво
може би - Доре/Денчев. Снимката е от статията на
доц. д-р Андроника Мартонова в сайта "Гласове"